Решение № 2210 от 29.11.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №

2210

29.11.2019 г., гр. Пловдив

В

И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4148/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 19-1030-004435/17.05.2019 г., издадено от К.О.Н.– Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което:

1) на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т.

5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и

2) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си и искането за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 44680/05.07.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н.Д.К., спрямо когото са наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 27.06.2019 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 28.06.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 11.04.2019 г. в гр. П., *** жалбоподателят Н.Д.К. бил паркирал лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ***. Автомобилът бил паркиран в дворното място пред сградата, на което били обособени отделни паркоместа.

Около 12:00 часа на същия ден жалбоподателят привел в движение лекия автомобил с рег. № ***, за да се включи в движението по улицата, намираща се непосредствено пред мястото, където бил паркирал процесния автомобил. По същото време по улицата пред блок 73, вх. „В“ в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, по която искал да навлезе жалбоподателят, се придвижвал лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***, управляван от свид. Й.Д.Т. Последният се движил в посока от дясно наляво пред автомобила на жалбоподателя. К. не видял автомобила, управляван от свид. Т., поради което преди да довърши маневрата си, го ударил с предната си броня в задния ляв калник на автомобила на Т. В резултат от удара настъпили единствено имуществени вреди по двете превозни средства - по автомобила на свид. Т. имало задиране, а от автомобила на жалбоподателя отхвръкнало парче слой от боята. Двамата водачи слезли от превозните средства и без да ги местят, започнали да спорят, като всеки от тях твърдял, че другият е виновен за настъпилото произшествие. Те не били постигнали съгласие за причините за произшествието, когато свид. Т. казал на жалбоподателя, че ще премести автомобила си по-надолу, за да не пречи на движението по улицата и го изместил на около пет метра встрани. В този момента жалбоподателят привел в движение лекия автомобил „Форд Мондео“ с рег. № *** и се отдалечил от мястото на произшествието. Свидетелят Т. уведомил органите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за случилото се. По подадения сигнал била образувана преписката, която била разпределена на свид. К.Д.П., заемащ длъжността ***. Той призовал двамата водачи и извършил оглед на превозните средства, при което установил, че щетите по тях съответствали по своята височина.

На 24.04.2019 г. свид. П. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № ********** против жалбоподателя К. и в присъствието на свид. Т.. Препис от акта бил връчен на К. срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Й.Д.Т.. От тях се установяват факта на настъпилото ПТП, както и участниците в него, като Т. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ и е настъпило съприкосновение между неговия автомобил и този, управляван от жалбоподателя. Свидетелят Т. изяснява още, че ударът е настъпил в задния ляв калник на собствения му автомобил, както и в предната броня на автомобила на жалбоподателя. На следващо място от показанията на този свидетел съдът установява и разположението на двете превозни средства преди момента на удара, като автомобилът на жалбоподателя К. е бил паркиран на паркомясто в двора пред сградата, където са живеели и той, и свид. Т.. От своя страна автомобилът на последния се е движил по улицата пред сградата и дворното място пред нея, а в момента на удара автомобилът на К. е излизал от дворното място, за да се включи в движението по улицата, по която вече се е придвижвал автомобилът, управляван от свид. Т.. Установяват се и обстоятелствата, случили се след настъпилото ПТП, като и двамата водачи са излезли от превозните средства, които са управлявали, но взаимно са се обвинявали за настъпилото произшествие. Свидетелят Т. посочва, че между тях е имало разногласие за това какво се е случило и всеки е държал на своята позиция, че другият е виновен за настъпилото ПТП. Изяснява още, че след това се е качил в автомобила си, за да го премести на свободно място, тъй като е препречвал движението по улицата по начина, по който автомобилът се е намирал непосредствено след удара, като го е преместил само на пет метра встрани от първоначалното му положение. Пояснява, че в този момент жалбоподателят е привел в движение своя автомобил и се е отдалечил от местопроизшествието, напускайки го. Свидетелят посочва, че скоростта му на движение непосредствено преди удара е била около 25-30 км/ч. Съдът дава вяра на показанията на свид. Т., тъй като същите са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви, в тях свидетелят изяснява обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. Показанията му кореспондират и с останалите събрани по делото доказателствени материали, включително и с обясненията на жалбоподателя, които служат за тяхната проверка.

