Определение № 2259 от 20.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2259 гр. София, 20.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава ПопК.а като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20228002104330 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на Н. В. Ю. за изменение за постановеното в производството по чл.288 ГПК определение № 741/18.04.2023 г. по гр.д.№ 4330/2022 г. от настоящия състав на ВКС.

Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор.

Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Твърди се, че договореното и присъдено от съда адвокатско възнаграждение е прекомерно и се иска неговото намаляване. Твърди се също така, че липсват доказателства за заплащането на договореното адвокатско възнаграждение.

Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 5200 лева.

Обжалваемия интерес пред ВКС е в размер на исковата сума от 150 000 лева.

За изготвянето на отговор на касационна жалба минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 3 397,50 лева, определен на основание чл.7, ал.2, т.5 вр. чл.9, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и с оглед обема на осъществената от ответника по касационната жалба защита, присъденото възнаграждения следва да бъде 1 намалено до размера на посоченото по-горе сума.

В договора за правна защита и съдействие е посочено, че сумата, представляваща адвокатско възнаграждение е заплатена изцяло и в брой.

Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Това е тълкуването, дадено с т.1 на т.р.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което доводите на молителя, че липсват доказателства за заплащането на възнаграждението, са неоснователни.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ постановеното в производството по чл.288 ГПК определение № 741/18.04.2023 г. по гр.д.№ 4330/2022 г. по описа на ВКС, ІV гр.отд. в частта за присъдените разноски в размер на 5200 лева, като НАМАЛЯВА същите до размер на сумата от 3 397,50 /три хиляди триста деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, на основание чл.248 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2