Решение № 646 от 25.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. Бургас, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20232120107686 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на С. И. Б. с ЕГН ********** от ***, и С. И. Е. с ЕГН ********** от ***, двамата със съдебен адрес *** – адвокат М. Г., против Д. Д. Д. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес ***, офис ляв – адвокат А. Т..

Ищците предявяват против ответницата установителен иск за правото си на собственост на следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас, с адрес гр.Черноморец, местност „***“, с площ от 1484 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: четвърта, предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: 134, при съседи: ***.135, ***.45, ***333, ***.159, ***.921.

Обстоятелства, на които се основава предявеният иск :

Ищците твърдят се, че с решение № ***/ 25.05.2004 г. на ПК- Созопол на наследници на С. Л. е признато правото на възстановяване на нива от 2,650 дка в местността „***“, землището на с.Черноморец. Част от имота попадала в 1 територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - ползвателски имоти с пл. № 119, 120, 121 и 122 по помощния план на местност „***“, в землището на гр. Черноморец, община Созопол. Съгласно влязъл в сила план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-09-68/ 07.05.2007г. на областния управител на област Бургас, ползвателски имоти с пл. № 119, 120, 121 и 122 попадали в новообразуван поземлен имот № 134, целият с площ от 1428 кв.м. Същият бил възстановен на ищците със заповед № ***/ 02.10.2009г. на кмета на Община Созопол по реда на §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Сочат се, че с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 692/ 2012г. по описа на РС - Бургас бил уважен отрицателен установителен иск на ответницата против ищците за правото на собственост по отношение на имоти с пл. № 121 и 122. Съдът е приел, че решението за възстановяване не е породило правно действие, тъй като не е подписано от членовете на комисия, респективно липсвала валидно приключила процедура по възстановяване на имота. С последващо решение на ОСЗ - гр. Созопол № ***/ 07.08.2020г. било признато правото на собственост на ищците и възстановена нива от 2,650 дка в местността „***“ в землището на гр.Черноморец. Въз основа на влязлото в сила решение на ОСЗ и плана на новообразуваните имоти била издадена заповед № ***/ 20.09.2023г. на кмета на Община Созопол, с която било възстановено правото на собственост на наследници на С. Е. Л. върху новообразуван поземлен имот /НПИ/ с номер 134 в зона по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, м. ***, землище на гр. Черноморец, отразен по действащата КК като поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1484 кв.м.

Считат, че ответницата няма качеството на ползвател на процесния имот, тъй като имотът никога не й бил предоставян за ползване по силата на Постановление на МС. Видно от разписен списък към плана на местността ***, землището на с.Черноморец и приложеното удостоверение изх. № 4-94С-28/1/ от 19.04.2012г. от кмета на Община Созопол, ползвателски имоти 121 и 122 били записани съответно на И. К. Н. и М. П. М.. В срока по §4а ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ (до 31 януари 1998г.) от ответницата Д. не е заявено искане за придобиване правото на собственост върху имота. Не били налице и останалите предпоставки, предвидени в §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване от нея на собствеността върху имота. С изложените мотиви се моли за уважаване на иска.

2

Ответницата в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК сочи водени между страните множество предходни административни и съдебни производства във връзка с процесния имот. Твърди необходимост от инцидентен съдебен контрол на решенията за признаване на правото на реституция на имота и за реалното му възстановяване. Въвежда и евентуално твърдение за действителност на първото решение за възстановяване на имота, което обуславя нищожност на последващата реституция, която се явява повторна. Твърди и упражнявано от ответницата давностно владение върху имота, в това число и построяване на къща, впоследствие опожарена.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Съгласно представената скица на поземлен имот, издадена от СГКК – гр. Бургас, процесният поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас, с адрес гр.Черноморец, местност „***“, с площ от 1484 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята: четвърта, при съседи: ***.135, ***.45, ***333, ***.159, ***.921, е с предишен идентификатор: *** и номер по предходен план: 134. Приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна техническа експертиза установява, че този имот е част от имота с площ от 3,800 дка, в местността „***“, принадлежал на С. Е. Л., за който са постановени решения на Поземлена комисия /Общинска служба по земеделие/ - гр. Созопол за възстановяване на имота на наследниците на С. Л..

Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че така описаният имот с площ от 3,800 дка, в местността „***“ в землището на гр. Черноморец е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от наследниците на С. Е. Л., бивш жител на с. Черноморец, починал на ***г. – заявление вх. № ***/ 10.02.1992г. Ищците С. И. Б. и С. И. Е. са негови правоприемници – наследници по закон на наследника му И. С. Е., починал на ***г. С решение № ***/ 25.05.2004г. ПК – Созопол е признала правото на собственост на наследниците на С. Е. Л. върху този земеделски имот – нива с 3 площ от 3,800 дка /заявен с пореден № 25 от заявлението/ и е постановила възстановяване на правото на собственост върху имота в стари реални граници. В решението е отбелязано, че възстановяването на правото на собственост върху имотите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти за местността „***“ землище на с. Черноморец е одобрен с влязла в сила заповед № РД 09-68/ 07.05.2007г. на Областния управител и правото на собственост е реално възстановено на ищците като наследници на С. Е. Л. със заповед на кмета на Община Созопол № ***/ 02.10.2009г. – върху новообразуван имот с номер 134 с площ от 1428 кв.м, попадащ в зона по § 4. Съгласно цитираната заповед увеличената стойност на имота от направените в него подобрения е заплатена с вносни бележки от 30.09.2009г. Видно от предходна заповед № Z-968/ 06.07.2009г. на кмета на Община Созопол този имот обхваща следните ползвателски имоти :

№ 117 и № 118 – без данни за ползватели, № 119 – ползвател С. З., № 120, № 121 и № 122 – без данни за ползватели и № 123 – ползвател И. А.. В разписния списък към плана на местността „***“, землището на село Черноморец ползвателските имоти № 121 и № 122 не са записани на ответницата Д. Д., а на други лица.

