Определение № 184 от 22.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500202 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 28,ал.3 от КМЧП.

Обжалвано е определение № 534, постановено в закрито съдебно заседание на 5.12.2025 г. от Окръжен съд-Смолян по гр.д. № 422/2024 г. , с което е оставено без уважение възражението на Р. В. Д. и Л. В. Д. за липса на международна компетентност по делото на българските съдилища, прекратено е делото и то е изпратено по подсъдност на РС-София.

Жалбоподателите Л. В. Д. и Р. В. Д. молят определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 430/26.01.2026 г., и делото да бъде прекратено поради липса на компетентност на българските съдилища съгласно чл.4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Претендират за присъждане на разноски.

Ответницата по частната жалба К. А. Д. моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 1018/24.02.2026 г. Претендира за присъждане на разноски за производството по частната жалба.

Пловдивският апелативен съд

1 провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 4.01.2024 г. с подадената до РС-З искова молба е предявен от К. А. Д. против Р. В. Д. и Л. В. Д. иск за осъждането им да заплатят на ищцата сумата 18 000 лв. и на същата дата е образувано гр.д. № 10/2024 г. по описа на РС-З.

Ищцата твърди, че тя е баба на двамата ответници и на дата 14.08.2018 г. им е дала в заем сумата 51 000 лв. с оглед необходимостта на ответниците от средства за закупуване и ремонт на недвижим имот в гр.З, като те поели ангажимент до две години да й върнат сумата. Твърди, че за дадената от нея сума 51 000 лв. тя е ползвала лични спестявания от 21 000 лв., а 30 000 лв. е заела от лицето В Б. Твърди, че е дала сумата в нейния апартамент в гр.З в присъствието на В Б и В Д. Твърди, че ответниците не са върнали сумата.

Твърди, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по сключен договор за заем съгласно чл. 240 от ЗЗД, като излага съображения относно правните характеристики на този вид договор. Твърди, че в случая няма сключен и представен писмено документ, удостоверяващ сключването на такъв договор за заем, но такъв не се изисква с оглед спецификите съгласно закона на този вид договор, както и предвид много близките отношения между страните по делото. Твърди, че не съществува процесуална пречка сключването на договора да се доказва със свидетелски показания, тъй като е сключен между роднини. Моли да бъде осъдени ответниците да й заплатят сумата 18 000 лв., частично от общо дължимата сума 51 000 лв., представляваща даден заем по неформален договор за заем от 14.08.2018 г., сключен между нея като заемодател и двамата ответници като заемополучатели, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба. В исковата молба са заявени доказателствени искания – за допускане на разпит на трима свидетели (непосочени поименно) при довеждане за установяване наличието на договор за заем, предаване на заемната сума, поемане на ангажимент от ответниците да върнат сумата и други обстоятелства от значение за спора, както и за задължаване на ответниците на основание чл.176 от ГПК да се явят лично в съдебно заседание и да отговорят на въпросите получили ли са паричен заем през 2018 г. в размер на 51 000 лв. от К. Д., поели ли са задължение да върнат дадената в заем сума в размер на 51 000 лв. и кога е следвало да върнат сумата, върнали ли са дадената им в заем сума в размер на 51 000 лв. изцяло или частично. Към 2 исковата молба са приложени в копия удостоверения за семейно положение, съпруга и деца, от които е видно, че К. А. Д. е майка на В В Д., който е баща на Р. В. Д. и Л. В. Д., и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *********** г. на нотариус Е Л М, от който е видно, че на посочената дата те двамата са закупили от продавачите З И Б, Н И П и А Н К недвижими имоти в гр. З (поземлен имот ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда) за сумата 12 000 лв. С разпореждане от 5.01.2024 г. районният съд нарежда преписите от исковата молба с приложенията да се изпратят на ответниците. Преписите не са връчени, тъй като ответниците не са намерени на адреси в гр.З (посочен от ищцата в исковата молба, който е посочен и като адрес на ищцата) и в с. Д. (посочен от ищцата при идването на връчителя за извършване на връчването на посочения в исковата молба адрес в гр.З).

