Решение № 406 от 21.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20241100511842 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.435, ал.2 вр. с чл.433, т.8 ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх.№ 79134/27.09.2024година срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнитело дело №905/2023г. поради перемпция.

В жалбата, депозирана от длъжника К. П. М., чрез адв. А. Р., се излагат твърдения, че атакуваният отказ на ЧСИ се явява незаконосъобразен и това е така, защото в периода от неговото образуване е имало период на бездействие, делото не е било надлежно водено е и изпратено на ЧСИ Х. от ЧСИ В.Л., пред която е образувано през 2016г. под №306. Това дало основание на жалбоподателя да подаде молба за прекратяване на делото на основание чл.433, т.8 ГПК, а в последствие и поради езтекла погасителна давност. Моли съда след като съобрази изложеното да постанови акт, с който да констатира основанията за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, т.8 ГПК.

В срока за отговор на жалбата другата страна в процеса К.С.Й., чрез адв.

И. Г., не оспорва допустимостта на жалбата, а нейната основателност.

Възразява да е налице посоченото основание за прекратяване на делото. Моли съда да остави без уважение жалбата.

На 15.01.2025 година по делото е постъпила молба от жалбоподателя, с която иска спиране на изпълнителното производство, тъй като действията по него биха били по силата на закона недействителни, след като е налице спиране на делото, поради перемпцията.

На същата дата е постъпила молба и от насрещната страна, с която моли 1 съда да остави без уважение искането за спиране на делото.

ЧСИ С.Х., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви по жалбата, които са в следния смисъл – делото е образувано пред нея под №905/2023година въз основа на представен изпълнителен лист, а не е прехврълено от друг ЧСИ. От момента на образуването му до момента на подаване на молбата за прекратяване, по която ЧСИ е постановил отказ, обективиран на молба с вх.№71930/22.08.2024г., няма основания да се приеме, че е настъпила перемпция. Касае се за новообрузавено дело, а не за такова, което е прехвърлено от един ЧСИ на друг. Па въпроса за давността съдебният изпълнител не е легитимиран да се произнася.

Ето защо твърди, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

На 06.04.2023година пред ЧСИ С.Х. постъпива молба с вх.№28540, подадена от К.С.Й., чрез адв. И. Г., с която се иска от съделния изпълнител /СИ/ да предприеме действия за събиране на паричните суми, за които представя изпълнителен лист, като моли изпълнението да бъде насочено срещу описания недвижим имот.

Към тази молба са представени два броя изпълнителни листове, първият, който е издаден въз основа на присъда №117/06.04.2015г. по НОХД №3897/2014г. по описа на СГС за сумата от 50 000лв., дължима от Р. П. Я. на взискателя Й., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от 29.12.2013година и вторият изпълнителен лист от 03.03.2023г., издаден от СГС по гр.д.№195/2019г. за присъдени по делото разноски, дължими на същия взискател от посочените в листа длъжници, направени пред посочените съдебни инстанции.

В молбата се претендират да бъдат събрани и разноските в изпълнителния процес, представляващи адв. възнаграждение, дължимо по реда на чл.38 ЗА.

Направено е искане от размера на тези вземания да бъдат редуцирани сумите, които са събрани от ЧСИ В.Л..

На 06.04.2023година е постановено разпореждане за образуване на изп.дело №905/2023г. по описа на ЧСИ С.Х., рег.№863 на КЧСИ и да се предприемат съответните действия касателно разноските, извършване на справки и др.

На 26.05.2023година във връзка с искането за насочване на изпълнението към описания недвижим имот и налагане на възбрана върху него, е изпратено писмо до АВ за вписване на възбрана – писмото е от 22.05.2023г., въз основа на издаденато от същата дата постановелние на ЧСИ за налагане на тази обезпечителна мярка.

На същата дата е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Р. П. Я., който е получил поканата лично на 12.06.2023година.

