Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 13.02.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 923/2024
Вид
Решение № 73
Подписан
13.02.2025
В сила
13.02.2025
Състав
Мая Цонева, Даниел Луков, Невена Грозева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Даниел Луков при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200923 по описа за 2024 година Настоящото производство е трето по ред пред касационната инстанция, която предвид разпоредбата на чл.354, ал.5, изр.2 от НПК разполага и с правомощията на въззивна такава.

Образувано е по жалба от защитника на подсъдимия П. Р. срещу въззивно решение № 15 от 22.07.2024г. на Военно-апелативен съд - София, постановено по внохд № 3/2024г. по описа на същия съд.

В жалбата от защитника на подсъдимия се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касационното основание по чл.

348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за нарушения по чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като въззивният съд не дал отговор на всички направени пред него възражения и в мотивите си не направил собствен анализ и оценка на събрания доказателствен материал. Въззивният съд не изпълнил указанията на ВКС, дадени по нд 566/2022г. на І н.о. и не приобщил по предвидения в закона ред събраните от друг състав на ВоАС гласни доказателства, при което се лишил, в нарушение на указанията на ВКС, от годна доказателствена основа за вземане 1 на своето решение. Съдът бил кредитирал като годни доказателствени източници дадените от подсъдимия лични обяснения в протоколите за следствени действия в нарушение на НПК. Обвинителният акт съдържал в себе си неясноти относно предмета на престъплението, които били игнорирани от решаващите съдилища, като в своето решение ВоАС включил в предмета на деянието бидон и три пластмасови туби, иззети от гаража на подсъдимия, а за същите в диспозитива на обвинителния акт нямало повдигнато обвинение. На вниманието на ВКС за пореден път се поставя оплакването за незаконосъобразното позоваване на веществени доказателства, събрани в нарушение на процедурата по НПК за тяхното изземване и съхранение, както и че протоколът за оглед на веществени доказателства не бил годно доказателствено средство, респективно това водело и до изключване на изготвените въз основа на тях експертни заключения от доказателствената съвкупност по делото. Съдът не отговорил на направеното възражение за негодност на протокола за претърсване и изземване-т.1, л. 4-6 ДП, извършено на 11.10.2019г. на паркинга на магазин /име/, което действие съвпадало по време с извършването и на митническа проверка на подсъдимият.2, л.39-42 ДП. Съдът не отговорил на възражението на защитата относно начина на изземване, опаковане и наличието на слепки върху тубите с течност.

Липсвал отговор и на довода как са били взети представителни проби от иззетите веществени доказателсва.

Поради това се отправя упрек към дейността на апелативния съд, че в нарушение на чл. 13 от НПК не е направил пълен, обективен и всестранен анализ на доказателствените източници и не е взел мерки за разкриване на обективната истина по делото. В резултат на пороците в аналитичната дейност на въззивния съд се претендира и допуснатото нарушение на материалния закон, без в тази насока да се излагат каквито и да било съображения. В заключение се претендира пълно оправдаване на подсъдимия.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП намира жалбата за неоснователна.

Подсъдимият Р. поддържа жалбата на своя защитник по съображенията, изложени в нея. Защитникът му адв. П. В. също поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в 2 пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 6/07.07.2020 г., постановена по нохд № 30/2020г. по описа на Военен съд – Сливен, подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 2, предл. 2 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК го осъдил на 10 месеца „лишаване от свобода“, като не му наложил по-лекото, предвидено в закона наказание „глоба“ и „лишаване от права“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил определеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 234, ал. 5 от НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението, а именно 515.30 литра дестилатен етилов алкохол, намиращи се на съхранение в помещение на РС „Военна полиция“ – Варна.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК съдът отнел в полза на държавата вещи, собственост на подсъдимия, послужили за извършване на престъплението, а именно лек автомобил и 43 броя пластмасови туби от минерална вода, с различна вместимост и един брой пластмасов бидон.

Съдът постановил веществените доказателства да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.

Съдът се произнесъл и по разноските по делото.

По жалба от подсъдимия и неговия защитник, с нова въззивна присъда № 2а от 29.03.2021 г., постановена по внохд № 30/2020 г. по описа на Военноапелативният съд, присъдата на първата инстанция е била отменена и вместо това подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Съдът се произнесъл по веществените доказателства по делото, като постановил да се върне отнетия от подсъдимия автомобил.

По протест на прокуратурата е било образувано кнд № 718/2021 г. по описа на ВКС, като е постановено решение № 60166 от 19.11.2021 г., с което е отменена въззивната присъда на Военно-апелативния съд и делото е било върнато за разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание с дадени задължителни указания.

Във Военно-апелативния съд е било образувано внохд № 62/2021 г., като 3 с решение № 7/07.04.2022 г. е била изменена присъдата на първата инстанция и наказанието лишаване от свобода е намалено от 10 месеца на 6 месеца, с изпитателен срок от три години. Присъдата е отменена в частта относно постановеното от първоинстанционния съд отнемане в полза на държавата на лек автомобил. В останалата част присъдата е била потвърдена.

По жалба от защитника на подсъдимия, с решение № 50126/02.01.2024 г. по кнд № 566/2022 г. по описа на ВКС, решението на въззивната инстанция е било отменено и делото е било върнато на въззивния съд за ново разглеждане, за трети пореден път, отново с дадени задължителни указания.

С решението, предмет на проверка в настоящото производство, е била изменена присъдата на първата инстанция и наказанието лишаване от свобода е намалено от 10 месеца на 4 месеца. Присъдата е отменена в частта относно постановеното от първоинстанционния съд отнемане в полза на държавата на лек автомобил, собственост на подсъдимия Р.. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

При третото по ред разглеждане на делото контролираната инстанция е игнорирала казаното от касационния съд в неговото решение № 50126/02.01.2024 г. по кнд № 566/2022 г. по описа на ВКС относно нарушенията на процесуалния закон, допуснати при предходното разглеждане на делото във въззивната инстанция. Дадените задължителни указания на касационната инстанция по отстраняването на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са били подминати с лекота и не са били взети предвид от контролирания съд. Ясно е било посочено, че събраните гласни и писмени доказателства от друг въззивен състав не могат да се ползват, а следва да бъдат събрани повторно от новия съдебен състав или да бъдат инкорпорирани към доказателствената съвкупност по реда, предвиден в НПК. Вместо това, в съдебното заседание на 05.06.2024г. съдът е чел протоколно определение, с което е приел и приложил като писмено доказателство внохд № 30/2020г. по описа на самия ВоАС. По този начин явно е било прието, че се изпълняват указанията на касационната инстанция, вместо да се направи преценка на основателността на заявеното от защитата на подсъдимия в същото това съдебно заседание и да се пристъпи към 4 приобщаване на относими към предмета на доказване свидетелски показания по реда, предвиден в НПК, касаещ изключенията от принципа за непосредственост, или при преценка, да се пристъпи към разпит на свидетели устно и непосредствено пред състава на въззивния съд. Също така, независимо, че вписаните в протоколите за следствени действия лични обяснения на подсъдимото лице изобщо не могат да бъдат оценявани и въз основа на тях не могат да се правят изводи за едни или други факти, те отново са били ползвани от състава на контролирания съд при постановяване на обжалваното решение. В него ВоАС се е позовал изцяло на всички доказателстени материали, събрани от първостепенния съд, без да му направи впечатление, че изводите си относно фактите Военен съд – Сливен е изградил и въз основа на тези лични обяснения от впоследствие подсъдимото лице, отразени в протоколите от същите тези следствени действия. Основателно се явява и направеното в касационната жалба възражение, че съдът не е извършил никакъв анализ на гласните доказателствени източници, а само формално е отговорил на направените пред него с въззивната жалба искания и доводи. Липсва и какъвто и да е отговор от ВоАС на изразеното в пренията виждане на защитата за допусната непълнота в обвинителния акт относно предмета на престъплението.

Изложеното до момента се налага не за да се обременява излишно решението с ненужно съдържание, а за да стане безпределно ясно, че съставът на касационния съд е изправен пред хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, даваща му правомощия в конкретния казус да процедира и като въззивна инстанция по фактите, а не само по правото.

За изясняване на всички обстоятелства по делото и попълване на доказателствената основа, ВКС намери за основателно искането на защитата на подсъдимия да бъдат разпитани свидетелите Р., С., С., П., Л. и В..

В резултат на анализа на събраните по делото доказателства при първоинстанционното му разглеждане и производствата по трите предходни въззивни дела, както и в резултат на проведеното съдебно следствие, настоящият касационен състав намери, че следва да приеме своя фактическа обстановка.

През месец октомври 2019 година подсъдимият Р. живеел под наем в жилище в /населено място/, /улица/ /номер/, собственост на свидетеля 5

С., като в имота имало три обособени самостоятелни жилища, две от които собственост на свидетеля С., а третото на брат му. В имота имало и гараж с прилежащо към него избено помещение. Собствениците на имота не живеели в него, а отдавали жилищните помещения под наем. Към инкриминираната дата подсъдимият ползвал под наем едното от жилищните помещения, собственост на свидетеля С., В жилищното помещение, собственост на брата на свидетеля С., живеел под наем свидетелят Д.. Двамата наематели – Р. и Д., ползвали гаража, като всеки ползвал част от него, а избеното помещение, което било отделено с врата, заключваща се с катинар, ползвал само подсъдимия. В жилището помещение, в гаража и избеното помещение Р. държал бутилки от минерална вода с вместимост от 10л. и 11л. и бидон с домашна ракия, както и бидони с материал за изваряване на ракия.

На 11.10.2019 година свидетелите Н. и Д. – старши инспектори от „Митническо разследване и разузнаване“ към Агенция „Митници“, получили сигнал, че подсъдимият продава ракия. В изпълнение на задълженията си по глава осма от ЗАДС за проверка на сигнала, същия ден свидетелят Д. се свързал по телефона с подсъдимия на личния му мобилен телефон, като му казал, че искат да купят ракия. Подсъдимият Р. предложил да се срещнат на паркинга на магазин /име/ в /населено място/, където той да занесе ракията и ако купувачите я харесат, ще им я продаде на цена по 7 лева за литър. В хода на разговора помежду им подсъдимият уточнил, че разполага с голямо количество ракия – около 500 литра. Към 17.20 часа на същата дата двамата митнически служители отишли на уговореното място, като малко след тях с личния си автомобил марка /марка/ пристигнал и подсъдимият. Той отворил автомобила си и показал на двамата свидетели три пластмасови туби от минерална вода, пълни с течност, които впоследствие изнесъл от автомобила.