Решение № 32 от 16.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Пловдив, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Г. В. Чамбов Въззивно гражданско дело № 20235000500403 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 121 от 04.05.2023 г., постановено по т.д. № 572 по описа за 2022 г., Окръжен съд – Хасково е:

- осъдил „ЗК Л. И.“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Д.

Г. Х. сумата в размер на 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него болки, страдания и психически стрес, вследствие ПТП на 01.08.2020 г. при което му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на долен десен крайник, което се дължи на счупването на костите на подбедрицата, ведно със законната лихва върху сумата от 50 000 лева, считано от 12.02.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението;

- отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата от 50 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лв.;

- осъдил „ЗК Л. И.“ АД, на основание чл.432, ал. 1 КЗ да заплати на Д. Г.

Х. сумата в размер на 1592 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в разходи за семитубларна плака с винтове за глезен - 1200 лева и 392 лева - за медицински изделия във връзка с причинената му средна телесна повреда в резултат на ПТП, настъпило на 1

01.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1592 лв., считано от 12.02.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението;

- осъдил „З. к. Л. и.“ АД да заплати на адвокат Г. М., АК-Х., като пълномощник на Д. Г. Х., сумата в размер на 5102,20 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по чл.38,ал.2 и ал.1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата;

- осъдил „ЗК Л. И.“ АД да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Хасково сумата в общ размер на 2063,68 лева - държавна такса, съобразно уважената част от предявените искове.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ищецът Д. Г. Х. чрез процесуалния си представител адвокат Г. М. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 50 000 лева до 100 000 лева с оплакване, че в тази част решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. В подкрепа на жалбата се излагат доводи, че при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на увреждането, окръжният съд неправилно е приложил материалния закон и принципа на справедливостта, прогласен в нормата на чл. 52 ЗЗД. В заключение, ищецът моли да се отмени решението в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което предявения от иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие от процесното ПТП се уважи изцяло като се присъдят направените разноски.

Ответникът по исковете „ЗК Л. И.“ АД обжалва решението в частта, с която е уважен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 30 000 лева до 50 000 лева с оплакване, че в тези части решението е незаконосъобразно и неправилно. Искането е решението на Окръжен съд - Хасково да се отмени в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли за разликата над сумата от 30000 лева, като на дружеството се присъдят сторените деловодни разноски включително и адвокатско възнаграждение на представляващия дружеството юрисконсулт.

Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.

Апелативен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд - Хасково е образувано по предявени о т Д. Г. Х. против „ЗК Л. И.“ АД обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл. 497, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.86 ЗЗД, за заплащане на следните суми: 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и 2 страдания вследствие причинените на ищеца телесни увреждания при ПТП, настъпило на 01.08.2020 г., лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 12.02.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба; 1592 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие същото ПТП, ведно със законната лихва върху от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Исковете се основават на следните, установени по делото факти:

На 01.08.2020 г., около 08,40 часа, в гр. Х., на кръгово кръстовище на бул.

Б. и ул. Ц. О., при управление на МПС - лек автомобил „Д. С.“, с рег. № ******* водачът Т. Ж. И.а, при навлизане в кръстовището нарушила правилата за движение, вследствие от което е настъпил удар с движещия се с предимство в кръстовището мотопед „С. ***“ с рег. № ****** , управлявано от Д. Г. Х., който вследствие от удара получава различни телесни увреждания.

Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил „Д. С.“, с рег. № ******* Т. Ж. И.а. С влязло в сила на 04.08.2022 г. решение по адм.н.д. № 142/2022 г. по описа на Районен съд – Х., И.а е призната за виновна в извършване на описаното деяние, освободена е от наказателна отговорност и е наложено административно наказание.

Решението по наказателното дело има последиците на влязла в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл.

300 ГПК вр. чл. 413, ал.2 НПК.

В този смисъл е неоснователно поддържаното във въззивната жалба възражение от ответника относно недоказаност на противоправността на действията на водача на лекия автомобил и причинно-следствената връзка между тези действия и настъпилия вредоносен резултат.

Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „Д.

С.“, с рег.№ * ******, към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № **/**/************, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 02.07.2021 г.

