Определение № 1789 от 12.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1789 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Н. Славчев като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Частно наказателно дело № 20261100202099 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното,

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба от „ЕСПЕ Енерджи България“ АД, представлявано от А. С. и М. Въввъз, подадена чрез пълномощника им адв. М.

Х., срещу Постановление от 27.02.2026г., посочено в жалбата с изходящия номер и дата към същия от 04.03.2026г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 55/2020г. по опис на ГД НП, пр. пр. №21585/2019г. по опис на СГП, водено за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, във вр. с ал.

3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

По делото не е привличано лице като обвиняем.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – ощетеното юридическо лице, по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК седмодневен срок за обжалването му, поради което разглеждането и́ е допустимо.

Разгледана по съществото си жалбата се явява основателна.

В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Според жалбоподателя нарушенията обхващали както извършената проверка, така и постановлението за прекратяване на наказателното производство, включително и основанието за това. Твърди се, че били допуснати пропуски от страна на прокурора в аналитичната дейност на доказателствената съвкупност, като неправилно изводите му се основавали само на обяснения на 1 лицето, срещу което е подаден сигнала Т.Д.Г. и били игнорирани или превратно тълкувани останалите писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Отбелязва се пренебрегването на изложените данни в допълнителния сигнал за извършени измамливи действия с користна цел и невярно документиране, доколкото се поддържа, че ползваните от дружеството „ВЕИ строй“ пред Арбитражная съд „Арбитер юстициарум“ два броя договори от 29.11.2011 и 28.06.2012г. се различавали от оригиналите им в частта им, касаеща липсата в оригиналите на арбитражна клауза и неналичието на предвиден размер на неустойката от 1% на ден. Посочва се, че ползването на договорите е било с цел получаване от „ВЕИ строй“ ЕАД без правно основание на чуждо движимо имущество, собственост на „ЕСПЕ Енерджи България“ АД в особено големи размери - 2 076 341,01 лева, представляващо неустойка за неизпълнение, с намерение да бъде присвоено, като се твърди, че не били извършени действия по разследване на тези две престъпления и в оспореното постановление не се съдържало произнасяне по въпросите за тяхната доказаност, осъществяване и авторство. Не било ясно и дали били изискани екземплярите от процесните договори, представени пред „Уникредит Булбанк“ АД и извършени ли са действия по претърсване, обиск и изземване от офиси и помещения, ползвани или собственост на Т.Г.. Твърди се, че от показанията на свидетеля Т.Г. се установява наличието на парични суми по сметките на „ЕСПЕ Енерджи България“ АД и възможност за изпълнение на задълженията по сключените два договора за експлоатация, управление, поддържка и сервиз на фотоволтаична централа. Посочва се, че самият свидетел бил потвърдил, че взел еднолично решението за отказа за разпореждане с финансовите средства. От изложеното се установявало липсата на пречка за изпълнение на договорите, сключени с „ВЕИ Строй“ ЕАД. В тази връзка се обсъжда качеството на Т.Г. – изпълнителен директор на „Еспе Енерджи България“ АД, като свързано лице в хипотезата на § 1, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ с Х.Д., собственик на капитала на „Смарт енерджи груп“ АД – дружество акционер в „ЕСПЕ енерджи България“ и „ВЕИ Строй“ ЕАД.

