Определение № 789 от 02.10.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 789 гр. С., 02.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500625 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на Д. Н. П. от с. П., срещу определение от 28.02.2024 год. по гр.д. № 609/2022 год. по описа на РС-Костинброд, с което съдът е оставил без разглеждане предявената от частния жалбоподател претенция по сметки с правно основание чл. 346 от ГПК за извършени подобрения в делбения имот. Счита за неправилни мотивите на районния съд, че не е изпълнил дадените му указания за конкретизиране на претенцията. Сочи, че своевременно в първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата е представил молба, с която подробно са описани претендираните подобрения. Независимо от това, съдът неоснователно оставил молбата без движение, като дал указания да се конкретизират отделните видове СМР по пера, стойност и период на извършване, както и да се уточни дали същите са извършени със знанието и съгласието на ищцата. В изпълнение на дадените указания с допълнителна уточняваща молба направил исканите от съда уточнения. С оглед това счита, че обжалваното определение е неправилно и моли съда да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, след приемане на надлежно предявените претенции по сметки.

Ответницата по частната жалба А. А. /ищца в първоинстанционното производство/ я оспорва изцяло като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 49 от 28.02.2023 год. по гр.д. № 609/2022 год. КРС е допуснал извършването на съдебна делба между ищцата А. Т. А.от гр. С. и ответника Д. Н. П. от с. П. на следния недижим имот, находящ се в землището на с. П., а именно: поземлен имот с 1 площ 1129 кв.м., съставляващ УПИ ІІ – 812, ведно с построените в имота жилищна сграда и стопанска постройка, както и всички останали подобрения и приращения, при равни квоти.

В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата на 14.06.2023 год. ответникът чрез адв. Ц. е предявил претенции по сметки по чл. 346 от ГПК с писмена молба с препис за насрещната страна, приложена на л. 84 -87 по делото. В нея Д. П. претендира да е извършил следните подобрения и разноски в находящата се в делбения имот жилищна сграда, а именно: 1. почистване на мястото – 4 камиона; 2. изграждане на канализация; 3. изграждане на ревизионна шахта; изграждане на водопровод в сградата и извън нея и свързване с централен водопровод; 4. изграждане на дренаж от всички страни на сградата; 5. изграждане на връзка с канализацията, водопровода, газ и пречиствателна станция, като общата стойност на посочените подобрения по т. 1-6 възлиза на 15 000 лева, както и следните подобрения: 7. изграждане на бетонни плочи между сутерена и първия етаж под хола, кухнята и банята; 8. изграждане на укрепващи колони и греди; 9. изграждане на камина в хола и барбекю външно; 10. почистване на цялата сграда; 11. смяна на дограмата на цялата сграда и монтиране на 15 броя ПВЦ прозореца, като общата стойност на посочените в т. 7-11 подобрения и СМР възлиза на 20 000 лева; 12. ремонт на стълбищата на сутерена и първия етаж на сградата – 5000 лева; 13. външна и вътрешна изолация на цялата сграда – 10 000 лева; 14. вътрешна замазка и шпакловка на помещенията на първия етаж; 15. ремонт на покрива и поставяне на улуци; 16 ново изграждане на две тераси на първия етаж;

17. ремонт /саниране на входната тераса, като общата стойност на посочените в т. 14-17 подобрения и СМР възлиза на 5000 лева; 18. цялостно изграждане и обзавеждане на банята – 5000 лева; 19. поставяне на плочки около камината; поставяне на плочи на терасата, като общата стойност на подобренията по т. 19-20 възлиза на 2000 лева; 21. изграждане на покрив на терасата и комини – 500 лева; 22. изграждане на нова ел. инсталация на сградата – 1000 лева; 23. изграждане на навес за фот. панели - 2000 лева; 24. засаждане на 35 броя плодни дървета, 10 лози, ягоди, малини, къпини и цветя на стойност 500 лева. Посочено е, че всички подобрения са извършени със знанието и съгласието на ищцата А. А., като в стойността са включени материалите и труда за извършените строителни дейности. Моли насрещната страна да бъде осъдена да му заплати сумата 33 000 лева – половината от стойността на описаните в молбата подобрения.

Съдът е предоставил възможност на насрещната страна да вземе становище по претенцията по сметки до датата на следващото окрито съдебно заседание, насрочено за 09.10.2023 год. В проведените впоследствие две открити съдебни заседания съдът отново не се е произнесъл по претенцията по сметки. С определение № 810 от 15.12.2023 год. съдът е оставил молбата без движение с указания до ищеца да конкретизира всяко подобрение поотделно по вид и стойност, както и да посочи къде е извършено; да уточни размера на всяко едно СМР поотделно; да посочи дали разноските са извършени със съгласието, без съгласието или при противопоставяне на останалите съсобственици, както и да уточни времето на извършване на всяко подобрение.

С молба от 08.02.2024 год., подадена в определения от съда срок /след продължаване 2 на първоначално определения такъв по реда на чл. 63, ал. 1 от ГПК/ Д. П. чрез адв. Н.а и адв.

Ц. е изпълнил дадените от съда указания, като е посочил претендираната сума за всяко подобрение поотделно и отново е посочил, че същите са извършени със знанието и съгласието на ответната страна. Уточнен е и периодът на извършване на подобренията: от м. август 2019 год. след закупуването на имота до края на 2021 год.