Не е спорно също, че вследствие от удара ищецът Д. Х. е получил счупване на костите на дясната подбедрица в отдалечения им край в зоната на глезенната става.

Полученото вследствие процесното ПТП счупване на големия и на малкия пищял на дясната подбедрица в долните им части е наложило оперативно лечение и поставяне на метална остеосинтеза. Лечението е било последвано от възстановяване в домашен режим, като непосредствено след инцидента и около няколко месеца след извършената операция, ищецът не могъл да се движи и да се самообслужва самостоятелно. Според приетото по делото и 3 неоспорено от страните заключение на СМЕ и обясненията на вещото лице доктор Х. Е. в съдебно заседание, самият период на възстановяване при ищеца продължава, като и понастоящем той продължава да изпитва неудобства – има затруднение в движението на дясната глезенна става, което е придружено с чувство на болка. Установено е и наличието на дегенеративни промени /артроза/ в дясната глезенна става като последица от травмата, което допринася за ограничение в движението и за болка в засегнатия крайник.

Установено е, че получените от Х. травматични увреждания са му причинили продължителни и значителни по степен болки и страдания. Освен, че е довела до разстройство на здравето с трайно затруднение на движението на крака, фрактурата на дясната подбедрица е била свързана и със силни болки, продължително обездвижване на пострадалия и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването през един продължителен период от време. Освен това, с оглед особеностите на приложеното оперативно лечение, ищецът все още не се е възстановил напълно - предстои допълнителна операция за премахване на металната остеосинтеза. С оглед вторично настъпилия дегенеративен процес, довел до артороза в дясна глезенна става, който според вещото лице е необратим, ищецът пожизнено ще продължава да изпитва болка и затруднение в движението. От обясненията на вещото лице доктор Е. в съдебно заседание на 06.03.2023 г. се установява, че този дегенеративен процес настъпвал вследствие обездвижеността от травмата и нарушение на трофика в ставата.

Според заключението на СМЕ, първа рехабилитация след такава травма се провежда след образуване на калус и снемане на конците т.е. след около един месец, но в случая нямало данни ищецът да е провеждал рехабилитация.

Съдържащите се в исковата молба твърдения за негативното отражение на произшествието и физическата травма върху емоционалното и психическо състояние на ищеца, също са установени от показанията на разпитаните свидетели.

Установените по делото факти са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т. е. да се приеме, че предявеният иск за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е доказан по основание.

Спорът между страните е свързан с размер на дължимото обезщетения за причинените на пострадалия Х. неимуществени вреди.

Основните, поддържани във въззивните жалби оплаквания на страните за несъответствието на определения с обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение за неимуществените вреди с характера, интензитета и степента на претърпените от него болки и страдания, в резултат на получените от процесното ПТП травми, са неоснователни.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, окръжният съд се е 4 съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищеца болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на заключенията на съдебно-медицинската експертиза, както и на свидетелските показания.

В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца травматични увреждания се характеризират с умерена интензивност и тежест, обусловена от характера и мястото на получените фрактури, което е свързано с изпитване на продължителни болки и дискомфорт, продължили през един сравнително дълъг период. Освен това болката е била съпътствана и с други физически страдания – трайно ограничаване на телесните движения, което на свой ред е довело до влошаване на качеството на живот на пострадалия и е довело до значителни промени в него - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването. Следва да се отчете и обстоятелството, че ищецът все още не се е възстановил напълно, предстои и допълнителна операция за премахване на металната остеосинтеза, а развитието на артроза в глезенната става на засегнатия крак предполага продължителен период на обездвижване и неудобства, а също - и до невъзможност за пълно възстановяване.

От друга страна следва да се отбележи липсата на активност от страна на ищеца за провеждане на рехабилитация или за постепенно раздвижване под лекарски контрол, което е необходимо за възстановяването му. В този смисъл, бездействието относно извършване на препоръчаните рехабилитационни процедури несъмнено води до удължаване на периода за възстановяване подвижността на засегнатия крайник.

Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост. В този смисъл размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се съобрази и с реалните социалноикономически условия и стандарта на живот в страната към периода на настъпване на вредите.

Разпечатката съдържа 45 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4d17fcd-7533-4fc8-8343-3c9dd8ab339a