С влязло в сила съдебно решение № 146/ 03.02.2009г. по адм.д. № 1189/ 2007г. по описа на Административен съд – Бургас е оставена без разглеждане жалбата на ответницата Д. Д. против заповедта на областния управител за одобряване на плана на новообразуваните имоти. Установено е в това административно производство, че ответницата Д. Д. не се легитимира като собственик на имоти № 121 и 122 по помощния план, част от процесния имот, тъй като не е налице хипотезата на трансформирано право на ползване в право на собственост поради липса на подадена молба по § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С влязло в сила съдебно решение № 1465/ 11.07.2014г. по гр.д. № 692/ 2012г. по описа на Районен съд – Бургас е уважен отрицателен установителен иск на Д. Д. срещу настоящите ищци С. Б. и С. Е. – прието е за установено, че ищците не са собственици на процесните имоти пл. № 121 и 122 по кадастралния план на ползвателите, представляващи част от новообразувания имот пл. № 134. Искът е основан на възражение на ответницата Д. Д. за нищожност на решението на органа по земеделска реституция, въз основа на 4 което ищците се легитимират като собственици. При проведен косвен контрол на решението на поземлената комисия № ***/ 25.05.2004г. е установено, че е невалидно, тъй като не е подписано, поради което не легитимира ищците като собственици на имота.

След влизане в сила на това съдебно решение е постановено последващо решение на ОСЗ – Созопол № ***/ 07.08.2020г. ОСЗ – Созопол, с което отново е признато правото на собственост на наследниците на С. Е. Л. върху земеделския имот – нива с площ от 3,800 дка /заявен с пореден № 25 от заявлението/ и е възстановено правото на собственост върху имота в стари реални граници, като с последваща заповед на кмета на Община Созопол № 8-Z-903/ 20.09.2023г. по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отново е възстановено на наследниците на С. Е. Л. правото на собственост върху новообразувания имот с номер 134 с площ от 1428 кв.м. Заповедта е влязла в сила на 16.10.2023г.

В хода на реституционната процедура ищците двукратно са въведени във владение на процесния имот – с представените по делото неоспорени протоколи на Община Созопол № 131/ 12.10.2009г. и № 28/ 20.10.2023г.

Имотът е деклариран от ищцата С. Б. по реда на ЗМДТ пред Община Созопол с декларации от 16.11.2009г. и 29.03.2017г. и ищците са заплащали дължимите за този имот местни данъци.

От приложеното писмо № ДС-538-00-040/ 17.01.2013г. на ДНСК до страните се установява, че за изградената от ответницата Д. Д. постройка в процесния имот /едноетажна жилищна сграда/ е издадена заповед от 12.10.2012г. на началника на РДНСК – Бургас по чл.225 от ЗУТ – за премахване на незаконен строеж. Заповед за забрана на достъпа и ползването на този строеж е постановена още на 24.09.2008г. Видно от представения протокол от съдебно заседание по адм.д. № 786/ 2013г. по описа на Административен съд – Бургас от 21.05.2014г., преди влизане в сила на заповедта за премахване на строежа сградата на ответницата Д. Д. е унищожена от пожар.

Всяка от страните ангажира гласни доказателства в подкрепа на твърденията си за владение на имота. Свидетелите на ищците Н. Б. и Т. Г., собственици на съседни имоти, излагат кореспондиращи си показания за осъществявано от ответницата и съпруга й владение на процесния имот в периода 2007 – 2014г. И двамата свидетели твърдят, че след като изградената 5 къща е изгоряла през 2014г., ответницата е преустановила ползването на имота и той не е бил стопанисван, като до него е имало свободен достъп. В обратния смисъл са показанията на свидетелите на ответната страна П. Д.

/брат на ответницата/ и Н. Н.. Свидетелят Д. твърди, че ответницата Д. Д. е в имота от 80-те години, като постройката е изградена 2004-2005г., като винаги имотът е бил ограден – до 2020г. Свидетелят Н. твърди, че през 2020г. ответницата го е ангажирала да съборят каменната ограда и след трасиране да се огради имота с ограда с колове и тел. На основание чл.172 от ГПК съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. поради близката му родствена връзка с ответницата, сочеща на възможна негова заинтересованост от изхода на спора в нейна полза. Показанията на свидетелите на ответната страна не се подкрепят от заключението на вещото лице, което не установява трайни ограждения на имота /само остатъци от паянтови огради и подпорни стени/, като имотът е изцяло отворен откъм морето и навлиза в плажа. Вещото лице установява, че имотът не е стопанисван.

С предявен в хода на настоящото производство иск /гр.д. № 2542/ 2024г./ ответницата Д. Д. претендира срещу ищците С. Б. и С. Е. установяване на правото й на собственост върху процесния имот, придобито по силата на давностно владение от 2005г. насам. Нито в настоящото производство, нито в твърденията, на които основава положителния си установителен иск, ответницата не основава претендираното право на собственост на ползвателски права по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.