Обосновава се с анализ на данни от Търговския регистър по отношение на лицата Т.Г., Х.Д., „ВЕИ Строй“ ЕАД, „ЕСПЕ Енерджи България“ АД, „Смарт енерджи груп“ АД, „Научноизследователски център природа и екология“ ЕООД и „Детелини солар“ ЕАД. Изложените в жалбата данни в тази връзка са следните: до 21.03.3013г. Х.Д. е член на съвета на директорите на „ВЕИ 2 строй“ ЕАД; от 30.07.2014г. „ВЕИ строй“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Детелини солар“ ЕАД, като през 2019г. собствеността е прехвърлена на „Смарт енерджи груп“ АД; от 2020г. Т.Г. е член на съвета на директорите на „Детелини солар“ ЕАД. Т.Г. е член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „ЕСПЕ енерджи България“ АД, но същевременно притежава 10 % от акциите на „Смарт енерджи груп“ АД, което дружество е собственик на 40% от капитала на „ЕСПЕ енерджи България“ АД. Останалите 90% от капитала на „Смарт енерджи груп“ АД се притежавали от Х.Д., който също е член на съвета на директорите на „ЕСПЕ Енерджи България ЕАД. От 15.06.2012г. до 28.10.2013г., както и след 26.07.2017г. „Смарт енерджи груп“ АД е едноличен собственик на капитала на „Научноизследователски центьр природа и екология“ ЕООД, в който съдружник през 2017г. е и Х.Д.. До 15.06.2012г. „ВЕИ строй“ ЕАД е съдружник в „Научноизследователски център природа и екология“ ЕООД. От 2013 до 2017г. съдружници в същото дружество са и „Смарт енерджи груп“ и Х.Д.. В тази връзка се твърди, че свързаността на Х.Д. и на Т.Г., както с дружеството кредитор „ВЕИ строй“ ЕАД, така и с дружеството длъжник „ЕСПЕ енерджи България“ АД, обосновава извод за координирани умишлени действия, увреждащи имуществото на „ЕСПЕ енерджи България“ АД, а посочената свързаност обуславяла извод за наличие на користната цел (да набави за себе си или за другиго имотна облага, като е причинена имотна вреда), която не е обсъждана от прокуратурата, неправилно приложила затова материалния закон.

Обсъждат се в тази връзка и нарушения във връзка с процесуалното представителство на „ЕСПЕ енерджи България“ АД пред арбитражния съд, като израз на умишлени действия, насочени към увреждане интересите на представляваното дружество. Прави се искане да се отмени обжалваното постановление и да се разпореди продължаване на разследването, в хода на което да се отстранят допуснатите процесуални непълноти.

Не е постъпило становище на СГП по жалбата.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Досъдебното производство е образувано за това, че в периода месец ноември 2016г. до месец юни 2018г. в гр. София в условията на продължавано престъпление с 20 деяния, в качеството на представляващ на „ЕСПЕ Енерджи България“ АД деецът не е положил достатъчно грижи в управлението на 3 фирмата, като умишлено спрял плащанията (при наличие на средства от произведена ел.енергия) към „ВЕИ Строй“ ЕАД по договори за експлоатация, управление и сервиз на две фотоволтаични централи в с. Мокрище и с.

Мелковица и поради това последвала значителна щета на „ЕСПЕ Енерджи България“ АД, с прилагане на договорна неустойка за забава (чл. 6.2 от договора) в размер на 1% на ден или общо 2 076 341,01 лева, която е в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

С обжалваното постановление прокурорът е прекратил наказателното производство на осн. чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

За да прекрати наказателното производство прокурорът е обсъдил какви доказателства са събрани по делото, приел е че са извършени възможните и необходими следствени действия и е обобщил, че при проведените следствени действия и събран доказателствен материал не са установени наличие нито на обективните, нито на субективните признаци на извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Прокурорът е приел, че във връзка с частичното неизпълнение на задълженията за заплащане на парични суми по договорите Т.Г. е уведомявал другия изпълнителен директор, включително и за воденото арбитражно дело. Прокурорът е намерил, че показанията на свидетеля Т.Г. се подкрепят от тези на свидетеля Д. и приложени писмени документи. Обобщил е, че проблемът в отношенията възникнал от намесата на „Уникредит Булбанк“ АД, правейки кредитът, по който длъжник е „ЕСПЕ енерджи България“ АД предсрочно изискуем. Прието е, че се касае за неуредени отношения от гражданско правно естество, които изключвали намесата на прокуратурата.

Въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното производство се установява следната фактическа обстановка, правилно установена от прокурора:

Дружество „ЕСПЕ енерджи България“ АД със седалище и адрес на управление в град София, кв. Лозенец, ул. „Н.Й.Вапцаров“ № 35 е учредено на 07.09.2011г. Дружеството било собственик на два фотоволтаични парка - в село Милковица, обл. Плевен и село Мокрище, обл. Пазарджик.