На 19.02.2024 г. с подадената до РС-З искова молба е предявен от К. А.

Д. против Р. В. Д. и Л. В. Д. иск за осъждането им да заплатят на ищцата сумата 13 000 лв. и на същата дата е образувано гр.д. № 35/2024 г. по описа на РС-З. Ищцата твърди, че тя е баба на двамата ответници и на дата 14.08.2018 г. им е дала в заем сумата 51 000 лв. с оглед необходимостта на ответниците от средства за закупуване и ремонт на недвижим имот в гр.З, като те поели ангажимент до две години да й върнат сумата. Твърди, че за дадената от нея сума 51 000 лв. тя е ползвала лични спестявания от 21 000 лв., а 30 000 лв. е заела от лицето В Б. Твърди, че е дала сумата в нейния апартамент в гр.З в присъствието на В Б и В Д. Твърди, че ответниците не са върнали сумата.

Твърди, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по сключен договор за заем съгласно чл. 240 от ЗЗД, като излага съображения относно правните характеристики на този вид договор. Твърди, че в случая няма сключен и представен писмено документ, удостоверяващ сключването на такъв договор за заем, но такъв не се изисква с оглед спецификите съгласно закона на този вид договор, както и предвид много близките отношения между страните по делото. Твърди, че не съществува процесуална пречка сключването на договора да се доказва със свидетелски показания, тъй като е сключен между роднини. Моли да бъде осъдени ответниците да й заплатят сумата 13 000 лв., частично от общо дължимата сума 51 000 лв., представляваща даден заем по неформален договор за заем от 14.08.2018 г., сключен между нея като заемодател и двамата ответници като заемополучатели, ведно със законната лихва върху сумата от датата на 3 подаване на исковата молба. Към исковата молба са приложени в копия удостоверения за семейно положение, съпруга и деца, от които е видно, че К.

А. Д. е майка на В В Д., който е баща на Р. В. Д. и Л. В. Д., и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *********** г. на нотариус Е Л М, от който е видно, че на посочената дата те двамата са закупили недвижими имоти в гр. З (поземлен имот ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда) за сумата 12 000 лв. С исковата молба са заявени доказателствени искания - за допускане разпит на трима свидетели (непосочени поименно) за установяване наличието на договор за заем, предаване на заемната сума, поемане на ангажимент от ответниците да върнат сумата, както и на основание чл. 176 от ГПК да бъдат задължени ответниците да се явят лично в съдебно заседание и да отговорят на въпросите дали са получили паричен заем през 2018 г. в размер на 51 000 лв. от К. А. Д., поели ли са задължение да върнат дадената в заем сума в размер на 51 000 лв. и кога е следвало да върнат сумата и дали са върнали дадената им в заем сума в размер на 51 000 лв. изцяло или частично. С разпореждане от 20.02.2024 г. районният съд нарежда преписите от исковата молба с приложенията да се връчат на ответниците.

Преписите не са връчени на ответниците на посочения от ищцата в исковата молба адрес в гр.З (посочен от нея в исковата молба и като неин адрес), тъй като те не са намерени там. На 21.03.2024 г. е отразено от връчител, че двамата ответници са се явили в сградата на РС-З и са отказали да получат съобщенията. На 8.05.2024 г. са изготвени служебно от съда справки в НБД и справки за трудови договори, от които е видно, че двамата ответници имат постоянен адрес в гр.З (посоченият в исковата молба) с дата на заявяване 31.08.2001 г. и настоящ адрес в Г. с дата на заявяване 18.03.2024 г., както и че няма данни за техни действащи договори. С разпореждане от 8.05.2024 г. районният съд указва на ищцата да внесе два депозита в размер на по 1050 лв. за особени представители на ответниците, които да бъдат назначени на основание чл. 47,ал.6 от ГПК, като сумата 2 100 лв. е внесена на 3.06.2024 г. С разпореждане от 30.07.2024 г. районният съд оставя без движение исковата молба, като указва на ищцата да конкретизира дали претендира вземанията си срещу ответниците в условията на солидарност (солидарно поети задължения) или в условията на разделност, като в последния случай следва да се конкретизира претендиран размер спрямо всеки ответник. След извършена служебна справка районният съд на 1.08.2024 г. установява, че освен гр.д. № 4

35/2024 г. в съда са образувани между същите страни и със същото правно основание гр.д. № 10/2024 г. и гр.д. № 292/2023 г. (изпратено на СОС на 25.03.2024 г.). С молба от 26.08.2024 г. ищцата посочва, че в исковата молба е заявила солидарна отговорност на ответниците по даден им общ паричен заем.

