Решение № 1156 от 21.10.2022, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№:1156 21.10.2022 г. гр.

Бургас,

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас ХХV-ти състав

На двадесет и първи октомври, две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Тодор Икономов

Секретар:

Вяра Стоянова като разгледа докладваното от Тодор Икономов административно дело № 851 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс / АПК /.

Образувано е по жалба от „Специализирана болница за рехабилитация Мари“ ООД /„СБР Мари“ ООД/ с ЕИК: ********, подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-17-0087328 от 15.03.2022 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-29/11.04.2022 г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С оспорената заповед, на дружеството жалбоподател, на основание чл. 186, ал.

3 във връзка с, ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/- запечатване на търговски обект – център за профилактика и рехабилитация, находящ се в: гр. Несебър, местност „Кокалу“, стопанисван от „СБР Мари“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата си оспорващият твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По подробно изложени в жалбата доводи, моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от адв. Н..

Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, и не изпраща процесуален представител

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на административния орган, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване е ЗНПАМ №

ФК-17-0087328 от 15.03.2022 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-29/11.04.2022 г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С оспорената заповед, на дружеството жалбоподател, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с, ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/- запечатване на търговски обект – център за профилактика и рехабилитация, находящ се в: гр.

Несебър, местност „Кокалу“, стопанисвано от „СБР Мари“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

На 10.03.2022 г. в 12:11 часа, в хода на извършена проверка на търговски обект – център за профилактика и рехабилитация, находящ се в: гр. Несебър, местност Кокалу, стопанисван от жалбоподателя, е установено, че при извършена контролна покупка на два лечебни масажа на обща стойност 120 лева, заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Сумата е заплатена от Венцислав Кирилов Трифонов, инспектор по приходите, а плащането е прието от Р.П.М. – медицински секретар.

След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет, видно от който горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА № 0087328 от 10.03.2022 г. (л. 24 от делото), съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Въз основа на установените факти, административният орган е приел, че оспорващият не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., и което е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил процесната мярка.

За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са изложени мотиви, че същият е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, като са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, среднодневните обороти, декларираните финансови резултати по години, включително и констатираното при проверката наличие на касова разлика в размер на 140 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ.

Административният орган е приел, че създадената организация на работа позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство и липсва организация за създаване на условия, търговския обект да се ръководи и в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Изложил е мотиви, че невъзможността да се проследяват реализираните обороти обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

По делото е разпитана като свидетел Р.

Петкова М. – служител в „СБР Мари“ ООД, която е присъствала по време на извършване на проверката и е приела плащането на услугите, за които не е издаден касов бон. Същата заявява, че е допуснала грешка като не е издала касова бележка, тъй като бързала да приключи с клиентите, поради обстоятелството, че е получила обаждане от старческия дом, където е настанена майка й, която е изпаднала в кома. Свидетелката разяснява и механизма на издаване на касова бележка при извършване на услугите предлагани в центъра за профилактика и рехабилитация. Настоящият състав кредитира така дадените свидетелски показания като достоверни и съответстващи с останалите събрани доказателства по делото.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед на началника на отдел

"Оперативни дейности" - Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. (л.57), издадена от изпълнителния директор на НАП. По делото е приета като доказателство и Заповед № 580/01.10.2021 г. на изпълнителния директор на НАП (л.56), с която е наредено издателят на процесната ПАМ – Атанас Кафеджиев да изпълнява длъжността началник отдел в отдел „Оперативни дейности“ - Бургас Дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" в Централно управление на НАП.

При издаване на заповедта е спазена установената от закона форма. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Не се установява в производството по издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи нейната незаконосъобразност. В съответствие с чл. 35 от АПК, органът е постановил оспорената ПАМ, след като е изяснил релевантните факти и обстоятелства.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон.

Налице са материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. С чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Със сходно съдържание е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от посочената Наредба е предвидено, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредбата, фискалната касова бележка в случаите по, ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

От събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че оспорващият търговец не е изпълнил задължението, вменено с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушил императива на чл. 25, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт, като не е издал фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена продажба. Това обстоятелство е удостоверено от Протокол за извършена проверка в обекта Серия АА № 0087328 от 10.03.2022 г., който е съставен по установения ред, в предписаните, съобразно чл. 50, ал. 2 от ДОПК, форма и съдържание и от компетентни длъжностни лица. Протоколът е официален документ и се ползва с материална доказателствена сила. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.

Констатациите в протокола не са оборени от установените факти и събраните доказателства в хода на съдебното производство. В същия е удостоверено, че при заплащане на сумата не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство. Това обстоятелство се установява и от дневния финансов отчет, отпечатан от фискалното устройство, видно от който процесната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Обстоятелствата по извършената контролна покупка: закупени услуги, плащане на сумата, приемане на плащането, са описани в достатъчна степен в оспорената ЗППАМ. В случая, неизпълнението на законовото задължение за издаване на фискален касов бон се потвърждават и от събраните свидетелски показания. Видно от същите, служителката Р.М. сама потвърждава, че е допуснала грешка като не е издала съответната касова бележка от регистрираното в търговския обект фискално устройство. Действително, в момента на извършване на проверката, М. може да е била разстроена от информацията, която е получила от старческия дом, където е настанена майка й, и да е бързала да приключи с обслужването на клиентите, но това обстоятелство не я освобождава от законовото и задължение да издава фискален бон за всяка извършена продажба.