Определение № 829 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 829 гр. София, 25.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500611 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по:

1- частна жалба, вх.№ 283216 от 14.11.2024 г. /по пощата/, подадена от „Юробанк България“ АД, срещу определението № 266649 от 22.10.2024 г. на СГС, ГО, І-18 с-в, постановено по гр.д.№ 9948 по описа за 2017 г., с което е върната исковата молба, както и прекратено производството по делото.

Жалбоподателят твърди, че съдебния акт на първата инстанция е неправилен и незаконосъобразен, защото следвало след възобновяване на производството по делото, същото да продължи от онова действие, от което било спряно. В случая вместо това СГС бил оставил исковата молба без движение като указал на ищеца да заяви дали има правен интерес от обжалване. Неправилно СГС бил приел, че определение № 265835 от 11.09.2024 г. е връчено на банката. Сочи, че съобщението е връчено на адв.Д.

М., който, обаче, не бил последният и актуален представител на банката.

Последният актуален представител на банката бил юриск. К., която била представлявала банката в последното открито съдебно заседание по делото, което било проведено на 11.10.2018 г. Затова препис от определението от 11.09.2024 г. следвало да бъде връчен на адреса на седалището и управление на банката. След като не бил сторил това, СГС бил допуснал нарушение на 1 чл.39, ал.1 вр. с чл.38, ал.1 ГПК. Сочи, че адв.М. вече не бил ангажиран с процесуално представителство на банката макар отношенията да продължили да бъдат добри. Адв.М., обаче, не бил уведомил банката, че е започнал срок за отстраняване на нередовности на исковата молба. Това можело да се окаже фатално за банката, тъй като щяла да изтече погасителната давност на вземането. Освен това счита, че не са били налице предпоставките за оставяне без движение на исковата молба; същата била редовна, поради което предприетите от СГС действия по този въпрос представлявали процесуално нарушение. Действително, между същите страни било проведено преюдициално производство и част от клаузите на договора за банков кредит били приети за нищожни, но това не означавало, че за банката не е налице правен интерес от иска, с който бил сезиран СГС, тъй като при успешното му провеждане банката щяла да получи главницата, в който смисъл била съдебната практика. Обявяването на клаузите за нищожни щяло да доведе единствено до изменение на иска чрез намаляването му, но не и до отказ от целия иск. Освен това претенцията на ищеца не касаела лихва, по отношение на които клаузите били прогласени за нищожни, а единствено главница, такси и застраховки.

С частната жалба се потвърждава правния интерес от водене на процеса по исковата молба, която е била върната от СГС.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия. С частната жалба не се претендират разноски.

От ответниците по частната жалба /и по спора/ - Д. С. Й. и И. Д. Й. е постъпил отговор, в който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното от СГС, определение. Считат, че връчването на определението от 11.09.2024 г. на адв.М. е редовно, тъй като пълномощията му не били оттеглени по реда на чл.35 ГПК. Затова не било допуснато соченото от жалбоподателя нарушение на чл.39, ал.1 вр. с чл.38, ал.1 ГПК. Освен това било налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което следвало да бъде отстранено поради което правилно исковата молба била оставена без движение. С оглед влязлото в сила решение, с което клаузи от договора по отношение на лихвите били приети за нищожни, щял да се промени и размера на главницата, както и 2 изискуемостта на задължения, арг. се с факта на сторени плащания и приложението на правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД. Това налагало уточнение на размера на главницата, който се претендира. Това важало и за претенциите за такси и застраховки за периода от 12.02.2015 г. до 01.08.2016 г. Освен това клаузата на чл.13 от договора била прогласена за нищожна и това също налагало уточнение на размера на претенцията. Освен това претенцията за такси и тази за застраховка били с различно правно основание, което налагало двете претенции да бъдат отграничени по размер. В исковата молба това не било сторено и затова правилно същата била оставена без движение. Наред с това с оглед съдебната практика на ВКС- решение № 50005 от 31.07.2024 г. по т.д.№ 1430, ВКС, Първо ТО, обявяването на клауза за възнаградителна лихва и надземането на лихви можело да обуслови на извод за липса на обективни предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Исковата молба била изначално нередовна, тъй като банката не била въвела твърдения за датата, на която кредитът е станал предсрочно изискуем. Това представлявало нередовност по смисъла на чл.127, ал.1,т.4 ГПК. С влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 2561 от 2020 г. на СГС била прогласена нищожността на чл.1, ал.1 от договора за кредит, а тази клауза уреждала основната характеризираща престация на договора, което правело договора без предмет. Позовават се на приетото в определението по дело С-117/22 на СЕС относно неравноправните клаузи относно вземанията, уговорени в швейцарски франкове. Съгласно разясненията в т.57 на това определение, не съществувала правна възможност за запазване на договора за кредит след отпадането на тези клаузи. Следвало връщане на недължимо получените насрещни престации. Позовават се на чл.633 ГПК относно задължителната сила на акта на СЕС. Затова обжалваното определение се явявало правилно.

Претендират се разноски.

По допустимостта на частната жалба:

За обжалваното определение жалбоподателят е бил уведомен на 07.11.

2024 г.

Частната жалба е подадена на 14. 11.2024 г.

Следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол поради което е допустима.

2- частна жалба, вх.№ 262319 от 06.02.2025 г. /по пощата/, подадена от 3

Д. С. Й. и И. Д. Й. срещу определение № 260083 от 10.01.2025 г., четено в производство по чл.248 ГПК, с което определение е допълнено определение № 266649 от 22.10.2024 г. в частта за разноските като в полза на всеки един от ответниците/жалбоподатели са присъдени разноски на по 2000 лв. за адв.възнаграждение при претендирано такова в размер на 8019,70 лв.