В проведеното открито съдебно заседание на 28.02.2024 год. съдът е приел, че Д. П. не е изпълнил дадените указания на съда, тъй като не е е конкретизирал времето и вида на извършените подобрения, поради което е оставил без разглеждане претенциите по сметки на този съделител по реда на чл. 346 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в законния срок и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Претенциите по сметки, които се предявяват в първото съдебно заседание след допускане на делбата, могат да бъдат предявени както в писмен вид, така и устно в съдебно заседание. Във всички случаи обаче те трябва да съдържат елементите, от които да се определи спорното право: фактическите твърдения, от които се извлича основанието на предявения иск, искането, както и цената на претенцията. В случай, че не са спазени тези изисквания, съдът следва да даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците, а ако е насрочено съдебно заседание и страните присъстват, могат да се зададат при необходимост и доуточняващи въпроси. Само ако след изтичане на определения от съда срок претенциите по сметки не са конкретизирани, съдът ги оставя без азглеждане. В случая с определението от 15.12.2023 год. съдът е дал указания до съделителя – ищец по претенцията по сметки да конкретизира претендираните подобрения по вид, стойност и време на извършване. Същите са били изпълнени с уточняващата молба от 08.02.2024 год. Не са дадени други указания от съда относно претенцията по чл. 346 от ГПК. В проведеното на 28.02.2024 год. съдебно заседание, без да зададе уточняващи въпроси на пълномощниците на частния жалбоподател, съдът е приел, че не са изпълнени указанията му за отстраняване на недостатъците на претенцията по сметки и е прекратил производството по делото в тази част. Неправилно съдът е приел, че изброяването по пера на извършените подобрения в имота, без да е посочено времето на извършването на всяко СМР /без да са изпълнени указанията „да уточни размера на всяко едно СМР поотделно“/, съставлява нередовност на исковата молба. Според установената съдебна практика /определение № 705/05.11.2015 год. по ч.гр.д. № 5370/2015 год. на ВКС на РБ, IV г.о. и др./ в производството по търговски дела ищецът е длъжен съгласно чл. 366 ГПК да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне размера на предявения иск. По граждански дела ищецът не е длъжен да сочи по пера всяка ремонтно-възстановителна работа, разходите за материали и труд за нейното осъществяване, нито вида и качеството на вложените материали и датата на извършването на всяка отделна работа. За защитата на ответника срещу иска е достатъчно да бъде посочено най- общо в кой период какви ремонтно-възстановителни работи са 3 извършени и общата им оценка. Задължение да бъдат посочвани отделните ремонтновъзстановителни работи и разходите за материали и труд за тяхното осъществяване има, само ако ищецът предяви частичен иск – за някои от извършените работи, като си запазва правото с отделен иск да претендира обезщетение за останалите или когато на място са извършени повече работи, а ищецът твърди, че той е извършил само част от тях. Когато ищецът претендира обезщетение за всички извършени работи, той не е необходимо да ги посочва и оценява поотделно.

Освен това е налице трайна съдебна практика и по въпроса следва ли при затруднение за ищеца да посочи стойността по пера на претенцията, предявена във втората фаза на делбеното производство, съдът да допусне назначаването на съдебно-техническа експертиза и допустимо ли е да изиска уточнението да бъде извършено след приемане на заключението на експертизата. По този въпрос ВКС ва РБ приема, че когато уточняването на претенцията по сметки съставлява затруднение за ищеца и същият е направил изявление в този смисъл, първоинстанционният съд е длъжен да назначи поисканата съдебно-техническа експертиза, която да оцени всички подобрения и даде заключение за тяхната стойност. Този извод следва от естеството на претенцията за подобрения, която е една - представлява един иск, като преценката за нейната основателност изисква съдът, без да се произнася с отделен диспозитив за всяко перо, да обсъди и вземе отношение по всяка конкретна работа, за която се твърди, че е извършена. Съдебно-техническа експертиза, която е способ за събиране на доказателства, може да се назначи от първоинстанционния съд и за конкретизиране на размера на иска, респективно за уточняване на неговата цена /вж. в този смисъл определение № 705/05.11.2015 год. по ч.гр.д. № 5370/2015 год. на ВКС на РБ, IV г.о. и др./. Искане за назначаване на такава експертиза изрично е направено от съделителя Д. П. в молбата, с която са предявени претенциите по сметки. Претенцията за подобрения е редовна, щом ищецът първоначално посочи общо стойността им, а след приемане закючението на експертизата конкретизира отделните пера. С оглед краткия срок на извършване на всички подобрения, а именно: в периода 2019 - 2021 год., уточнен в молбата от 08.02.2024 год., съдът следва да прецени необходимо ли е да се дадат допълнителни указания относно времето на извършване на всяко подобрение поотделно /не е ясно дали същите са извършени в последователността, в която са описани в уточняващата молба/. Отделното посочване на времето на извършване на всяка дейност или група от дейности би могло да стане и устно в о.с.з. след предоставяне на възможност на пълномощниците на ищеца да направят съответните уточнения, или в допълнителна писмена молба, след съответни указания.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с приемане на претенциите по сметки на съделителя-ответник по чл. 346 от ГПК.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение от 28.02.2024 год. по гр.д. № 609/2022 год. по описа на РСКостинброд, с което съдът е оставил без разглеждане предявената от Д. Н. П. от с. П. претенция по сметки с правно основание чл. 346 от ГПК за извършени подобрения в делбения имот във втора фаза по извършване на съдебна делба.