Решение № 5719 от 02.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5719 гр. София, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20211110159077 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Ф. Г. и ИВ. ГР. Ф. против ВЛ. Г.

Ф. и ЕВГ. Н. Ф..

Ищците твърдят, че Г. Ф. Г. е собственик, а ИВ. ГР. Ф. е носител на правото на ползване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор (номер) с адрес: село Г., район „П.“, ул. (адрес) (втори), намиращ се в двуетажна жилищна сграда и представляващ жилище, апартамент с площ от ** кв..м. Във връзка с воден между страните съдебен спор било образувано изпълнително дело № ****/2004 г., по което е извършен въвод във владение в процесния имот на ищците по настоящето дело. През август 2017 г. ответниците самоволно отнели владението от Г. Ф. Г., в качеството на собственик, и ползвателите Ф.

Ф. и И.Ф., на втори жилищен етаж, дворното място и подпокривното таванско помещение.

Владението върху имота било възстановено след извършен нов въвод от ЧСИ М. Ц. на 25.02.2021 г. по изпълнително дело № ****/2020 г., с което ищците били въведени във владение. От август 2017 г. до момента на въвода във владение на 25.02.2021 г. ответниците възпрепятствали ищците да ползват имота, съобразно правата си. За същия период били лишени изцяло от достъп до имота. След като влезли в имота, ищците заварили втория етаж в лошо състояние, което налагало задължително да бъде извършен цялостен основен ремонт на етажа. Ищците се свързали с дружество, което извършило оглед на етажа и дало своето експертно мнение за нанесените щети, както и за стойността за възстановяването им.

Ограничаването на правата на ищците било установено със силата на присъдено нещо по водено между страните гр.д. № 35791/2019 г. по описа на 90-ти състав, СРС. Вследствие на лишаването от възможността да поддържат и съхраняват вещта си, настъпили материални щети върху имота за ищците, изразяващи се в общо влошено материално състояние, течове, наводнени таван и стени, деформирана подова настилка, начупен и захабен фаянс и други.

1

За същите щети следвало да се извършат ремонтни работи с оглед възстановяването на интериора на жилището и привеждането му във вид, подходящ за обитаване. Молят съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да им заплатят сумата от общо 18 867,07 лева, представляваща вреди вследствие на възпрепятствания от ответниците достъп до жилището за периода август 2017 г. до 25.02.2021 г. включително. Поддържат, че сумата е за извършване на необходимите ремонтни дейности, които биха били избегнати, ако са имали възможност да ползват безпрепятствено имота си и да поддържат обичайното му състояние. Претендират и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2021 г. до окончателното заплащане на сумата. Претендират разноски.

Ответниците, в срока по чл. 131 ГПК оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че видно от влязлото в сила Решение № 191797 от 04.09.2020 г. по гр.д. № 35791/2019 г. на СРС, 90-ти състав, не е установено, че с действията си в процесния период в исковата молба ответниците са препятствали възможността ищците да ползват имота и съответно бил отхвърлен предявеният срещу тях иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Въводът във владение, извършен на 25.02.2021 г. не бил извършен въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 35791/2019 г. на СРС, 90-ти състав, а неправомерно въз основа на изпълнителен лист от 26.05.2004 г. и действието на ЧСИ-то било предмет на съдебно обжалване. Вторият от ищците, като ползвател на имота, не е процесуално легитимиран по предявения иск. Претендират разноски.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № **/****г. ВЛ. Г. Ф. е придобил собствеността върху празно дворно място с площ от *** кв. м., находящ се в с. Г..

Като доказателство по делото е приет изпълнителен лист, видно от който ответниците Вл. и Евг. Ф.и са осъдени да възстановят владението на Ф. Ф. и И.Ф. върху втори жилищен етаж с площ от ** кв.. м., находящ се в с. Г., ул. (улица).

С нотариален акт № (номер)/(година)г. Ф. Ф. и И.Ф. са дарили на дъщеря си Г.Г. собствения си недвижим имот – описания по – горе втори етаж от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № (номер), като са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота.

Видно от нотариален акт № (номер)/(година)г. ответниците са продали на дъщеря си Д. Ф. първи етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в с. Г., (улица), като същите са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота.

Представен е протокол за въвод във владение, от който е видно, че на 25.02.2021г. е бил извършен въвод във владение на Ф. Ф. и И.Ф. въз основа на изпълнителния лист, издаден на 26.05.2004г.

С решение № 191797/04.09.2020г. по гр. д. № 35791/2019г. на СРС, 90 с-в, е признато 2 за установено по отношение на ответниците по настоящето дело, че Г. Ф. Г. е собственик, а Ив. и Ф. Ф.и са носители на вещното право на ползване от втори жилищен етаж.

Ответниците са осъдени да преустановят всички неоснователни действия, с които възпрепятстват достъпа на ищците до имота, както и да им предадат ключове от вратите.

