Решение № 4069 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4069 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100511922 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 7806/08.07.2022 г. по гр. д. № 9976/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „МХ Елвеко“ ООД е признато за установено, че А. Г. Х. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 422, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми 584,44 лева, главница, представляваща съответната стойност (1/2) от стойността на доставената топлинна енергия за абонатен № 213109 по изравнителна сметка, отразена в обща фактура № 0106528674 от 31.07.2019 г. за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.12.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 125,80 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 25.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 71230/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, както и е признато за установено, че Д. А. Х. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 422, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми 584,44 лева, главница, представляваща съответната стойност (1/2) от стойността на доставената топлинна енергия за абонатен № 213109 по изравнителна сметка, отразена в обща фактура № 0106528674 от 31.07.2019 г. за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.12.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 125,80 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 25.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 71230/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена въззивна жалба вх. № 173894/19.08.2022 г. от А. Г. Х., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приложил института на погасителната давност, като сумата е претендирана от 05.2018 г., а е фактурирана от 07.2019 г. В конкретния случай, съдът е допуснал давността да бъде удължена произволно. Посочва, че сумата от 124,92 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. е в погасителна давност. Освен това, посочва, че неправилно съдът е признал за установено, че са дължими суми за лихва, като ищецът не бил ангажирал доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, поради което не бил установил изпадането в забава. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендира направените по делото разноски.

Против решението в частта, с която предявените искове са уважени против Д. А. Х. е подадена въззивна жалба вх. № 174910/22.08.2022 г., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение.

Въззивникът Х. заявява, че неправилно е приложена погасителната давност като искът е бил неоснователен за сумата от 124,92 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. Неправилно освен това, съдът приел, че въззивницата била потребител на топлинна енергия, тъй като потребител бил само Х.. Неправилно било признато за установено и съществуването задължение за заплащане на мораторна лихва, тъй като не били представени доказателства за публикуване на фактурите на сайта на дружеството. Моли 2 решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 9976/2022 г. по описа на СРС, 88 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против А. Г. Х. и Д. А. Х., с която са предявени искове с правно основание чл.

422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по гр.д. № 71230/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия от 2016 г. било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството като с приетите общи условия било регламентирано, че не се 3 начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ Елвеко“ ООД суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 213109. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2018 г. - м.

04.2021 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не е заплатили дължимата за това цена в общ размер на 1168,89 лева - главница за топлинна енергия, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 15.09.2019-25.11.2021 г. ответниците са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължали обезщетение в размер на 251,61 лева, като всеки от ответниците дължал по ½. Твърди, че по гр. д. № 71230/2021 г. по описа на СРС, 88 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от А. Г. Х. и Д. А. Х., с които заявяват, че оспорват предявените искове. Д. Х. оспорва твърдението, че е потребител на топлинна енергия. При условията на евентуалност и двамата ответници правят възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорват и дължимостта на обезщетението за забавено плащане. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 71230/2021 г. по описа на СРС, 88 състав. По заявление от 13.12.2021 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на А. Г. Х. и Д. А. Х. да заплатят на кредитора както следва всеки един от длъжниците по ½ от следвите суми 1168,89 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № 213109 за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.12.2019 г., както и разноските по делото. В изпълнение на указанията съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят е предявил иск в законоустановения 4 срок.

В първоинстанционното доказателства. производство са събрани писмени

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжниците. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 71230/2021 г. по описа на СРС, 88 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК.

Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

С отговора на исковата молба е въведено възражение за изтекла погасителна давност на задължението за заплащане на топлинна енергия за периода от 05.2018 до 10.2019 г. .

Задължението за заплащане на потребена топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б. „в” 5

ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Затова като неотносим към спора следва да се прецени различният размер на всяко месечно плащане, обусловен от измерената потребена топлинна енергия и такса мощност”.

(Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., както и с оглед постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 168/22.12.2009г. по т.д. № 408/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и решение № 172/23.12.2010г. по т.д. № 180/2010 г. на ВКС, І ТО).

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите, когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за прогнозните стойности и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия 6 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за забава се начислява и върху сумите, които са дължими след издаване на изравнителните сметки.