Излагат се доводи за неправилност на определението, тъй като съдебната практика приемала, че в хипотезата на чл.78, ал.3 ГПК не може да се намалява адв. възнаграждение поради прекомерност на основание чл.78, ал.

5 ГПК. Позовават се на приетото в определението по дело С-117/22 на СЕС относно неравноправните клаузи относно вземанията, уговорени в швейцарски франкове, както и на редица други решения на СЕС и на ВКС във връзка с последиците от прогласяването за нищожни на неравноправни клаузи. В случая СГС се бил позовал на решението по дело С-438/22 на СЕС, но намират че това не е основание за извършване на произволни намалявания на адв. възнаграждения под пазарните нива. Това щяло да доведе до образуване на наказателна процедура и за отговорност по ЗОДОВ поради неприлагане на съюзното право. Считат, че по отношение на размера на адв.възнаграждение, което се присъжда от съда следва да се спазят принципите за пропорционалност и разумност и тълкуванията на СЕС и ВКС по приложението на тези принципи. Това означавало да се съобрази фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената работа и размера на защитения интерес. Съдът следвало да изследва какви са пазарните цени на адв.услуги, за което можело да му служи като ориентир НМРАВ. В случая не ставало ясно по какви критерии съдът е достигнал до извода, че по отношение на всеки от ответниците се дължат разноски за адв.възнаграждение в размер на по 2 000 лв. Предприетият от СГС подход щял да доведе до осъществяване на некачествено правосъдие, както и да изкриви конкуренцията, която щяла да се осъществява на база най-ниска цена, каквато не била целта на чл.101 ДФЕС.

От ответника по тази частна жалба – „Юробанк България“ АД не е подаден отговор.

По допустимостта на частната жалба:

За обжалваното определение жалбоподателите са били уведомени на 03.02. 2025 г.

4

Частната жалба е подадена на 06.02.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол поради което е допустима.

По основателността на частната жалба, вх.№ 283216 от 14.11.2024 г.

/по пощата/, подадена от „Юробанк България“ АД, срещу определението № 266649 от 22.10.2024 г. на СГС, ГО, І-18 с-в, постановено по гр.д.№ 9948 по описа за 2017 г., с което е върната исковата молба, както и прекратено производството по делото:

С обжалваното определение от 22.10.2024 г. СГС е приел, че ищеца не е отстранил недостатъците на исковата молба, за което съдът с разпореждане от 11.09.2024 г. бил оставил исковата молба без движение, както и дал 1седмичен срок за отстраняването им. Препис от разпореждането бил връчен на адв.М., който бил пълномощник на ищеца и това било станало на 08.10.2024 г. Недостатъците не били отстранени нито в дадения от съда срок, нито към момента на постановяване на съдебния акт. При това положение налице били предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК за прекратяване на производството по делото, а исковата молба да бъде върната, както и е било сторено от СГС.

Апелативен съд-София като съобрази данните по делото, процесуалните действия на първоинстанционния съд, както и доводите и възраженията на страните приема следното:

С определение № 265835 от 11.09.2024 г. първоинстанционният съд е възобновил производството по делото на основание чл.230, ал.1 ГПК поради отпадане на пречките за движението му. Констатирал е, че делото е на етап подготовка в закрито заседание по реда на чл.140 ГПК. Действително, съгласно разпоредбата на чл.230, ал.3 ГПК след възобновяването производството продължавало от онова действие, при което е било спряно. В случая, обаче, исковата молба била подадена на 03.08.2017 г. като бил изминал значителен период от време, възможно било да настъпят факти релевантни за производството. Освен това с исковата молба не били отчетени факти, които били решени със СПН между страните по делото с окончателен съдебен акт по гр.д.№ 9019 по описа за 2016 г. на СРС, 124-ти състав. Затова и СГС е оставил без движение исковата молба, вх.№ 103724 от 03.08.2017 г. и е дал следните указания на ищеца: да посочи налице ли е правен интерес от продължаване на 5 производството по делото и дали поддържа исковата молба, така както е предявена. При наличие на промяна в обстоятелствата да представи поправена искова молба. Даден е 1-седмичен срок от връчване на определението за изпълнение на указанията; указани са и неблагоприятните последици от неизпълнението в дадения срок, а именно: че следва връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Действително, съдебният акт с който се оставя без движение исковата молба не подлежи на самостоятелна проверка доколкото представлява акт по движението на делото. Преценка, обаче, за правилността на този акт се извършва в производството по чл.274 и следв. ГПК при връщането на исковата молба с оглед наличието на предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК.

Действително, в случая между същите страни е било проведено преюдициално производство приключило с влязло в сила решение № 262817 от 29.04.2021 г. по в.гр.д.№ 2561 по описа за 2020 г. на СГС, II- е състав, с което са уважени предявените от Д. С. Й. и И. Д. Й. срещу „Юробанк България“ АД, искове с правно основание чл.26 ЗЗД и тези по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД /частично/.

С исковата молба, която е върната с обжалваното определение, от страна на банката са предявени осъдителни искове срещу Д. С. Й. и И. Д. Й. по чл.430 ТЗ, доколкото не се спори, а и се установява от данните по делото във връзка със същия договор за кредит, който е бил предмет на обсъждане по преюдициалното производство и разгледан по в.гр.д.№ 2561 по описа за 2020 г. на СГС, II- е състав. Постановяването на последното решение, въззивната инстанция не намира за основание исковата молба да бъде оставена без движение с мотивите, които е изложил първоинстанционния съд в определението си от 11.09.2024 г. Действително, исковата молба е предявена на 03.08.2017 г. и производството е било спряно до приключване на преюдициалното такова, но това не означава, че ищеца е загубил правен интерес. По принцип за предявяване на осъдителен иск съдебната практика приема, че винаги е налице правен интерес от това.