На 22.05.2023 година са предприети действия от ЧСИ за изясняване 2 статута на недвижимия имот, обект на принудителното изпълнение – данчна оценка, скица и др. и са продължили действията по ръчване на ПДИ до останалите длъжници.

На 03.08.2023година са изпратени съобщения за насрочен опис на недвижимия имот до наследодателя на настоящия жалбоподател и другия длъжник- Емилия владиславова Я.а.

На 03.08.2023година до длъжника Р. П. Я. е изпратена призовка за принудително изпълнение, за която са приложени разпоредбите на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление на 11.08.2023 година.

На 29.08.2023година ЧСИ съставя протокол за опис на недвижим имот в присъствието на длъжника Р. П. Я., адвоката на взискателя и вещото лице.

На 12.09.2023 година по делото постъпва заключението на вещото лице относно пазарната оценка на актива и ЧСИ насрочва публична продан на имота с протокол от 09.10.2023 гоина, в периода от 13.10.2023година до 13.11.2023 година, за което изпраща съобщение до длъжници и взискател.

На 27.10.2023г. длъжникът Р. Я. отправя искане за актуална справка относно размера на дълга.

На 01.11.2023 година ЧСИ постановява спиране на изпълнителното производство, поради това, че след извършена спарвка в НБД „Население“ е констатирала смъртта на длъжника Р. Я..

По този повод взискателя Й. с молба от 06.11.2023година отправя искане до ЧСИ да се снабди с удостоверение за наследници на починалия длъжник, което действие е извършено от ЧСИ на същата дата, чрез отправяне на искане до СтО.

На 15.12.2023 година по делото постипва отговор от административния орган, с който се представя удостоверение за наследници от 11.12.2023 година, от което е видно, че наследници на Р. П. Я. са Х.Р. Я. и Г.Р.Я. – низходящи на длъжника и въз основа на този документ на 10.01.2024 година ЧСИ конституира катодлъжници неговите законни наследници и постановява да им се връчи съобщение за образуваното изпълнително производство.

На 23.01.2024 година по делото по делото постъпва молба от двамата наследници, с която те представят доказателства, че са направили отказ от наследството на Р. Я. и тези откази са вписани в специалната книга за откази от наследство, водена от СРС. Правят искане за прекратяване на делото.

Въз основа на това с акт от 23.01.2024 година по отношение на тези лица е прекратено изпълнителното дело и ЧСИ постановява да се изиска удостоверение за родствени вразки касателно починалия длъжник.

На 13.02.2024 година по делото постъпва молба от настоящия жалбоподател, чрез адв. А. Русинов, с която се твърди, че има качество на наследник на починалия длъжник, като негов брат и искане на бъде конституиран като страна, като прави възражение, че имотът, обект на принудително изпълнение се явява несеквестируем за него.

На 21.02.2024 година постъпва аналогична молба от К. Я., която е оставена без движение от ЧСИ по съображения, изложени в постановения на 3

22.02.2024година акт- до снабдяване с посочените документи в заверени преписи и с позоваване на постановени съдебни актове, които ЧСИ не може да ревизира.. В този смилъс е и актът от 28.02.2024година по повод молба от взискател касетлон действителността на отказа от наследство, извършен от едното непэълнолетно дете на починалия длъжник.

ЧСИ осъществява и други действия касателно уточняване на страните в изпълнителния процес в контекст на настъпилата смърт на длъжника Я. и в рузалтат на това на 21.06.2024година осъществява действие като конституира като правоприемник на длъжника, починал в процеса, неговия наследник К.

П. Я., когото уведомява със съобщение, изпратено на 27.06.2024година, връчено му на 06.07.2024година, че е получил това качество във висящия процес.

На 12.08.2024 годна по делото постъпва СТЕ касателно паразраната стойност на имота и насрочва нова ПП за имота в периода от 19.08.2024г. до 19.09.2024 година, за която изпраща уведомления до страните по дело.

На 22.08.2024 година по делото постъпва молба от К. П. Я., с която уведомява ЧСИ, че счита задължението на своя наследодател за погасено по давност, като излага съображения от кой момент започва да тече погасителната давност.

Върху тази молба ЧСИ се произнася, че въпросът за погасителната давност е въпрос, който е извън неговата компетентност, поради което не може да уважи молбата на длъжника.

На 31.08.2024 година длъжникът К. Я. е уведомен лично за насрочената публична продан..

На 18.09.2024 година длъжникът сезира ЧСИ с молба, че не се счита надлежно уведомен за ПП, защото не е получил заключението на вещото лице, за да оспори цената на имота. Моли съда, поради опорочаване на публичната продан, да прекрати същата, за да го уведоми надлежно за цената на имота.

С акт от 18.09.2024 година ЧСИ отказва да спре проданта.

На 24.09.2024 година по електронен път по делото постъпва настоящата жалба от длъжника К. Я..

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

Жалбата, с която съдът е сезиран не е прецизна, но съдът приема, че му е ясно искането на жалбоподателя – да приеме, че поради настъпила перемпция делото е прекратено по силата на закона. С подадената жалба длъжникът е направил опит да прецизира искането си и последиците от него, поради което моли съда да констатира перемпцията и да отмени мълчаливия отказ на ЧСИ да прекрати делото, осъзнавайки, че искането, с което е сезирал ЧСИ не е за прекратяване на делото, поради наличие на основание чл.433, т.8 ГПК, както и че липсва изричен акт на съдабния изпълнител, който подлежи на атака по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Жалбата е подадена от оправомощена страна, която по силата на закона има право да атакува пред съда незаконосъобразните от процесуална гледна 4 точка действия на съдебния изпълнител, в настоящия случай наличието на процесуална легитимация и спазване на срока по чл.436, ал.1 ГПК, са достатъчи основания съдът да приеме жалбата за допустима и да разгледа същата, макар същата да се явява непрецизна.

Подадената от настоящия жалбоподател в изпълнителното производство молба за прекратяване на публичната продан по същината си изразава искането на длъжника да бъде прекратено самото производство. Ето защо съдът приема настоящата жалба се явява процесуално допустима и като такава следва да има произнасяне по съществото на делото.

Институтът на перемпцията, макар и неуреден изрично в действащото законодателство намира широко приложение в практиката, която го приема като санкционна последица от бездействието на кредитора-взискател, което се санкционира от закона чрез института на прекратяване на изпълнителното производство. Този срок е от две години.

В настоящия случай не е налице бездействие на взискателя, което е придължило две и повече години, като това бездействие следва да е в рамките на едно индивидуално принудително изпълнени- т.е. в едно дело, а не в рамките на две и повече различни производства. От данните по настоящето дело може да се направи категоричен извод, че изп.д.№905/2023г. е обрзувано по молба от 06.04.2023година и няма как в рамките на образуваното през април 2023 година изпълнително дело, към септември 2024 година да е изтекъл двугодишния срок.

Ето защо не може да се приеме, че в настоящето производство взискателят е бездействал две години и поради това делото е прекратено по право.

По отношение на давността – това е въпрос, който може да бъде изследван само от исков съд- т.е. съд, пред който е висящ съдебен процес, който касае въпроса дали вземането на взискателя е погасено по давност, но не и в настоящето производство.

Поради това съдът приема настоящата жалба за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

По искането на жалбоподателя за спиране на производството по принудителното изпълнение, обективирано в молба с вх.№4628/15.01.2025 година- то искането, което намира основанието си в нормата на чл.438 ГПК и по същината си е искане с обезпечителен характер, поради което за уважаване на молбата следва да се установи налична обезпечителна нужда. В конкретния случай това е твърдението на жалбоподателя, че производството е прекратено, поради перепмция и поради изтекла погасителна давност вземането на взискателя не следва да бъде удовлетворено.