По тези съображения показанията на свид. Т. бяха кредитирани изцяло от настоящия съдебен състав.

Дава се вяра и на показанията на свид. К.Д.П.. От тях се установяват обстоятелствата по съставянето на АУАН. Свидетелят изяснява, че е съставил акта в присъствието и на двамата водачи и след като е извършил оглед на участвалите в произшествието автомобили. Пояснява, че при огледа е установил, че следите от удара по двете превозни средства съвпадали по височина и местоположението им кореспондирало със съобщения механизъм за настъпилото ПТП. Показанията на свид. П. се кредитират като добросъвестно дадени от незаинтересован свидетел, който е възприел известните му по делото обстоятелства при изпълнение на служебните си задължения.

От обясненията на жалбоподателя Н.Д.К. се установява, че когато е настъпил ударът между двете превозни средства, той е извършвал маневра за включване в движението. Установява се още, че от дясната му страна е имало паркиран бус „Форд Транзит“, който е бил по-висок от неговия автомобил и е закривал видимостта му в тази посока. Изясняват се и настъпилите щети в резултат от произшествието, като по автомобила на свид. Т. е имало задиране, а от автомобила на жалбоподателя е било отхвръкнало парче слой от боята.

Установяват се на следващо място обстоятелствата непосредствено след настъпилия удар – проведеният разговор между жалбоподателя К. и свид. Т., липсата на съгласие между тях за обстоятелствата по настъпилото ПТП, като всеки от тях застъпвал позицията, че другият е виновен, последвалото от страна на свид. Т. преместване на автомобила му, както и че тогава жалбоподателят си е тръгнал и е напуснал местопроизшествието. В тази част обясненията на К. изцяло кореспондират с тези на свид. Т., като двамата са и единствените установени очевидци на тези събития, поради което съдът намира, че твърденията им следва да бъдат кредитирани изцяло. Релевантно към предмета на изследване по делото обстоятелство, което се установява от обясненията на жалбоподателя, е и че когато свид. Т. се е качил в автомобила си и го е привел в движение, за да го премести от пътното платно и да освободи движението, то К. е съзнавал, че Т. единствено премества автомобила си, а не си тръгва от местопроизшествието. В обясненията си на два пъти жалбоподателят посочва, че свид. Т. му е казал, че само ще премести автомобила си.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

По т. 1 от НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана за вменено му във вина административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че на описаните в НП време и място жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил, като е привел в движение паркирания „Форд Мондео“ с рег. № *** с цел да навлезе на платното за движение, представляващо улицата пред блок 73, вх. „В“ в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“.

Установява се и че преди да довърши тази маневра, е ударил с предната част на автомобила си задната лява част на автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***, управляван от свид. Т.. При правилно установени факти съдът намира, че административнонаказващият орган неправилно е приложил закона, като е дал погрешна правна квалификация на извършеното деяние. Това е така, защото автомобилът, управляван от жалбоподателя К., не се е включил в движението от реда на паркираните МПС. От показанията на свидетеля очевидец Т. се установи, че автомобилът, управляван от К., се е намирал в двора пред жилищния блок и е бил паркиран на своеобразно паркомясто, обособено в това пространство. В този смисъл са и обясненията на самия жалбоподател, а така също и твърденията още в жалбата. Изяснява се и че свид. Т. се е придвижвал по пътното платно, а К. е правил маневра, за да навлезе на пътя и да се включи в движението по него, но тази маневра той е предприел от крайпътна територия. В случая съдът намира, че АНО е игнорирал значението на този релевантен факт, че жалбоподателят е извършвал маневрата от крайпътна територия, и това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Така извършеното от К. деяние съставлява административно нарушение по чл. 37, ал. 3 ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.