Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2840 от 24.11.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Частно наказателно дело 4337/2024
Вид
Определение № 2840
Подписан
24.11.2024
В сила
14.02.2025
Състав
ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2840 гр. Бургас, 24.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Частно наказателно дело № 20242120204337 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба на "Е.А." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., УЛ."Х.К." № **, представлявано от управителя Л.Н.Н., против Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 27.08.2024г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, с което на основание чл. 199, вр. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, Досъдебно производство № 431 3М-246/2022 год. по описа на 01 РУ - Бургас, ПОР № 475/2022 год. по описа на Първо РУ - гр. Бургас, водено за престъпление по чл. 323 ал.1 НК, е прекратено поради липса на осъществен престъпен състав по този текст.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания прокурорски акт. Моли се за отмяната му и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Бургаският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съобрази разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания прокурорски акт, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК, срещу подлежащ на обжалване акт и от активнолегитимирано лице – ощетеното юридическо лице /в този см. и Решение № 30 от 04.02.2013г. на ВКС по н. д. № 2150/2012 г., II н. о., НК/, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано с постановление на Окръжна прокуратура - Бургас от 07.03.2022 год. за това, че на 08.06.2021 год. в гр.

Бургас самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от "Е.А." ООД /чрез негови представители/ свое действително 1 право – правото да установи фактическа власт върху собствения си автомобил и случаят е немаловажен – престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

В хода на разследването няма привлечени като обвиняеми лица.

С атакуваното постановление на БРП от 27.08.2024г. наблюдаващият прокурор е приел, че установената по делото въз основа на събраните доказателства фактология не субсумира състава на чл. 323, ал.1 от НК, поради което и позовавайки се на разпоредбата на чл. 243, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратил наказателното производство.

За да стигне до този извод представителят на държавното обвинение е изложил фактическата обстановка по случая и на база на същата е преценил, че между Т.Е. /в качеството й на управител на "С.Т." ООД/, "Д.З.И. О.З."" ЕАД и Автосервиз "Е.А." ООД, база Бургас, е имало сключени формални и неформални договори. Първоначалното съгласие от страна на ДЗИ е било оттеглено, като застрахователят отказва да заплати ремонта на автомобила и свързаните с това разходи, поради което автосервизът има претенции да получи същите от възложителя. Поради тази причина автомобилът е бил задържан в сервиза, докато бъде заплатена стойността на ремонта. Няколко пъти Т.Е. е посещавала сервиза с настояване автомобилът да й бъде върнат обратно. Същият се е намирал в двора на базата, вратата на който е била широко отворена и минавайки оттам, съдружникът й С. го е забелязал.

Влязъл напълно безпрепятствено вътре и с притежавания от него ключ запалил двигателя и потеглил.

Прието е от наблюдаващия прокурор, че безусловно е налице спор кой да заплати направения ремонт по лекия автомобил – дали това да бъде застрахователната компания, собственикът на автомобила или ремонтът да остане за сметка на сервиза, като това са изцяло граждански правоотношения.

Не се твърдят намерения за присвояване на автомобила или за извършване на разпоредителни действия с него. Предвид големия размер на разходите за части и труд, от сервиза са отказали да го предадат на Т.Е..

Посочено е също така, че ако случаят се разглежда в контекста на деянието по чл.323 от НК, то на първо място, следва да се преценят действията на представителите на „Е.А.“ ООД, които са задържали автомобила без правно основание, тъй като договорът за възлагане е без дата, без подпис и изпратен по погрешка, а договорът за поръчка с "Е.А." ООД е подписан от Т.М.Е., но никъде в условията на този договор не е посочено, че клиентът заплаща ремонта в случай на отказ от застрахователя.

В заключение прокурорът е приел, че оспорваното право се отнася до разходите по ремонта и не е свързано със собствеността или владението на вещта, поради което този спор е от гражданскоправен характер и решаването му следва да бъде отнесено до съответния граждански съд.

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за обосноваността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното 2 производство. Съдът следва да провери това, като съобрази и анализира събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства и прецени дали изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал, т.е. дали същите са обосновани и законосъобразни, съответно дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство.

В рамките на това производство съдът може само да направи преценка дали извършените до този момент действия удовлетворяват стандарта "обективно, всестранно и пълно разследване", като няма правомощия да дава задължителни указания на прокурора да внесе обвинителен акт в съда и за какво престъпление/ в т.ч. да дава указания за правната квалификация на деянието, доводи в какъвто смисъл са изложени в настоящата жалба/, защото обвинителната функция е изцяло в правомощията на държавното обвинение.

В рамките на така очертаните си правомощия, след като се запозна с материалите по делото настоящият състав на БРС намира, че обжалваното постановление е необосновано.

Съдът счита, че в конкретния случай прокурорът правилно е извел фактическата обстановка по казуса, в нейната същина, поради което счита за безпредметно да я преповтаря, като се присъединява към повечето от фактическите изводи, направени от държавното обвинение.

Не може да бъде споделен обаче изводът на прокурора за това, че оспорваното право се отнася единствено до разходите по ремонта на автомобила и не е свързано със собствеността или владението /фактическата власт/ върху него, а оттам и крайният извод за липса на съставомерно деяние по чл. 323, ал. 1 НК.

На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че на досъдебното производство не е допуснато процесуално нарушение във връзка с процеса на събиране на доказателства. Разследващите органи са извършили всички необходими следствени действия – проведени са множество разпити на ангажираните със случая свидетели, събрани са писмени доказателства, приобщени са веществени доказателства, назначена и извършена е графическа експертиза. Съдът намира, че не е налице непълнота на доказателствения материал, като са изпълнени изискванията за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото.

От показанията на свидетеля И.П.П. – приемчик в „Е.А.“, гр. Бургас /л.

66 от ДП/, се установява, че на 05.05.2021г., след като били разбрали, че ще им бъде отказано заплащането на ремонта от застрахователя, на място в сервиза в гр. Бургас отишла Т.Е. и поискала да си вземе автомобила. Свидетелят П. лично й отказал, тъй като в автомобила вече е имало вложени части на стойност 10 000 лева, като й предложил частите да бъдат демонтирани, а "С.Т." ООД да заплати само стойността на прага /694,46 лева без ДДС/, който 3 не можело да бъде демонтиран. Т.Е. отказала плащането на прага и продължила да настоява да си вземе автомобила, но от сервиза отказали.

При разпита си като свидетел Т.С. – управител и съдружник в "С.Т." ООД /л. 67 от ДП/ излага, че един ден Т.Е., с която същият живее на семейни начала и също управител и съдружник в "С.Т." ООД, била уведомена от автосервиза, че има проблем и ДЗИ не искат да платят ремонта на автомобила.

През м. март 2021г. двамата отишли на място в сервиза, където им била дадена проформа към ДЗИ на стойност 21010 лева. От сервиза им казали, че трябва да платят 10 000 лева, за да си вземат колата, като те отказали. През м. май 2021г. двамата отново отишли в сервиза за да си поискат колата, но отново им било отказано връщането й. След няколко дни пак отишли, но отново им било отказано, в това число писмено. На 27.05.2021г. Т. получила съобщение от сервиза с проформа за демонтаж със задна дата – 11.05.2021г. на стойност 2086,58 лева, която да заплатят, за да им върнат колата, но двамата отново отказали, тъй като не били подписвали нищо за ремонт на колата и не следвало да дължат нищо. Един ден през м. юни, като минавали с Т. покрай него, видели, че колата е паркирана в двора на сервиза и след като нямало кого да попита дали това е тяхната кола, която била много занемарена и в окаяно състояние, свидетелят С. отключил автомобила с резервния ключ за същия и го подкарал, като го закарал на сервиз за ремонт в Т.. Преди това свидетелят установил, че от "Е.А." ООД са отремонтирали няколко външни части по колата, основно вратите.

Гореизложеното се подкрепя и от показанията на Т.М.Е., също разпитана в качеството на свидетел в хода на разследването.

Така дадените показания от свидетелите съдът кредитира изцяло като логични, последователни и взаимно подкрепящи и допълващи се.

При преценка на същите в съвкупност с останалите събрани в хода на разследването доказателствени материали се установява, че действително не е налице спор относно собствеността на лек автомобил "Ш.К.", рег. № * **** ** и този извод на прокурора съдът споделя изцяло.

От събраните гласни доказателствени средства, цитирани по-горе обаче, според настоящия съдебен състав е видно, че между "Е.А." ООД и "С.Т." ООД /чрез техните представители/, считано от м. март 2021г., а и към инкриминираната дата, е налице правен спор не само относно титуляра на задължението да заплати разходите за извършения от "Е.А." ООД ремонт на автомобила – дали това да бъде застрахователната компания "Д.З.И. О.З."" ЕАД, собственикът на автомобила "С.Т." ООД или ремонтът да остане за сметка на сервиза "Е.А." ООД, но и относно правото на фактическа власт върху процесния автомобил, собственост на "С.Т." ООД, като от страна на "Е.А." ООД, в чиято фактическа власт се е намирал автомобилът към момента на възникване на спора, а и към инкриминираната дата, ясно и недвусмислено, 4 няколкократно, пред законните представители на "С.Т." ООД е заявено упражняване на право на задържане на автомобила до заплащане на разходите за ремонта му.

С волеизявленията си за отказ автомобилът да бъде върнат на собствениците преди заплащане от тях на разходите за извършения ремонт /а в последствие и демонтаж на части/ представителите на "Е.А." ООД са упражнили право на задържане по смисъла на чл. 91 от ЗЗД върху собствения на "С.Т." ООД автомобил, във връзка с вземането си за стойността на разходите за ремонта на този автомобил, длъжник по което вземане според "Е.А." ООД е именно "С.Т." ООД.

Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗЗД, кoйтo имa изиcĸyeмo взeмaнe във вpъзĸa cъc зaпaзвaнe, пoддъpжaнe, пoпpaвянe или пoдoбpeниe нa чyждa движимa вeщ или зa вpeди, пpичинeни oт нeя, имa пpaвo дa я зaдъpжи, дoĸaтo бъдe yдoвлeтвopeн, ocвeн aĸo e нeдoбpocъвecтeн.

Правото на задържане се поражда от едновременното съществуване на два юридически факта: упражняване на фактическа власт от държател върху движима вещ по причина, която не определя упражняващия я като недобросъвестен, както и наличие на изискуемо вземане във връзка със запазването, поддържането, поправянето или подобряването на вещта, както и за вредите, причинени от нея. В случая правото на задържане е упражнено от ретинента "Е.А." ООД във връзка с вземането му за стойността на разходите за извършения от тях ремонт на лек автомобил "Ш.К.", рег. № * **** **.