Решение № 5198 от 20.12.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7230/2023
- Вид
- Решение № 5198
- Подписан
- 20.12.2023
- В сила
- 08.02.2024
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 5198 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330107230 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от К. С. К. против М. С. Ф. осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 24 640 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от правото му да ползва собствените му 2/3 ид.ч. от търговски обект (магазин), представляващ имот с идентификатор № ************************ по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 65 кв.м. и адрес на имота ************************, за периода от 21.09.2020 г. до 28.02.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че към 19.10.2011 г. ищецът е бил единствен собственик на сградата и поземления имот, като на 19.10.2011 г. ответникът е продал на М. С. К. е 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ обект за търговска дейност, ведно с мазе от 83, 40 кв.м., както и ид.ч. от друг самостоятелен обект. Впоследствие – на 29.04.2013 г. ответникът е продал на 1 ищеца и неговата съпруга Г.Н. К. 1/3 ид.ч. от двата самостоятелни обекта, като на 17.12.2018 г. съпрузите М. С. К. и З.И. К. прехвърлили на ищеца собствената си 1/3 ид.ч. от двата имота в сградата. Предвид изложеното ищецът придобил собствеността по отношение на 2/3 ид.ч. от търговски обект (магазин), представляващ имот с идентификатор
№
************************, а останалата 1/3 ид.ч. останала собственост на ответника. Твърди, че въпреки че ответникът е собственик единствено на 1/3 ид.ч. от имота последният го ползва изцяло. Твърди, че с нотариална покана , получена от ответника на 05.11.2018 г. ищецът и М. С. К. – в качеството им на съсобственици на общо 2/3 ид.ч. са поканили ищеца да им предостави достъп до собствените им 2/3 ид.ч., като е предложен вариант за реално ползване на помещението от всички съсобственици, като са му предоставили срок до 10.11.2018 г. да освободи припадащата им се част от имота, като в противен случай ще претендират обезщетение в размер на пазарния наем. Сочи, че след като придобил собствеността по отношение на всички 2/3 ид.ч. от имота ищецът отново изпратил нотариална покана до ответника, получена от него на 27.03.2019 г. След получаването й ответникът продължил да ползва целия имот, поради което ищецът е предявил иск срещу ответника за заплащане на обезщетение, като с влязло в сила решение по гр.д. № 12870/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 10 104, 81 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от правото да ползва имота съобразно правата си за периода от 05.11.2018 г. до 20.09.2020 г.
Твърди, че и към настоящия момент ответникът поддържа състоянието на отказ да допусне ищеца да ползва обекта съобразно правата му. Сочи, че веднъж отправена поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС има действие занапред.
Претендира заплащане на обезщетение в размер на сумата от 24 640 лв. за периода от 21.09.2020 г. до 28.02.2023 г. от по 840 лв. на месец. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М.
С. Ф. не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание 2 чл. 31, ал. 2 ЗС.
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) страните да са съсобственици на процесния недвижим имот; 2) последният да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни права.
Тези правнорелевантни обстоятелства, от които възниква спорното притезателно право, следва да бъдат установени в процеса на доказване чрез главно и пълно доказване от страната, която ги навежда, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК.
Установява се, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ********, том **, рег. № ********, дело № ******/******** г. на нотариус **********, ответникът М. С. Ф. е придобил собствеността по отношение на магазин с офиси на два етажа от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в ************************, с декларирана площ на първия етаж от 65 кв.м. и на втория етаж от 84 кв.м., ведно с прилежащата към сградата мазе с площ от 83, 40 кв.м., ведно с поземления имот представляващ ПИ № ********.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ********, том **, рег. № ********, дело № ******/******** г. на нотариус **********, се установява, че М. С. Ф. е продал на ищеца К. С. К. и Г.Н. К., 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор № ************************ по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота
************************, разположен в поземлен имот с идентификатор № **********, с предназначение на обекта – за търговска дейност, с площ от 65 кв.м., ведно с мазе с площ от 84 кв.м. и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
3
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ********, том **, рег. № ********, дело № ******/******** г. на нотариус **********, ищецът, заедно със съпругата си Г.Н. К., са придобили от М. С. К. и З.И. К. собствеността по отношение на още 1/3 ид.ч. от процесния имот. Установява се, че праводателят на ищеца М. С. К. е придобил посочената 1/3 ид.ч. от имота от М. С. Ф. по силата на нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № ********, том **, рег. № ********, дело № ******/******** г. на нотариус **********.
