Решение № 320 от 23.10.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Перник, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500237 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 219 от 13.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1034/2022 г., Районен съд – гр. Радомир е отхвърлил предявените от ищците Д. С. В. с ЕГН: **********, от *** и В. С. В. с ЕГН: **********, от ***, чрез адв. Ж. Н. - САК , съдебен адрес: ***, искове против ответниците С. Л. К. с ЕГН: ********** от ***, Р. Л. В. с ЕГН:

**********, с адрес: ***, Е. Л. С. с ЕГН: **********, с адрес: *** и В. Л. В. с ЕГН:

********** ***, с които молят съда да постанови решение, с което:

- На основание чл.108 от ЗС да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в ***, община ***, област ***УПИ ***, в кв.*** по регулационния план на *** с площ от 960 кв.м, одобрен със Заповед № III -336 от 08.06.1964 г., при граници улица, парцел ***, парцел ***, парцел *** и парцел ***;

- да осъди ответниците да предадат на ищците владението върху имота;

- на основание чл.537,ал.2 ГПК да отмени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № ***, том ***, рег. № ***, дело №494 от 2016 на нотариус с рег. № *** на НК.

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Д.

С. В. и В. С. В., чрез адв. Ж. Н. - САК. С жалбата се навеждат твърдения, че 1 атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Намира, че районният съд се е произнесъл по спора в нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК като не е преценил всички налични по делото доказателства, както и без да е обсъдил всички направени от страните доводи и възражения. Твърди се, че неправилно първата инстанция не е приела за доказано, че С. В. /баща на жалбоподателите/ по силата на давностно владение е осъществено непрекъснато, необезпокоявано и явно от втората половина на 50-те години на миналия век е придобил собственост върху процесния имот. За неправилен се сочи и извода на решаващият съд, че в хода на процеса ищците не са доказали факта на владение на този имот. Допълва, че този извод на съда почива единствено на свидетелските показания на свидетелите на ответниците, а същевременно не са отчетени свидетелките показания на останалите разпитани в хода на производството свидетели, въз основа на които се твърди, че се доказва, че праводателите на ищците са владели процесния имот. Прави се анализ на свидетелските показания, които са останали незачетени от първата инстанция, като се сочи, че същите се подкрепят и от представените и приети по делото писмени доказателства, които също не са коментирани от решаващия съд. Излагат се съображения и се моли съда да приеме, че по отношение на ищците е установено наличието на фактическия състав на владението съгласно чл. 68 от ЗС. Намира за безспорно установено, че в процесния имот през 60те години е била построена от наследодателите на жалбоподателите едноетажна масивна къща, което обстоятелство е потвърдено и в отговора на исковата молба. В продължение се правят твърдения, че безспорно установено, че нито ответниците, нито техния наследодател Л. В. някога са владели процесния имот. Въз основа на подробно изложени аргументи се моли съда въззивната жалба да бъде уважена, а атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искови претенции. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. Л. К., Р. Л. В., В. Л. В. и Е. Л. С., чрез адв. Р. К., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Твърди се, че постановеното от първата инстанция решение е правилно, постановено при правилна преценка, че не са доказани елементите от фактическия състав на чл. 108 от ЗС. Допълва, че ответниците са собственици на процесния имот и го владеят на годно правно основание, което се доказвало както от свидетелските показания, така и от решение постановено от Районен съд – Радомир по гр.д. № 234/2015г. Намира изложените в жалбата твърдения за неоснователни като се излагат подробни съображение в тази насока. Счита, че правилно районният съд не е кредитирал свидетелските показания на свидетелите на ищците, тъй като техните показания не се основавали на лични наблюдения. В продължение сочи, че твърдението на ищците относно приходните квитанции за платени данъци, като доказателство за придобивна давност, е без правно значение и допълва, че съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че данъчното деклариране на имот и плащането на задължения не установява, нито доказва съществуването на право на собственост. На следващо място с отговора се твърди, че по делото не е спорно, че С. В. е построил къща в имота, а въпроса в чий имот я е построил и какво представлява това действие от правен аспект. Допълва, че в действителност наследодателят на ищците е построил колиба, като това е станало със знанието и съгласието на действителния собственик на имота Л. В., който е разрешил 2 на брат си въпросното застрояване. В допълнение се сочи, че това фактическо състояние на застрояване със знанието на собственика на имота представлява търпимо действие, което почива на близките родствени отношения, но това действие се различава от владението защото с него не се установява фактическа власт и не може да послужи като придобивно основание. Намира твърденията на ищците, че са собственици на имота на основание давностно владение за неоснователни, тъй като не са установени кумулативните предпоставки на състава на чл. 108 от ЗС. Счита, че правилно районният съд е приел, че ищците не са собственици на имота, а такива са ответниците, които осъществяват фактическа власт върху имота. В заключение се отбелязва, че предявеният иск освен неоснователен е и погасен по давност. Въз основа на изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което да бъде потвърден атакуваният съдебен акт на първата инстанция. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

