Разпореждане № 848 от 04.01.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 848 гр. София, 04.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско дело № 20221110156359 по описа за 2022 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 414а ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Х. А., Л. П. Т., Х. Х. А. и М. Х. А..

Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 56359/2022 г. по описа на СРС, II Г.

О., 177-ми състав.

В срока по чл. 414а ГПК е подадено възражение, в което се поддържа, че всички претендирани от заявителя вземания са погасени чрез плащане.

Към възражението са представени доказателства за плащане.

Настоящият съдебен състав счита, че въпреки, че е ползван формуляра за възражение за подаденото възражение, то при тълкуване на действителната воля на длъжника съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД и съобразно указанията на т. 10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2013 г., ОСГТК намира, че подаденото възражение е такова по чл. 414а ГПК.

С Разпореждане от 09.12.2022 г., съдът е изпратил на заявителя препис от възражението и писмените доказателства за становище, като му е указал последиците в случай, че такова не бъде взето в предоставения тридневен срок.

В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК е подадено становище с молба с вх. № 287650/22.12.2022 г., в която заявителят поддържа, че вземанията са изцяло погасени чрез плащане, с изключение на юрисконсултското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл.

414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото, 1 ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.

Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно.

Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл. 416 ГПК.

Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно креансата посочена в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си. В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но производството не приключва веднага касае разрешаването на материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една от посочените хипотези не е налице, а страните се изразили становище, че всичко претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение по чл. 414а ГПК.

Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да бъде издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение трябва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА възражение с вх. № 271915/07.12.2022 г. подадено от Х. Х.

А., ЕГН: 8312256275 срещу Заповед за изпълнение на парично задължение от 31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 56359/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 177-ми състав.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Т

С “ ЕАД, ЕИК за издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение от 31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 56359/2022 г. по описа на СРС, II Г.

О., 177-ми състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на 2 разпореждането, а в останала си част е окончателно и не подлежи на обжалване.

ДЕЛОТО да се архивира след изтичане на срока за обжалване на разпореждането, с което е отхвърлено искането за издаване на изпълнителен лист.

Препис от разпореждането да се връчи на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3