Решение № 145 от 10.07.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Каварна, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20243240100233 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от З. И. Г., чрез пълномощник адв. Л. Б. – САК, против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ..., с която е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1023297 сключен на 23.02.2024 г. между нея и „Кредирект“ ЕООД, като съдържащ нищожни и неравноправни клаузи и евентуален установителен иск, спрямо главния иск, за признаване за установено по отношение на ответника „Кредирект“ ЕООД, че клаузата по чл.

6,1 и 6,2 от договор за потребителски кредит № 1023297/23.02.2024 г. е нищожна.

В исковата молба се твърди, че ищецът е заемополучател по Договор за потребителски кредит № 1023297 г. сключен на 23.02.2024 г. с "Кредирект" ЕООД. По силата на посочения договор в заем на ищеца бил предоставен финансов ресурс в размер от 1700,00 лева, който следвало да бъде върнат в срок от 18 месеца, при уговорен фиксиран лихвен процент – 50 % и годишен процент на разходите – 62,96 %. Поддържа се, че съгласно погасителен план, общата сума, която следвало да бъде върната от ищеца по процесния договор, възлиза на 5832,00 лева, която сума включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение.

Съгласно чл. 6 от договора, в срок от два дни от сключване на договора 1 заемополучателят следвало да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител – физическо лице, което да отговаря на множество изисквания, поставени от кредитора. Съобразно чл. 18 от договора за кредит, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следвало да заплати неустойка в размер на 3270,74 лева.

Изтъква се, че предвидената неустойка при непредоставяне на обезпечение е включена в погасителния план към договора за кредит и е разпределена на равни вноски към главницата и лихвата по заема. По този начин действителната цена на заема възлизала на сумата от 5832,00 лева.

Излага съображения за нищожност на клаузата на чл. 6 от договора за потребителски кредит, предвиждаща задължение на потребителя за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Твърди, че клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Изтъква, че неустойката при неосигуряване на обезпечение не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Поддържа, че вземането за неустойка е допълнителна и гарантирана облага и същата представлява скрито възнаграждение за кредитора. Счита, че уговорената клауза противоречи на принципа на добросъвестността, доколкото цели създаването на предпоставки за начисляване на неустойка, която в случая излизала извън присъщите си функции.

Предвид изложеното са предявени гореописаните искови претенции за прогласяване нищожността на целия договор за потребителски кредит, евентуално на клаузите от договора, предвиждащи неустойка при непредоставяне на обезпечение. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, чрез адв. М. САК, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като неоснователни по подробно изложени съображения.

По същество се твърди, че договорът за кредит не бил недействителен и в случая били съобразени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и тези на ЗПФУР.

Уговорената неустойка не можела да се включи в ГПР, защото разходите се посочвали към датата на сключване на договора за кредит, а тя се начислявала за неизпълнение на задълженията на длъжника и евентуално би 2 била дължима след сключване на договора. Тя имала обезпечителна функция и не представлявала добавък към лихвата, като потребителят предварително бил уведомен за всички възможни суми, които ще му бъдат начислени при неизпълнение на задълженията по кредита. Нямало и заблуждаваща търговска практика, защото в договора ясно бил посочен размерът на ГПР. Клаузата за неустойка била действителна, като потребителят имал възможност и да се откаже от договора, без да дължи каквито и да е суми, ако е преценил, че договорът съдържа неизгодни за него условия. Очевидно било, че той договаря недобросъвестно по чл. 12 от ЗЗД, защото въобще нямал намерение да представя обезпечение, като е целял единствено да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор.

Нямало противоречие на неустойката с добрите нрави, клаузата била индивидуално уговорена и имала компенсаторен характер. На клиента бил предоставен предварително СЕФ, с което той бил информиран за всички параметри по кредита и бил наясно с икономическите последици. Между страните имало сключени общо 2 договора за кредит, с идентични условия, като вместо да упражнява добросъвестно правата си по първия договор, ищцата сключила нов, без да изпълнява задълженията си по тях за предоставяне на обезпечение. Нито имало заблуждаваща търговска практика на финансовата институция, нито клаузите на кредита били неравноправни, след като в продължение на три години ищцата е ползвала многократно един вид кредитен продукт, респ. многократно се е запознавала с условията му. При всеки отделен кредит е получавала преддоговорна информация и сама е избрала да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или 3 други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: сумата в размер на 1700 лв. е била изцяло усвоена от заемателя З. Г.; заемателят е изплатил на „Кредирект“ ЕООД по договор за паричен заем № 1023297/23.02.2024 г. сума в размер на 3594,00 лв.; заплатената сума е послужила за погасяване на задълженията по договора по следния начин: 729,35 лв. – главница, 692,94 лв.

– възнаградителна лихва, 2141,71 лв. – такса без обезпечение/неустойка, 30,00 лв. – такса/администр.на проср.кредит; годишният процент на разходите съгласно договора е 62,96%; когато в обхвата на разходите по кредита се включи и дължимата неустойка по чл. 18, вр. с чл. 6 от договора, тогава ГПР е в размер на 298,06%.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната 4 лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 62,96%, а възнаградителната лихва (фиксиран ГЛП) - 50%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 18 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 3270,74 лева (при отпусната заемна сума от 1700,00 лева, т. е. тя е в пъти повече от стойността на кредита), като според тази норма към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително различни суми за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция или поръчител/и) и срока за представянето му (2 дни), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на 5 потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал.

1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца.

Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.