С определение от 24.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1034/2022 г. по описа на Районен съд – Радомир е допълнено решение № 219/13.11.2023 г. по същото дело в частта му за разноските, като съдът е осъдил ищците Д. С. В. и В. С. В. да заплатят на ответниците С. Л. К., Р. Л. В., Е. Л. С. и В. Л. В., допълнително сумата от 1 000 лв.

/хиляда лева/- направени разноски по делото.

В указания от закона срок е постъпила въззивна частна жалба, с която се оспорва постановеното определение, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи се, че същото е противоречащо на изводите на ВКС в определение № 4098 от 14.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2743/2023 г., доколкото разноските са направени от лица с еднакви непротиворечиви позиции и интереси и се защитават от един процесуален представител. Допълва, че защитаваният интерес е един, отговорът на исковата молба е един, молбите за защита по делото, депозирани от името на ответниците са с едни и същи фактически твърдения и правни доводи, поради което следва да се дължи едно възнаграждение. Моли се съда за отмяна на постановеното определение.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от С. Л. К., Р. Л. В., В. Л. В. и Е. Л.

С., чрез адв. Р. К., с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че за да присъди допълнителни разноски в размер на 1000 лева, първоинстанционният съд правилно е приел, че изплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение отговаря на всички обективни критерии на чл. 36 от ЗА, на принципа за справедливост и на необходимостта за осигуряване на легитимен процес, а именно конкуренцията при предоставяне на адвокатски услуги. Въз основа на изложените съображения за неоснователност на частната жалба се моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Депозираните въззивна и частна жалби са процесуално допустими – подадени са от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежат на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Радомирския районен съд, в 3 рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Районен съд - Радомир.

Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

В настоящия случай, основните оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба се изразяват в несъгласието на жалбоподателите с обжалваното решение и анализа на писмените и гласни доказателства, направен от първоинстанционния съд.

За да отговори на горните оплаквания, настоящия съдебен състав съобрази следното:

Районен съд – гр. Радомир е бил сезиран с иск, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл. 108 от ЗС, с който ищците Д. С. В. и В. С. В. искат да бъдат признати по отношение на ответниците за собственици на процесния недвижим имот, находящ се в ***, общ. ***, както и да им бъде предадено владението върху последния. Направено е искане по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № ***, том ***, рег. № ***, дело № 494 от 2016г. на нотариус с рег. № *** от НК.

Ищците са обосновали иска си с твърдения за изтекла в тяхна полза придобивна давност, като са изяснили, че такава е изтекла в полза на техния наследодател С. С. В., който е осъществил непрекъснато, необезпокоявано и явно владение от втората половина на 50-те години на миналия век. Изложили са твърдения, че след смъртта на С. В., настъпила на *** ищците са продължили да владеят непрекъснато, необезпокоявано, явно и изцяло процесния имот, което владение са манифестирали (първо наследодателите им, а в последствие и те) недвусмислено пред всички, че е само и единствено за себе си. Изложили са твърдения, че през м. Май 2022г., при посещение в процесния имот, ищците са установили, че построената в имота къща е съборена, а посадените овошки – изкоренени. При направена справка в АВ установили, че ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт на основание давностно владение и наследство - Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № ***, том ***, рег. № ***, дело № 494 от 2016г. на нотариус с рег. № *** от НК.

Ответниците – настоящия въззиваеми, са оспорили исковата претенция, като са оспорили твърденията за изтекла в полза на ищците и техния наследодател придобивна давност. Заявили са, че наследодателят на ищците С. В. никога не е осъществявал фактическа власт върху процесния имот, респ. и ищците след неговата смърт. Посочили са, че непрекъснатата, необезпокоявана и явна фактическа власт върху имота е осъществявана единствено от Л. В., а след неговата смърт през 1987г. от неговите наследници-ответници. Релевирали са и възражение на недопустимост на иска, което възражение правилно не е било възприето от първоинстанционния съд.