Определение № 1120 от 31.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1120 гр. Ловеч, 31.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500816 по описа за 2024 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Йетел България“ ЕАД, с ЕИК *** против разпореждане № 3057/04.11.2024 г., по ч.гр.д. № 1041/2024 г. на РС Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против М. Р. М. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 2822,98 лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, в следните аспекти: несъобразяване от съда, че претендираната неустойка има многокомпонентен характер – сборът от три месечни абонаментни такси и част от стойността на ползваните отстъпки от абонаментния месечен план; че неустойката се явява дължимо по закон и договор обезщетение, което кредиторът има право да претендира при разваляне на договора от неизправната страна; че размерът на неустойката бил съответен на претърпените от заявителя вреди, както и че е съобразен с одобреното от Комисията за защита на потребителите споразумение. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт, за издаване на заповед за изпълнение за останалите суми по заявлението, както и за съдебните разноски в пълния им претендиран размер.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 13.11.2024 г., а частната жалба е подадена на 19.11.2024 г., видно от положения върху нея щемпел. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 454,29 лв., начислена по издадените от заявителя шест фактури, въз основа на два договора за мобилни услуги.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК в обжалваната му част, районният съд е счел за нищожна уговорката от договора, въз онова на която се претендира неустойката, на основание противоречие с добрите нрави, доколкото установява значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.

Преценката на районния съд за наличие на порок относно клаузата за неустойка, водещ до нейната нищожност, е правилна и съответна на закона.

Тя отчита наличието на установено с нея икономическо несъответствие в развитието на отношенията между доставчика и потребителя, при което едната страна едната страна има претенции за заплащане на сума в съответния размер (три месечни такси), при преустановено от нея възможност за ползване на услугата. Отделно от това, по същността му предсрочно прекратяване, на което се позовава заявителя, се свежда до разваляне по чл. 87 ЗЗД на договора за далекосъобщителна услуга. Развалянето настъпва след изтичане на дадения от кредитора подходящ срок за изпълнение, определен в предупреждението до длъжника. Предупреждението в случая следва да се направи писмено, доколкото договорът е сключен в писмена форма (чл. 87, ал. 1 ЗЗД).

Отправянето на изявление до неизправната страна и достигането му до нея е необходимо и за активизиране действието на неустоечната клауза.

По тези съображения разпореждането в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3057/04.11.2024 г., по ч.гр.д. № 1041/2024 г. на РС Тетевен, в обжалваната му част, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против М. Р. М. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 2822,98,74 лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2