Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 594 от 10.04.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 7324/2019
Вид
Решение № 594
Подписан
10.04.2020
В сила
04.06.2020
Състав
ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ ТАСЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.24, ал.5 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 66, ал. 3 · Закон за рибарството и аквакултурите

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ 594/10.04.2020 г.,гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАСИЛ ТАСЕВ при секретаря

Ваня Койчева, като разгледа АНД № 7324/2019г. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-52/25.09.2019г., издадено от н. отдел "Рибарство и контрол - Южна България" гр. Пловдив към Главна дирекция "Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г., издадена от министъра на земеделието и храните, с което на П.С.Л., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на разпоредбите на чл.24, ал.5, вр. чл.66, ал.3 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, като по същество не оспорва извършването на самото нарушението, но моли така ноложеното му наказание да бъде намалено.

Въззиваемата страна – ИАРА – редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

На

18.07.2019 г., около 23:10 часа, актосъставителят Ц.И.Б. на длъжност г. и. в отдел „Рибарство и контрол-Южна България” към териториално звено на ИАРА - гр.

Пловдив, извършил проверка на язовир „Пясъчник” в местността „топлата вода“, община Хисаря. В хода на извършената проверка било установено, че П.С.Л. ловял риба в тъмната част на денонощието, а именно в 23:10 часа с три броя въдици, които били в работен режим, потопени във водата и със закачена на тях примамка - царевица. Горните констатации намерили отражение в АУАН № В 0016528 от 18.07.2019г., въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление, с което П.С.Л. бил санкциониран с административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева за нарушение на чл.24, ал.5, вр. чл.66, ал.3 от Закон за рибарството и аквакултурите.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: АУАН, билет за любителски риболов, заповед.

В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По категоричен начин бе установено от събраните по делото доказателства, че в нарушение на забраната за риболов през тъмната част на денонощието, жалбоподателят е осъществявал такъв, а именно на 18.07.2019 г., в 23:10 ч., т.е. в тъмната част на денонощието, е извършвал „любителски риболов”, по смисъла на §1, т. 27 ЗРА. Жалбоподателят е бил с валиден билет за любителски риболов, а риболовните му уреди, три броя въдици, са били в работно положение - потопени във водата. От страна на наказаното лице не се оспорва нито времето, нито мястото на нарушението, не се оспорва собствеността на средствата за риболов – въдиците, че са негови, не оспорва и обстоятелството, че въдиците са били във водата. Риболовът е бил любителски по см. на §.1 т.27 от Допълнителните разпоредби на ЗРА, доколкото е имало поставени въдици като средство за улов на риба във водите на язовира от физическо лице за развлечение, не за стопанска дейност или за реализиране на доход, а извършването на любителски риболов не се разрешава /по аргумент на противното/ съобразно нормата на чл.24, ал.5 от ЗРА в тъмната част на денонощието. С тези си действия жалбоподателят е нарушил горната разпоредба, която разрешава любителски риболов да се практикува единствено в светлата част на денонощието. Съставът е формален и в случая е без значение установяването или не на улов. Предвид горното правилно в случая жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 66, ал. 3 ЗРА.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Наложената в случая санкция е в минималния предвиден в закона размер, поради което съдът не би могъл да го промени в насока евентуално на неговото намаляване.

Конкретният случай не може да се квалифицира и като маловажен. Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н.д. № 1/ 2005 г. на ВКС, прилагането на чл. 28 ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определянето му, следва да бъдат извлечени от чл. 93, т. 9 ДР НК. По аргумент от тази разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена укоримост в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В случая не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Следва да се отбележи, че в случая е констатиран риболов не с една, а с три въдици, като без значение е обстоятелството, че риба не е била уловена, доколкото нарушената разпоредба на закона забранява риболовът, осъществяван не в светлата част на денонощието, без значение на неговия резултат. Обществената опасност на деянието и дееца не следва да бъде преценена като занижена и с оглед социалното му положение, като в случая дори няма доказателства за това, че жалбоподателят е в затруднено финансово положение.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намери, че обжалваното НП, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-52/25.09.2019г., издадено от н. отдел "Рибарство и контрол - Южна България" гр. Пловдив към Главна дирекция "Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г., издадена от министъра на земеделието и храните, с което на П.С.Л., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на разпоредбите на чл.24, ал.5, вр. чл.66, ал.3 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

/п/

Вярно с оригинала.

ВК