Решение № 1511 от 24.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1511 гр. *, 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330201465 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Л. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, УЛ. * № *, ет. *, ап. 73, чрез адв. А. П. срещу Електронен фиш серия К № 10369243 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – *, с който на основание чл. 189, ал.

4 вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди на изготвеното статично изображение да е видим и друг автомобил, поради което да не е доказано по несъмнен начин кое превозно средство се е движило с измерената превишена скорост. Поддържа да е нарушено правото му на защита, тъй като след приспадането на максимално допустимата грешка за типа средство за измерване да е поставен в невъзможност да узнае с каква скорост се твърди да е извършил нарушението и за какво превишение е реализирана отговорността му. Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично.

Представлява се от адв. А. П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Оспорва доказателствената стойност на представените по делото снимки, като твърди в тях да са извършвани промени в частта за поставянето на знака за идентификация на разпознатото от АТСС превозно средство.

1

Възразява и срещу квалификацията на нарушението като извършено повторно. Намира за недоказано да е влязъл в сила описаният друг електронен фиш, който обуславя повторността, тъй като да не е представена разписка за връчването му.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт З.М.П. оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и да е приспадната максимално допустима грешка от измерената скорост. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Намира обжалвания електронен фиш за съответстващ в пълнота на нормативните изисквания към съдържанието му по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Поддържа да е правилна квалификацията на деянието като извършено в условията на повторност. В тази връзка твърди, че описаният като определящ повторността друг, по-рано издаден електронен фиш не е бил обжалван и е влязъл в сила, а в едногодишен срок от този момент да е извършено и процесното деяние. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от М. Л. М., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 24.02.2025 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – * на 27.02.2025 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С Електронен фиш серия К № 8860263 на жалбоподателя М. Л. М. било наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено на 19.03.2024 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На 20.11.2024 г. в 11:26 часа така наложената глоба била платена по електронен път и електронният фиш влязъл в сила.

На 30.01.2025 г. в 21:30 часа в град *, на БУЛ. * № * в посока от запад към изток жалбоподателят М. Л. М. управлявал собствения си лек автомобил "*" с рег. № ** **** ** със скорост от 88 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост 2 било заснето и установено от система за измерване на скоростта тип Celeritas MVD 2020 с фабричен № 0х000355ВВ. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 91,8 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 88 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя М. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 10369243, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева. Наказанието било наложено за нарушение, което е извършено повторно – в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К № 8860263.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От приложената по преписката извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване се установява, че системата за измерване на скоростта CELERITAS MVD 2020 е от одобрен тип и е вписана в регистъра на 13.12.2022 г. под № В-70, като срокът на валидност на одобряването на типа е безсрочен.

От Протокол от проверка № 145-СГ-ИСИС/17.10.2024 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип Celeritas MVD 2020 с фабричен № 0х000355ВВ е преминало метрологична проверка на дата 17.10.2024 г. със заключение, че съответства с одобрения тип, грешките не надвишават максимално допустимите за типа средство за измерване и са налични всички необходими надписи, означения и защитни стикери върху техническото средство. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-2650/04.02.2025 г. се установява, че на дата 30.01.2025 г. системата за измерване на скоростта тип CELERITAS MVD 2020 с фабричен № 0х000355ВВ е заснела статични изображения с поредни номера от 017120 до 017174, с начален час на работа 19:59 ч. и краен час на работа 23:59 ч. и с място на контрол гр. *, БУЛ. * № *, с посока на движение на контролираните МПС от запад към изток, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От снимка с № 017145 от АТСС № 0х000355ВВ се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ** **** **, стойността на измерената скорост е 91,80 км/ч, а заснемането е извършено на 30.01.2025 г. в 21:30 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № ** **** ** се установява, че 3 същото е собственост на жалбоподателя М. Л. М. и представлява лек автомобил с марка и модел "*".

От показанията на свид. Т. Х. Т. се установява, че към месец януари 2025 г. той е изпълнявал длъжността м.а. в сектор „*“ при ОД на МВР – *. При разпита си свидетелят потвърждава авторството на протокола за използване на мобилно АТСС по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. в частта за подписа си. От показанията му се установява още, че свидетелят е преминал обучение за работа с автоматизирано техническо средство от тип CELERITAS MVD 2020. В тази връзка при разпита си свидетелят съобщава какви предварителни настройки и измервания се правят преди техническото средство да бъде приведено в работен режим, което придава достоверност на твърденията му да е обучен как да борави с него. Свидетелят пояснява още, че ако началните настройки не бъдат изпълнени, камерата въобще няма да се стартира и да започне да прави снимки. Установява се и че по време на видеоконтрола полицейски служител наблюдава трафика и показанията на техническото средство.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР *; мястото – гр. *, БУЛ. * № * в посока от запад към изток; датата – 30.01.2025 г.; точният час на извършване на нарушението – 21:30 часа; регистрационният номер на МПС – ** **** **; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят М. Л. М.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 88 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, като деянието е извършено в условията на повторност; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 800 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

В жалбата се твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение поради приспадането на максимално допустимата грешка за типа средство за измерване. Жалбоподателят счита този подход за недопустим и намира, че това е довело до ограничаване на правото му на защита. Това възражение е неоснователно. Съгласно чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Обн. ДВ. бр. 36 от 19.05.2015 г.) при издаването на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС. Следователно отчитането на допустимата грешка, или т.нар. толеранс в полза на водача е нормативно дължимо действие. Не се споделя доводът по жалбата, че приспадане на допустимата грешка следва да се извършва единствено, ако отчетените 4 стойности са гранични, тъй като нормативната уредба не поставя такова условие. Напротив, разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. е ясна, че приспадането на максимално допустимата грешка е безусловно дължимо. Съдът намира и че липсва основание за различно третиране на водачите, както и за прилагане на материалния закон по различен начин въз основа на неясни критерии като гранична стойност на скоростта.

Неоснователно е и възражението жалбоподателят да е поставен в неяснота за управлението на МПС с каква скорост е санкциониран, а оттам и да е в невъзможност да организира защитата си. В електронния фиш не фигурира компонент „измерена скорост“. Вместо това е вписана установената стойност на скоростта. Тя се получава като от измерената скорост се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка за типа АТСС. Съгласно чл. 425, ал. 1, т. 2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (Обн. ДВ бр. 103 от 06.12.2024 г.) максимално допустимата грешка при измерване на скорост при условия на функциониране е до 3 км/ч за скорости до 100 км/ч. От протокола от проверка № 145-СГ-ИСИС/17.10.2024 г. по делото се доказва, че при конкретното АТСС с фабричен № 0х000355ВВ грешките не превишават максимално допустимите за типа средство за измерване.

След като приспадането на максимално допустимата грешка от стойността на измерената скорост е нормативно установено задължение и част от процедурата по издаването на електронен фиш за нарушение за скорост, то изначално неоснователен се явява доводът, че по този начин се ограничава правото на защита на нарушителя. Все пак за пълнота следва да се посочи, че това действие е изцяло в полза на жалбоподателя.