Решение № 433 от 17.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Бургас, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120200831 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, обл. Бургас, представлявано от управителя М.С.А. против Наказателно постановление № 875129-F868872/17.02.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 3100 евро.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в насока неговата незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от пълномощник – адв. *** от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрк. Г.А., който моли оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е 1 подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 23.02.2026г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата на 02.03.2026г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.01.2026г. от служители на НАП, сред които свидетелката Н. М. Р.

– старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, била извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – детско съоръжение/атракцион ***" на самообслужване с електрическо захранване, находящ се в гр. Бургас, ***, пред кафене *** /от северната страна на ресторант *** стопанисвани от дружеството – жалбоподател ***, ЕИК ***.

Преди легитимацията на органите по приходите била извършена контролна покупка, заплатена посредством пускане на монета от 1 евро в монетника на детското съоръжение/атракцион ***" от свидетелката Н. Р. – проверяващ, при което съоръжението тръгнало да работи (да предоставя развлекателна услуга), но не се визуализирал фискален бон, регистриращ продажбата. В хода на проверката детското съоръжение/атракцион било отключено (отворено) от М.С.А. ЕГН ********** – управител на „***“ ЕООД и от проверяващите бил извършен физически оглед на вътрешната част на съоръжението, при който се установило, че в детското съоръжение/атракцион няма монтирано ФУВАС (фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване). Било установено и наличие на парични средства от продажби в монетника на детското съоръжение/атракцион, а именно – 3 бр. монети по 1 евро.

Извършената проверка била документирана със съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена проверка № 0090870/21.01.2026г.

При така установеното, свидетелката Н. М. Р. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП приела, че ***, ЕИК ***, е нарушило чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4, т.

1 от ЗДДС, поради което и съставила процесния АУАН сер. AN № F868872 от 28.01.2026г. В същия било изрично посочено, че нарушението води до неотразяване на приходи.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации в същия за безспорно установени и издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция” 2 в размер на 3100 евро.

Въз основа на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-7-0090870/19.02.2026г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП, в периода от 27.02.2026г. до 13.03.2026г. дружеството – жалбоподател *** е изтърпяло ПАМ „Запечатване на търговски обект“ – детско съоръжение - атракцион на самообслужване,с ел. захранване въртележка, находящо се в гр. Бургас, ***, пред кафе „***“ и забрана за достъп до него за нарушение на чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложената имуществена санкция, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че н аказателното постановление е издадено от компетентен орган (Началника на отдел „Оперативни дейности” Бургас, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” на НАП), видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-ЦУ30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също съставен от оправомощено за това лице (старши инспектор по приходите в ЦУ на

НАП), отново съгласно цитираната заповед.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок.

Въпреки това, при извършената служебна проверка на НП и АУАН настоящият съдебен състав констатира пороци на същите, касаещи задължителното им съдържание и обуславящи незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление и съответно неговата отмяна само на това основание, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е административното нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието.

3

Както бе посочено по-горе, производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес, поради което и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на правото на защита на наказаното лице.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 и т.

6 от ЗАНН, както АУАН, така и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, като следва да е налице съответствие между фактическо и правно обвинение, т.е. между фактическото описание на обвинението и неговата правна квалификация, дадена от административнонаказващия орган.

От съдържанието на АУАН и обжалваното НП е видно, че в същите липсва описание на нарушението, съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И в двата документа е налице единствено посочване на установените в хода на извършената от контролните органи проверка в обекта факти, но липсва описание на самото нарушение – в какво се изразява съставомерното действие или бездействие на дружеството и с кои от така установените в хода на проверката факти е осъществено то. Липсата на словесно описание на нарушението е съществен процесуален пропуск в съдържанието на АУАН и НП, водещ до пълна неяснота в какво се състои съставомерното поведение на дружеството и препятстващ възможността същото да реализира правото си на защита в пълен обем. Изискването за точно описание на нарушението е императивно и наказаното лице не може да бъде поставяно в ситуация на неясно или непълно фактическо описание на нарушението (в състояние на невъзможност да разбере за извършването на какво административно нарушение му е повдигнато обвинение), защото това засяга правото му на защита. Последното от своя страна обуславя незаконосъобразността на санкционния акт и съответно неговата отмяна.

Наред с горното и за пълнота следва да се посочи, че дори и процесните АУАН и НП да не страдаха от горепосочения порок, обжалваният санкционен акт също би бил незаконосъобразен по следните съображения:

Дружеството – жалбоподател е санкционирано за нарушение на чл. 7, ал.

1, вр. чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, 4 регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Въз основа на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, в чл. 7, ал. 1 от която се предвижда, че лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредбата от своя страна предвижда, че лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.

На настоящия съдебен състав е известно постановеното на 03.07.2025г. решение на СЕС по дело С-733/2023г., според което 1). чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчно задължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение, че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговския обект“, в който е извършено нарушение и забрана достъпа до него, 2). чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 49, § 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.