Решение № 37 от 19.05.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. гр.Велинград, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20235210200092 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на А. И. К. против Наказателно постановление №23-0367-000005/22.02.2023г. на Началника на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Не били спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, тъй като не се съдържало описание на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. Предвид че наказателното постановление било издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН след отказ да се образува наказателно производство и бил съставен АУАН, като основание за издаването му следвало да се посочи съставения акт за установяване на административното нарушение.

Нарушението се явявало несъставомерно от субективна страна, тъй като за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство не бил уведомен неговият собственик.

Иска се отмяна на обжалвания акт.

Претендират се разноски.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. А.-АК Пазарджик, поддържа жалбата.

Въззиваемата страна- Началникът на ОДМВР Пазарджик, чрез юрисконсулт Пенова, в писмено становище, оспорва жалбата, като неоснователна и иска наказателното постановление да се отмени.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.04.2020 г., около 08,40 часа служителите на РУ Велинград, участък гр. Сърница-мл. инспектор Ю. М. М. и мл. инспектор К. Н. Т., спрели за проверка товарен автомобил „Камаз 53212“ с ДКН РА0237АС, движещ се по път III-843 км. 4 000+260М в посока гр. Велинград. При проверка на свидетелството на регистрация на автомобила и на СУМПС на водача, установили, че превозното средство е собственост на „Севдалина“ ООД, ЕИК:

112650334 и че се управлява от жалбоподателя А. И. К.. При справка в ОДЧ установили, че от 01.03.2022 г. превозно средство е със служебно прекратена регистрация, на осн. чл. 140, ал. 10 от ЗДвП, поради неплащане на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Пред проверяващите жалбоподателят обяснил, че не е знаел за прекратяване на регистрацията на автомобила, тъй като никой не го е уведомил за това.

Потвърдил това и в писмени обяснения.

Поради данни за извършено престъпление била уведомена РП Пазарджик ТО Велинград. Разпоредено било да започне предварителна проверка.

С постановление от 16.06.2023г. прокурор от РП Пазарджик ТО Велинград отказал да образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК и материалите по преписката били изпратени на РУ Велинград за преценка на основанията за налагане на административно наказание по ЗДвП. Получени са от административнонаказващия орган на 20.06.2022г.

На водача бил съставен АУАН № 195405/28.06.2022г. за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

На 22.02.2023г. било издадено обжалваното наказателно постановление.

С него за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДВП, на А. И. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на осн. 175, ал.

3, пр. 1 ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се 2 установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – полицейските служители Ю. М. М. и К. Н. Т.. Съдът кредитира показанията им като непротиворечиви, логични, последователни и взаимно допълващи се. Свидетелите Ю. М. и К. Т. са извършили проверката на водача и управляваното превозно средство и лично и непосредствено са възприели факти от обективната действителност, от които се установява както нарушението и неговият извършител, така и обстоятелствата при които е извършено.

В подкрепа на тази група свидетели са и събраните по делото писмени доказателства, надлежно приобщени по делото.

От представените и приети от съда справка от Информационния център на Гаранционния фонд с данни за сключени задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, подадени от застрахователните компании, история на промените по данни на МВР за регистрираните превозни средства, справка за изпратени писма от ГФ към собственици за липсваща застраховка ГО на автомобилистите, изпратени МПС към КАТ за дерегистриране, изпратени МПС към КАТ възстановяване на регистрацията на МПС, данни за автоматично възстановяване на регистрацията на превозните средства, уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ от 04.02.2022 и уведомление от ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, се установява, че за товарен автомобил „Камаз 53212“ с рег. № РА0237АС към дата 09.04.2022г., 08:40 часа, когато е извършена проверката, не е имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Последната сключена такава със Застрахователна полица“ ВG/22/12100295898 от 12.10.2021г. е действала за периода 14.10.2021г. от 00:00 часа до 30.01.2022г., 00:00 часа. Прекратена е на 29.01.2022г. в 20:21 часа поради невнесена вноска. След получено уведомление от Гаранционният фонд до сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пазарджик по реда на чл. 574, ал. 11 КЗ, че сключената със Застрахователна полица“ ВG/22/12100295898 от 12.10.2021г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е прекратена, на 01.03.2022г. е прекратена и регистрацията на моторното превозно средство. Същата е служебно възстановена на 09.04.2022г. в 10:26 часа, след като е сключена нова задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от същата дата.

Обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал превозното средство, което към 09.04.2022г. е било с прекратена регистрация поради неплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ не се опровергава от показанията на неговия баща свидетеля И. К.. Разпитан в съдебно заседание на 27.04.2023г. свидетелят заяви, че собственик на превозното средство е юридическо лице с управител неговата съпруга и че на адреса на дружеството, който съвпада с адреса, където живее семейството му, не е получавано уведомление за прекратяване на регистрацията на превозното средство. Показанията на свидетеля са относно липсата на елемент от субективната страна на нарушението на нарушението, а самите обективни 3 обстоятелства от неговия състав се установяват от приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Наказателно постановление № 23-0367-000005/22.02.2023г. е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП, във вр. с и т. 3.8 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Спазени са императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. В обстоятелствената му част са налице достатъчен обем от данни, относими към фактическия състав на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Неоснователни са възраженията, че не е посочена цифрово конкретната хипотеза на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, с което е нарушено правото на жалбоподателя да разбере обвинението и да организира защитата си. Това не е необходимо, тъй като защита е срещу фактически обстоятелства от състава на нарушението, които следва да са посочени пълно и точно. В случая това е сторено. В акта за установяване на нарушението и в обжалваното наказателно постановление еднозначно са посочени дата и място на извършване на нарушението, в какво се изразява изпълнителното деяние, в какво се изразява нарушението.

Неоснователно е и възражението, че след като е съставен акт за установяване на административно нарушение, наказателното постановление е следвало да се издаде въз основа на него, а не на изпратените от прокуратурата материали по образуваната преписка.

В случая наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл.

36, ал. 2 ЗАНН, при която съставянето на акт за установяване на административно нарушение не е необходимо. Основанието за издаване на наказателното постановление са материалите, съдържащите в прокурорската преписка, след постановения отказ за образуване на наказателно производство. В този случай законът изрично предвижда, че не се съставя АУАН. Затова обстоятелството, че такъв е съставен не налага извод, че по този начин чл. 36, ал. 2 ЗАНН е дерогиран.

Анализът на събраните в производството гласни и писмени доказателства, сочат, че А. И. К. не е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради липса на вина.

За да се приеме, че водач на моторно превозно средство извършва нарушение по този текст, като управлява МПС със служебно прекратена регистрация, на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, следва собственикът на моторното превозно средство да е уведомен, за прекратяване на регистрацията от компетентния за това орган. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от 4

Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство.

Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, което може да стане както с изрично адресирано изявление, така и при посещение на място в отдел „Пътна полиция", при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В тежест на административния орган е да докаже, че уведомяването е извършено. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства.

Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация е от значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията. Макар уведомяването да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, същото има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.