Излага съображения за възникване на пасивна солидарност по силата на договора (съдлъжници). Уточнява, че исковата претенция е предявена за солидарно осъждане на ответниците, а при условията на евентуалност – всеки от ответниците да заплати половината от заемната сума, като е формулиран петитум двамата да бъдат осъдени да й заплатят сумата 13 000 лв. частично от общо дължимата сума 51 000 лв., представляваща даден заем по неформален договор за заем от 14.08.2018 г., сключен между нея и двамата ответници, а при условията на алтернативност всеки от тях да бъде осъден да й заплати сумата 7 500 лв. (следва тук само да се отбележи, че половината от 13 000 лв. е 6 500 лв., а не 7 500 лв.) частично от общо дължимата сума 51 000 лв., представляваща даден заем по неформален договор за заем от 14.08.2018 г., сключен между нея и двамата ответници. С отделна молба от 26.08.2024 г. ищцата моли съда да насрочи делото за времето от 9.09.2024 г. до 11.09.2024 г., когато ответниците по нейни данни ще бъдат в България на адрес в с. Д.. На 30.08.2024 г. районният съд постановява определение № 234, с която на основание чл.213 от ГПК служебно съединява гр.д. № 10/2024 г. и гр.д. № 35/2024 г. и тъй като цената на иска е 31 000 лв., на основание чл. 104,т.4 от ГПК приема, че делото е родово подсъдно на ОС-Смолян и го изпраща на този съд.

На 30.09.2024 г. е образувано гр.д. № 422/2024 г. по описа на ОССмолян. С разпореждане от 7.10.2024 г. окръжният съд посочва, че му е служебно известно, че по искова молба от 20.09.2024 г. на СРС от К. Д. против Р. Д. и Л. Д. е образувано гр.д. № 15 264/2024 г. на СРС, като по изложени съображения оставя без движение исковата молба, като указва на ищцата да заяви конкретно искане дали заявява претенцията си от 18 000 лв. срещу всеки ответник поотделно или в условията на солидарност или в условията на разделност, както и да заяви конкретно искане дали заявява претенцията си от 13 000 лв. срещу всеки ответник поотделно или в условията на солидарност или в условията на разделност. С молба от 15.10.2024 г. ищцата заявява, че е заявила с исковата молба солидарна отговорност на ответниците по даден им от нея общ паричен заем и уточнява, че исковата претенция е предявена за 5 солидарно осъждане на ответниците, а при условията на евентуалност – всеки от ответниците да заплати половината от заемната сума, като е формулиран петитум двамата да бъдат осъдени да й заплатят сумата 18 000 лв. частично от общо дължимата сума 51 000 лв., представляваща даден заем по неформален договор за заем от 14.08.2018 г., сключен между нея и двамата ответници, а при условията на алтернативност всеки от тях да бъде осъден да й заплати сумата 9 000 лв. частично от общо дължимата сума 51 000 лв., представляваща даден заем по неформален договор за заем от 14.08.2018 г., сключен между нея и двамата ответници, както и двамата да бъдат осъдени да й заплатят сумата 13 000 лв. частично от общо дължимата сума 51 000 лв., представляваща даден заем по неформален договор за заем от 14.08.2018 г., сключен между нея и двамата ответници, а при условията на алтернативност всеки от тях да бъде осъден да й заплати сумата 7 500 лв. частично от общо дължимата сума 51 000 лв., представляваща даден заем по неформален договор за заем от 14.08.2018 г., сключен между нея и двамата ответници.