Следователно установява се, че ищецът е придобил 2/3 ид.ч. от процесния имот, представляващ търговски обект с площ от 65 кв.м., в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата си Г.Н. К., а ответникът е останал собственик на 1/3 ид.ч. от имота.
Искът е предявен от ищеца, без участието на неговата съпруга в качеството й на собственик на имота, но доколкото предявяването на иска е действие по обикновено управление на вещта, участието й в процеса не е необходимо. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/29.06.2017 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици.
Съобразно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 7/2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС представлява всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Когато един от съсобствениците 4 упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС общата вещ.
Ищецът претендира присъждане на обезщетение за периода от 21.09.2020 г. до 28.02.2023 г.
Установява се, че с Решение № 260025/06.01.2022 г., постановено по гр.д. № 12870/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав, ответникът М. С. Ф. е осъден да заплати на ищеца К. С. К. сумата от 10 104, 81 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е бил лишен поради невъзможността да ползва собствената си 1/3 ид.ч. до 17.12.2018 г. и собствените си 2/3 ид.ч. след 17.12.2018 г. от СОС с идентификатор ************************по
КК на гр.
Пловдив, с адрес:
************************(**********) за периода от 05.11.2018 г. до 20.09.2020 г.
От представените по делото съдебни актове се установява, че решението е влязло в законна сила на 20.04.2023 г. с постановяване на Определение № 792/20.04.2023 г. по гр.д. № 3585/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, с което в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато до касационно обжалване решението по възз.гр.д. № 668/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което първоинстанционното решение е потвърдено.
В производството по делото са снети показанията на свидетелката З.И.
К. – ********** на М. К. – ********** на ищеца. Последната свидетелства, че тя и съпруга й са били съсобственици с ответника на магазина на адрес ************************, като били съсобственици още преди ищецът да закупи 1/3 ид.ч. от магазина. Сочи, че е работила известно време в помещението, като продали своята 1/3 ид.ч. от магазина на ищеца преди около 5-6 години. Излага пред съда, че до г-н Ф. била отправена писмена покана да освободи помещението, но той не го направил. Свидетелства, че ответникът ползва цялото помещение като търговски обект за продажба на сувенири, декупаж и картини, като това положение е от около 5 – 6 години и продължава до настоящия момент.
5
От изслушаните в производството по делото свидетелски показания се установява, че ответникът полза целия имот от около 5 – 6 години, което състояние продължава и до настоящия момент, като въпреки отправената покана, ответникът не е предоставил на ищеца възможност да ползва имота съответно на идеалните му части в съсобствеността.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7/2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС , за личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия,чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството,че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
В този смисъл съдът съобрази константната практика на ВКС, напр. в Решение № 369 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 411/2012 г., I г. о., ГК , и в Решение № 708 от 19.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3579/2008 г., II г. о., ГК , в което се приема, че „Ползването на недвижим имот от страна на единия от съсобствениците по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС се изразява в установяване на фактическа власт върху имота по начин, който да препятства достъпа на другия съсобственик до този имот и съответно възможността му да ползва имота съобразно правата си в съсобствеността”.
Следователно ответникът дължи обезщетение за лишаване на ищеца от правото му да ползва съсобствения им недвижим имот съобразно притежаваните от него 2/3 ид.ч., доколкото през процесния период е лишил ищеца от правото му да ползва процесния търговски обект съобразно правата му в съсобствеността, като не му е осигурил достъп до търговското помещение.
Разпечатката съдържа 40 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4d0b1c4-812f-4325-b2ac-28b82adac1e6