Решение № 4426 от 08.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4426 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100510089 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 190682/11.06.2024 г. на ищеца срещу решение № 10021 от 28.05.2024 г., постановено по гр. дело № 48862/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. К. Г. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 190,74 лв., представляваща цена на топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „*********5, с аб. № *********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното плащане; 29,11 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2023 г.;

19,02 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното плащане, както и 4,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 16.08.2023 г.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част предвид извода на първоинстанционния съд, че не е доказано качеството на клиент на топлинна енергия по отношение на ответника Д. К. Г. по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В тази връзка въззивникът се позовава на изходящата от наследодателя му К. Г. П. декларация по 1 чл. 14 ЗМДТ, с която същият е декларирал собствеността върху процесния имот, считайки, че същата е годно доказателствено средства за установяване на 1/2 идеална част от него по отношение на наследника му. По изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявените срещу Д. К.

Г. искове. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Д. К. Г., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. А. Ч., е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Оспорва да се намира в облигационна връзка с ищеца, респ. да е възникнало качеството на клиент на топлинна енергия с него по отношение на процесния имот поради липсата на ангажирани доказателства да е бил негов собственик или ползвател в рамките на исковия период, за което е направил изрично оспорване. Оспорва доказателствената стойност на представената данъчна декларация, тъй като тя не представлява предвиден в закона способ за придобиване и/или доказване на право на собственост върху недвижим имот, доколкото нейното подаване има само административноправно значение, още повече, че тя не изхожда от него, а от наследодателя му К. Г. П., поради която в нея не се съдържа изходящо от него извънсъдебно признание. В допълнение посочва, че имотът е деклариран не само от К. Г. П., но и от Л.Н. П.а, починала през 2021 г., без да са събрани данни относно лицата, имащи качеството на нейни наследници по закон. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, отнасящи се за периода до м. август 2020 г., начислени с обща фактура № 1013880005/31.07.2021 г., ведно с начислените лихви върху тях. Оспорва и претенцията за обезщетение за забава върху всяка от главниците за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение поради липсата на отправена до него покана, поради което не е изпаднал в забава. Предвид изложеното, счита въззивната жалба за неоснователна, поради което моли да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част.

Третото лице - помагач на страната на въззивника – „Директ“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по 2 отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно поради следните съображения:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действал до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период: 01.05.2020 г. 30.04.2022 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент, респ. потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и 3 потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационно правоотношение с ищцовото дружество. В случая, за доказване на предявените искови претенции по основание от страна на ищцовото дружество е представена най-напред декларация с вх. № 41569/11.03.1998 г., с която К. Г. П. е декларирал пред Столична община, че той заедно с още едно лице – Л.Н. П.а са съсобственици при равни квоти – по 1/2 всеки на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 155, находящ се в гр. София, ж. к.

„*********, с посочено придобивно основание „покупка“ и документ за собственост „договор № ДИ-03-40/16.05.1986 г. Установява се още от данните, удостоверени в представеното удостоверение за наследници с изх. № СОА23-ВУ51-668/08.09.2023 г., издадено от Столична община, р-н „Слатина“, че вписаните в декларацията като собственици на имота лица К. Г. П. и Л.Н. П.а са съпрузи, които са починали съответно на 09.01.2007 г. и на 13.10.2021 г., а ответникът Д. К. Г. е законен наследник на първия от тях – негов син. Наред с това, видно от представения списък на живущите в процесната жилищна сграда, в него наследодателят К. Г. П. се е подписал като собственик на апартамент № 155, полагайки подписа си в полето срещу него, като същото той е сторил и в представения списък към протокол от проведено на 24.10.2001 г. общо събрание на собствениците на етажна собственост на адрес: гр. София, ж. к. „*********, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем Сървисис“ ЕООД, в който К. Г. П. също фигурира като собственик на апартамент № 155, с аб. № *********, без да е налице оспорване по делото относно автентичността на положените от негово име подписи върху горните документи. Като писмени доказателства по делото са приобщени още и представените от третото лице – помагач протоколи за извършени на 20.05.2021 г. и на 26.05.2022 г. отчети, както и изравнителни сметки, видно от които като клиент на топлинна енергия по отношение на апартамент № 155, с аб. № ********* е вписан К. Г. П.. Тук следва да се отбележи, че „пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Последните дават указание за основния факт само косвено, като установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник както на косвено, така и на пряко доказателство, като в гражданския процес не е даден приоритет на едни доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) пред други. Те се преценяват поотделно, но също така и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 ГПК, както изрично е синтезирано и обобщено в непротиворечивата съдебна практика, възприета с решение № 86/20.04.2022 г. по гр.д. № 4148/2021 г. на ВКС, IV г. о. Ето защо, съобразявайки изложеното, както и обстоятелството, че настоящото производство не е с предмет установяване на вещно право на собственост, при съвкупната преценка на данните, извличащи се от обсъдените по-горе писмени доказателства, част от които преки и с материална доказателствена сила спрямо неизгодните за ответника факти и от които е обвързан (саморъчното удостоверяване от наследодателя му), настоящият съдебен състав приема, че в съответствие с носената от него доказателствена тежест съобразно чл. 153 ГПК от страна на ищеца е установено, че на 4 основание наследствено правоприемство Д. К. Г. се легитимира като носител на 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесното жилище, респ. като клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, поради което следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същото, съобразно обема на участието си в съсобствеността. Това е така с оглед липсата на данни по делото апартаментът да е бил предмет на последваща прехвърлителна сделка от страна на наследодателя му К. Г. П. до момента на смъртта му на 09.01.2007 г., или за настъпването на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, както и синът му Г. да се е отказал от наследството на баща си, поради което следва да се приеме, че същият е станал носител на 1/6 идеална част от правото на собственост върху него, доколкото наред с него, наследодателят му П. е оставил още двама наследници по закон – Л.Н. П.а – съпруга и Е. К. П. – син, поради което всеки един от тях е придобил равна част от притежаваната от П. 1/2 идеална част от собствеността върху процесното жилище - арг. чл.