Определение № 41 от 27.01.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Разград, 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20263300500006 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане №2399/15.12.2025г. по ч. гр. д. №1588/2025г. по описа на РС-Кубрат, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Р. Б. за заплащане на сумата 606.88левадоговорно възнаграждение за периода 25.06.2023г.-03.07.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до изплащането му, сумата 151.05лв. мораторна лихва за периода 26.06.2023г.-07.12.2025г.,разноски.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е незаконосъобразно.

Твърди,че заповедният съд е излязъл извън правомощията си по чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК,като по този начин е нарушил съдопроизводствените правила. В настоящото производство заповедният съд няма правомощията да се произнася по валидността на сделката.Неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.145 ал.2 ЗЗП относно преценката за наличието на неравноправни клаузи.Неоснователни са и доводите му за противоречието на договора със закона /ЗПК относно определения ГПР,наличието на методика за определянето му при наличие на фиксиран ГЛП/.Излага доводи относно законната лихва и лихвите за забава. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество като уважи жалбата му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Р. Б. за плащане в полза на 1 заявителя на парични задължения в размер на сумите: 606.88лева-договорно възнаграждение за периода 25.06.2023г.-03.07.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до изплащането му, сумата 151.05лв. мораторна лихва за периода 26.06.2023г.-07.12.2025г.,дължими по договор за потребителски кредвит Профи кредит Стандарт № ***/ 09.06.2023 г.

С разпореждане №2306/08.12.2025г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, тъй като същото не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК в частта относно претендираните за плащане главница, съставляваща договорно възнаграждение - лихви, вкл. по договори да допълнителни услуги, обезщетения за забавено изпълнение, като не са изложени обстоятелства, на които се основава искането начало на просрочие; не се сочат обстоятелства относно извършените от посочения длъжник плащания – дата, размер, за погасяване на задълженията му по погасителен план, включващ вноска по кредит и вноски по договори за допълнителни услуги, препятстващи извършването служебно проверка за противоречие със закона или с добрите нрави, основаност на неравноправни клаузи. като е указал на заявителя да поясни определени факти и обстоятелства относно извършените от длъжника плащания-по дата и размер, и за погасяване на кои задължения са осчетоводени същите; да представи доказателства за заплатена държавна такса.

С молба вх.№5547/12.12.2025г. заявителят е посочил, че договорно възнаграждение върху сумата за предоставяне на допълнителни услуги не е начислявана, а само върху главницата.

Длъжникът не е правил плащания по договора.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че закупуването на допълнителни услуги представлява неравноправно договорени условия от доставчика на финансова услуга в нарушение на ЗПК, ЗЗП и добросъвестността, клаузите противоречат на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са нищожни, което е довело до недействителност на целия договор, относно неяснота при определянето на ГПР, вкл. е констатирал и наличието на неравноправни каузи. Съобразил е наличните данни и разпоредбата на чл.23 ЗПК е приел,че дължима е само чистата главница, а останалите суми е приел за недължими.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е процесуално допустима,като подадена в срок. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Според изменението на ГПК /ДВ. бр.100/2019г./ чл.7, ал. 3 , съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на 2 заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.

Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП , то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т.

19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги при уговорен ГПР 40,90 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля петкратния размер на законната лихва /отпуснатият кредит е в размер на 1800лв., а крайната дължима сума,вкл. допълнителните услуги е 4590.74лв./. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги. Освен това, посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска 3 практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО , както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите . Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК от ЗПК. във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 Задължението на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. В случая заявителят може да претендира само за неплатена главница при констатирана недействителност на договора за потребителски кредит.

Обезщетението за забава е с извъндоговорен характер и длъжникът дължи такова обезщетение от деня на поканата от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

Тъй като такава не е отправена до длъжника, същият дължи обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2399/15.12.2025г. по ч. гр. д. №1588/2025г. по описа на РС-Кубрат, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Р. Б. за заплащане на сумите:

606.88лева-договорно възнаграждение за периода 25.06.2023г.-03.07.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до изплащането му, сумата 151.05лв. мораторна лихва за периода 26.06.2023г.-07.12.2025г., дължими по договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***/ 09.06.2023 г. .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4