Представена е оценка за определяне на пазарна стойност на разходите за ремонт на обект, изготвена от инж. Горанова, която съдът не взема предвид, тъй като не е изготвена от вещо лице, назначена по настоящето дело.

По делото е разпитан св. Здр. В., който твърди, че е ходил в къщата по време на нейния строеж. Бил близък с Ф. – съпруг на Ив. и баща на Г.. Оплаквал му се, че има проблем с достъпа до имота, това се случило 2017г., 2018г. или 2019г. През 2017г. свидетелят е влизал в имота, бил е „идеален” за обитаване. Последствие твърди, че не помни точно кога е ходил 2015г., 2016г. или 2017г. Твърди, че след това отишъл отново в имота през 2020г. или 2021г. със сина на Ф.. Заварили имота разрушен, нямало ток и вода. Банята и плочките били изкъртени.

По делото е изслушана и приета СОЕ, която съдът изцяло кредитира, като обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че стойността на ремонтните работи, необходими за възстановяване на щетите, възлиза на 14892.32 лв. Съгласно СОЕ констатираните щети са пряко свързани с обстоятелството, че жилището не е обитавано и не са положени грижи за опазването и поддържането му.

Други доказателства от значение за предмета на делото не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Исковата претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД.

За нейното уважаване е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните предпоставки: че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства не се установява противоправно поведение от страна на ответниците.

Видно от представеното по делото решение № 191797/04.09.2020г. по гр. д. № 35791/2019г. на СРС, 90 с-в, ответниците са осъдени да преустановят всички неоснователни действия, с които възпрепятстват достъпа на ищците до имота, като им предадат ключове от общата входна врата на къщата и от вратата на двора. В решението съдът е приел, че не се установява ответниците с действията си в периода от 01.08.2017г. до 07.09.2018г. и от 08.09.2018г. до 08.11.2018г. да са препятствали възможността на ищците да ползват имота.

Предявеният негаторен иск е уважен поради това, че на 08.11.2018г. В.Ф. не е допускал ищците в имота. В настоящето производство не се събраха никакви доказателства със своето 3 поведение ответниците да са препятствали ищците да ползват имота в процесния период.

Свидетелят Здр. В. твърди, че Ф. Ф. /съпруг на Ив. и баща на Г./ му се оплакал, че има проблем с достъпа до имота, като това се е случило 2017г., 2018г. или 2019г. Свидетелят не установява точната дата, на която се твърди на Ф. Ф. да е ограничен достъпа до имота. В. не е пряк свидетел на така твърдяното ограничаване на достъпа, а Ф. му е споделил, че брат му създава проблеми. На следващо място свидетелят не сочи, че е бил ограничен достъпът на двете ищци по настоящето дело, а единствено на Ф..

Ето защо, не се установява противоправно поведение от страна на ищците по настоящето дело за процесния период. Само поради липсата на противоправно поведение искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. За пълнота на изложението следва да се добави и следното.

От събраните по делото доказателства не може да се установи и какво е било състоянието на имота преди началото на процесния период – м. 08.2017г. Св. В. твърди, че не помни когато точно е ходил за последно в имота: 2015г., 2016г. или 2017г. Други доказателства за установяване състоянието на имота не са ангажирани. Нещо повече, същият твърди, че имотът е бил „идеален” за обитаване, но не сочи какво е конкретното състояние на стаите и т. н., за да може да се съпостави със състоянието на имота след въвода във владение.

Не на последно място следва да се има предвид и, че показанията на св. В. са в противоречие с изложеното в решение по гр. д. № 35791/2019г. на СРС, 90 с-в, в което е прието, че от показанията на свидетелят на ищците се установява, че за периода 2015г. – 2017г. имотът се е ползвал от наемател, който през 2017г. не могъл да влезе в имота поради сменена ключалка. Същевременно свидетелят В. твърди, че Ф., а не наемател, живеел в процесния имот до 2016г. – 2017г.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че неоснователни са твърденията на ответниците, че искът срещу И.Ф. е недопустим, поради това, че същата не е собственик на имота. Ф. е вещен ползвател, поради което също има право на достъп и ползване на имота. Ето защо, предявеният от нея иск не е недопустим, но е неоснователен поради изложеното по – горе.

Липсата само на един от елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД води до недоказаност на иска, без да е необходимо обсъждане наличието на останалите елементи от състава.

Ето защо, искът следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските:

Ответниците не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения Софийски районен съд

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Ф. Г., ЕГН **********, с адрес: с. П., (улица) и ИВ.

ГР. Ф., ЕГН **********, с адрес с . Г., (улица) срещу ВЛ. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес с.

Г., ул. (улица) и ЕВГ. Н. Ф., ЕГН **********, с адрес с. Г., (улица), искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 18867.07 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди следствие на възпрепятствания от ответниците достъп до жилището за периода м. август 2017 г. до 25.02.2021 г. включително и изразяваща се в стойността на необходимите ремонтни дейности, ведно със законната лихва от 15.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5