На 29.11.2011г. е сключен договор за експлоатация, управление, поддръжка и сервиз на фотоволтаична централа между „ЕСПЕ енерджи 4

България“ АД, представлявано от управителите Т.Д.Г. и Ф.К. и „ВЕИ Строй“ ЕАД, представлявано от Х.А., с който било възложено от „ЕСПЕ енерджи България“ АД на „ВЕИ Строй“ ЕАД да извършва дейности по експлоатация, управление, поддръжка и сервиз на фотоволтаична централа, намираща се в землището на село Мокрище, обл. Пазарджик.

На 28.06.2012г. е сключен договор за експлоатация, управление, поддръжка и сервиз на фотоволтаична централа между „ЕСПЕ енерджи България“ АД, представлявано от управителите Т.Д.Г. и Ф.К., и „ВЕИ Строй“ ЕАД, представлявано от Х.А., с който било възложено от „ЕСПЕ енерджи България“ АД на „ВЕИ Строй“ ЕАД да извършва дейности по експлоатация, управление, поддръжка и сервиз на Фотоволтаична централа, находяща се в местност Лъката, село Милковица, област Плевен.

За целите на финансиране дейността на дружеството „ЕСПЕ енерджи България“ АД бил сключен Договор за банков инвестиционен кредит № 22/08.03.2016 г. с кредитодолучател „ЕСПЕ енерджи България“ АД, обезпечен чрез сключване на Договор за особен залог на търговско предприятие от 18.03.2016г., между „Уникредит Булбанк“ АД и залогодателя „ЕСПЕ енерджи България“ АД, вписан в Търговския регистър като номер по ред залог 001 с рег.№ 20160401113046.

„ЕСПЕ енерджи България“ АД спряло плащанията си по договорите с „ВЕИ Строй“ ЕАД, като последното плащане било за месец септември 2016 г.

Към края на 2017г. „ЕСПЕ енерджи България“ АД се представлявало от двама изпълнителни директори – Т.Д.Г. и А. С., последният вписан в Търговския регистър от 14.09.2017г. на мястото на предходния изпълнителен директор И.К., който заменил в това качество Ф.К. в средата на 2015г. Според данните по партидата на дружеството в Търговския регистър, представителството на дружеството е съвместно.

Кредиторът по договорите „ВЕИ Строй“ ЕАД предявил граждански иск пред Арбитражен Съд „Арбитер Юстициариум“ СНЦ, позовавайки се на предвидени арбитражни клаузи в тях. Въз основа на предявения иск било образувано арбитражно дело № 1 oт 2018г. със страни ищец „BEИ Строй“ ЕАД, представлявано от изпълнителния си директор Х.А. срещу ответника „ЕСПЕ енерджи България“ АД. Предявеният иск касаел претенция за парично задължение по неплатени 47 броя фактури, представени по делото във връзка 5 с горецитираните два договора между страните, издадени от ищеца срещу ответника. По делото били представени и таблици-извлечения от счетоводството на ищеца, като общият предявен размер на претендираните суми от ищеца по двата иска възлизал на 2 838 112,34 лв. като сбор от сумите по главницата и неустойката.

По арбитражното дело ответникът „ЕСПЕ енерджи България“ АД бил призован чрез изпълнителния си директор Т.Д.Г., който получил от името на дружеството лично призовката и документите по делото на 04.06.2018г. на седалището и адреса на дружеството и е разписал лично обратното известие за получаване на призовката пред арбитъра по делото.

Проведеното било открито арбитражно заседание на 28.06.2018г., на което и двете страни били представлявани, като за „ЕСПЕ енерджи България“ АД се явил Т.Д.Г.. Страните не са възразили срещу това, арбитражната институция да разгледа правния спор между тях. В проведеното заседание Т.Г., в качеството си на изпълнителен директор на „ЕСПЕ енерджи България“ АД, не е посочил нови доказателства по делото, не е оспорил иска, не е взел отношение по предмета на делото и допуснатите доказателства по него и не е оспорил съществуването и ликвидността на вземането в полза на ищеца.