Решение № 261383 от 20.04.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/20.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в закрито заседание, проведено на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Христина Колева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12169 по описа на ВРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

По делото е депозирана молба от ищеца

Л.П., с която се иска допълване на решение № 260638/24.02.2021г. по гр.д. № 12169/2018г. по описа на ВРС. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по искането на ищците по пътя на инцидентния контрол да се произнесе по валидността и законосъобразността на издаденото от Гл. архитект на Община Варна на основание §127, ал. (1) от ПЗР на

ЗИД на ЗУТ (Обн. ДВ, бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Удостоверение за търпимост с рег.№АУ063706ВН-001ВН от 28.07.2016г., за обект:

„Масивна ограда" с дължина 74,65 м., изградена в поземлен имот с идентификатор ****по плана на КК и КР на СО „****", гр. Варна.

В предоставената възможност по чл.250, ал.2 ГПК, ответниците депозират отговор, в който навеждат доводи за неоснователност на молбата.

Съдът, след като обсъди направеното искане за допълване на решението и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното:

Молбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл.250, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От данните по делото не се установява наличието на непълнота на постановеното решение по смисъла на чл.250 ГПК.

Съдът е изложил мотиви и се е произнесъл по исковете, предмет на спора, а именно изградените в имота плоча, свързваща сградите на ищците и ответниците, очертана в зелен цвят, съобразно приложена окомерна скица /на л. 32-33 от делото/ на ПИ ****по КККР на гр. Варна, приложена към уточняващата молба вх. № 64381/03.10.2018г., както и стена с приблизителна височина 1.80 м, изградена от бетонни блокчета и дървена ламперия пред вратата на източната страна на сградата на ищците, очертана в червен цвят съобразно приложената окомерна скица на л.53-54 от делото към уточняваща молба вх. № 81842/11.12.2018г., на основание чл.109 ЗС.

Доколкото оградата не е предмет на спора, а предметът на спора не е включен в удостоверенията като търпим строеж, съдът не дължи произнасяне произнася по реда на чл.17, ал.2 ГПК.

Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право; един от съединените искове или допълнителни искания, свързани с предмета.

В настоящия случай е отправеното искане за преценка валидността на административния акт по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. При извършването на тази проверка съдът се произнася единствено в мотивите на съдебния акт, доколкото е от значение за решаването на повдигнатия спор.

Гражданският съд не би могъл да се произнесе по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК с изричен диспозитив относно валидността на административния акт.

Тъй като съдът се е произнесъл по исковете, предмет на спора, с които е бил сезиран, няма причина за допълване на решението.

Изложеното налага извода, че съдът се е произнесъл по цялото искане на ищеца, поради което решението обхваща целия спорен предмет.

С оглед на това съдът намира, че молбата за допълване на решение № 260638/24.02.2021г. по гр.д. № 12169/2018г. по описа на ВРС е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.250 ПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на

Л.Н.П. вх. №280697/29.03.2021, с която се иска допълване на решение № 260638/24.02.2021г. по гр.д. № 12169/2018г. по описа на ВРС.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: