Протокол № 1123 от 08.02.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 1123 гр. София, 31.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ

Съдебни

Паулина К. Златанова заседатели: ДИМИТЪР Г. ХРИСТОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА и прокурора А. Р. Ц.

Сложи за разглеждане докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Наказателно дело от общ характер № 20221110207645 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ – В. Г. П., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с АДВ. М. Д. с пълномощно по делото.

ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ – С. К. А., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се.

За него в залата се явява АДВ. Е..

СРП- редовно призована, явява се прокурор А. Ц..

СЪДЪТ даде възможност на страните да вземат становище по хода на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА , че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Подсъдимият е със снета самоличност и разяснени права от предходно съдебно заседание.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме други искания.

СЪДЪТ, с оглед становището на страните

ОПРЕДЕЛИ:

1

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания

СЪДЪТ прикани подсъдимия да даде обяснения.

ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да давам други обяснения.

СТРАНИТЕ /поотделно/:Нямаме други искания.

СЪДЪТ на основание чл.283 от НПК ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.

СЪДЪТ като намери делото за изяснено от фактическа страна и с оглед становището на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така внесеното обвинение срещу подсъдимия В. Г. П.. В хода на съдебното следствие се установиха обстоятелства, които подкрепят тезата на обвинението, а именно, че подсъдимият на неустановена дата през декември 2016 г. е възбудил заблуждение у свидетеля А., че действително е собственик на автобус марка „Мерцедес 515 ЦДИ Спринтер“. В резултат, на което е бил сключен договор за покупко–продажба на 18.02.2017 г. и е била причинена имотна вреда в размер на 11 760/единадесет хиляди седемстотин и шестдесет / лв. тези обстоятелства се подкрепят изцяло от събраните гласни и писмени доказателства по делото. Подсъдимият П . е съзнавал, че не е бил действителният собственик на автобуса, както, и че същият е бил обект на няколко запора, въпреки това е предприел действия, с които въвел в заблуждение пострадалия и му е причинил имотна вреда. Показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие, трябва да бъдат кредитирани, доколкото се явяват ясни, логични и последователни.

На следващо място, във връзка с изброените обстоятелства, следва да бъде отчетено като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство, чистото съдебно минало на подсъдимия поради, което предлагам да му бъде наложено наказание към минимума, предвиден в чл.209, ал.1 от НК, а именно 1 година „Лишаване от свобода“, което на осн. чл.66 от НК, да бъде отложено за срок от 3 години. По отношение на взетата мярка за неотношение, моля да потвърдите същата.

Моля да се произнесете в този смисъл.

АДВ.Н.: От името на частния обвинител С. К. А. поддържаме внесения ОА от СРП, по отношение на подсъдимия В. Г. П., за осъществен престъпен състав по чл.303, ал,1 от НК, а именно, че подсъдимият на неустановена дата през 2016 г., с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил у доверителя ми А., в качеството от си на управител на „Сави турс“ ЕООД заблуждение, че е собственик на туристически автобус марка „Мерцедес 2

Спринтер“ в резултат, на което е причинил имотна вреда на доверителя ми в размер на 6 000 /шест хиляди/евро, които се равняват на 11 760/единадесет хиляди седемстотин и шестдесет / лв., което се явява престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

В хода на съдебното следствие бяха събрани както писмени доказателства, а на първо място постъпилите доказателства, че въпросният „Мерцедес“ е бил собственост на свидетелката Р. В., която го е придобила на 19.05.2011 г. чрез договор да покупко–продажба на МПС, при нотариус С..

На второ място писмените доказателства, които потвърдиха инкриминираното деяние, с цел да набави имотна облага за себе си, на 18.01.2017 г. подсъдимият П. е прехвърлил, без да е собственик на инкриминираното МПС, на доверителя ми А., като е получил сумата в размер на 11 760/единадесет хиляди седемстотин и шестдесет / лв. Тези писмени доказателства се подкрепиха в хода на съдебното производство и от събраните гласни такива доказателства, а имено свидетелските показания на пострадалия С. А., на свидетелката М. А., на свидетелката Р. В. и свидетелката Е. В.. Всички тези показания следва да бъдат кредитирани, като логични, последователни и изразяващи обективната истина, и фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат преценени критично, свидетелските показания на свидетелката Е. В., която потвърждава, че частният обвинител е платил сумата от 11 760/единадесет хиляди седемстотин и шестдесет / лв. на П., но не може да си спомни датата, мястото на кантората на нотариус С.. От останалите свидетелски показания, включително и на свидетеля нотариус С. и представения му договор за покупка–продажба на МПС на 19.05.2011 г., става ясно, че подсъдимият П. е прехвърлил въпросната инкриминираната вещ на свидетелката Р. В..

Фактическата обстановка е много ясно обоснована от фактите и доказателствата, които са събрани както в хода на ДП, така и в хода на съдебното наказателното производство. Защо подсъдимият П. е възбудил у доверили ми заблудата и е извършил престъплението по чл.209 ал.1 от НК, за по голяма част от съдебната зала е ясно защо, това е така, защото преди 19.05.2011г., инкриминираната вещ „Мерцедес“ туристически автобус е бил запориран от частен съдебен изпълнител, но очевидно в големият талон на въпросния автобус не е бил променян собственика в КАТ, и е нямало как да бъде променен, тъй като е бил запориран, и не може да се извърши пререгистрацията. Възползвайки се от това обстоятелство, но знаейки подсъдимият П., че въпросният автобус не е вече негова собственост, той е запазил талона си за регистрация на името, като собственик преди нотариалното изповядване на сделката с Р. В. пред нотариус след, което е показал големия и малкия талон на автобуса, на частния обвинител А., като го е въвел в заблуждение, че инкриминираната вещ е негова. Тъй като тогава нотариусите нямаха достъп до системата на КАТ за проверка, чрез прехвърляне с договор за покупко–продажба на МПС, на 18.01.2017 г., П. е причинил на А. имотна вреда в размер на 11 760/единадесет хиляди 3 седемстотин и шестдесет / лв.

Поради всички събрани писмени и гласни доказателства, съдът следва да го признае за виновен за престъплението, по чл.209, ал.1 от НК.

По отношение смекчаващите вината обстоятелства съм съгласен с прокуратурата, че същият е неосъждан с чисто съдебно минало и предоставям на съда по негова преценка, ако го признае за виновен, наказанието, което следва да му се наложи.

Представям от името на частния обвинител съдебни разноски и договор за правна помощ.

АДВ. Д.: Уважавам становището на колегата, защото всеки заема своята позиция от гледна точка на ролята си в този процес, но така делото ще страда след като съдът положи толкова усилия, да не говорим за разследващите, които 6/шест/години се мъчат и прокурорите квалифицират деянието от 277, на 206, на 209 от НК, като променят квалификацията. Ако 6/шест/години не стигнаха да се докаже ще е това, което е извършил моят доверител, заедно с колегата си, с който се познават с години преди това, делото ще страда от абсолютни недостатъци. Затова аз ще изложа своето становище:

За всички присъстващи в залата юристи както и за съдебните заседатели, е важно фактите да се подложат на преценка спрямо правото.

Емоцията при квалификация на деянието и при образуване на наказателно производство не играе добра роля. Очевидно е имало нещо, което е подразнило пострадалия, който е частен обвинител и граждански ищец в тази търговска сделка, гражданския иск го отхвърлихте.

На първо място искам да посоча, че фактите, които са отразени в ОА и тези към, които ни карат да погледнем колегите, са съвсем различни. От задължителната част на обстоятелствената част на ОА, противоречието е много съществено и нарушава в дълбочина правото на защита на доверителя ми. Това изхождам от следното:

В ОА се твърди, че на 18.01.2017 г. е извършвал въвеждането в заблуждение и е последвала вреда. Какви доводи мога да изложа в тази насока:

На първо място заблуждението е силно поставено под въпрос, що се касае за следните обстоятелства:

Доверителят ми и пострадалият се познават от години, пострадалият го познава също от години, извършвал е курсове и работа както за себе си в своя полза, така и в полза на доверителя ми. Този автобус е бил ползван от 2011 г., както колегите наблягат на обстоятелството, че е прехвърлен на неговата тъща, до момента, в който за първи път се поставя въпросът за купуване или продажба на автобуса.

На второ място, от разпита на Р., се установи, че прехвърлянето е нормално дотолкова, доколкото да се спестят известни данъци. Тя няма и не 4 изрази никакво друго мнение, че ако той иска да продава автобуса тя ще оспори сделката или няма да я разреши, напротив има две пълномощни, предоставени на доверителя ми, включително и за продажба на чужд автобус, както е в случая.

На следващо място, в ОА се твърди, че причината за това да не бъде осъществена сделката и невярното обстоятелство, с което е заблуден пострадалият е именно чуждата собственост на автобуса. Този автобус няма променена регистрация в КАТ, той се води още на фирмата на клиента ми, а не на Р..

На следващо място, когато се извършва сделката и пострадалият отива да го регистрира, него го връщат, не защото автобусът е на Р., а защото има запор върху този автобус. Тук ще отбележа една скоба, че доверителят ми не е разбрал за запорите, но когато пострадалият отива при доверителя ми, той веднага се отзовава и отива в КАТ, разбира за запорите и започва да подава молби за тяхното сваляне. Оказва се, че те не са проблем за игнориране от причината, нито пък пострадалият е приел това за причина да не се реализира сделката.

На следващо място, най–големият аргумент, който имам, че когато заблуждаваш някого, ти не престираш съответно предмета на договора, докато тук по този договор имаме пълна престация от едната страна към другата и обратно, т.е. дори да си получил 6 000 /шест хиляди/евро, ти предаваш автобус, за който двамата се преценили, че струва 6 000 /шест хиляди/евро. А знайно е от теория и практика, че автобусът и цената се заплащат в момента на сделката, а измамата се преценява с оглед тъкмо на този момент 18.01.2017 г.

На следващо място, моята резерва към така поддържаното обвинение е, че на неустановена дата през месец декември 2016 г., нищо не се е случило.

Ще Ви помоля в ретроспекция да погледнете жалбата на пострадалия, има ли въобще за месец декември и дата преди Коледа или след Коледа, за даване на пари или за капаро както твърди пострадалия. Това е направил след като прокурорът измени обвинението, а Вие преразпитахте пострадалия, преди това са се произнасяли прокурор от СРП, със съвсем други дати, действия и събития. Съдия на 102–ри състав, който е приел да разгледа и отмени постановлението на прокурора, при други обстоятелства, коренно различни от тези, които са отразени в ОА. След като толкова магистрати са работили по това дело и са приели фактическата обстановка от различни ъгли, с различни данни, които не са предизвикани от подсъдимия, аз мисля, че пострадалият не е наясно как са протекли отношенията им и изнасилва фактите, с оглед своята защита. Съдът не е на едната страна и не трябва да бъде, той трябва да оценява комплексно фактите, ако стигнете до такъв извод, че причина да не се регистрира автобусът на пострадалия, ще излезете извън неговото усещане, убеждение и твърдение, че регистрацията е отказана не заради собственост, в която е вписана Р., а е отказана заради висящи запори. По този начин считам, 5 че: