Решение № 74 от 04.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Бургас, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Ив. П. Дакова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600091 по описа за 2024 година

С присъда № 5/01.02.2024 г., постановена по НОХД № 1678/2023г., Окръжен съд - Бургас е признал подсъдимия Р. П. Д. за виновен в това, че на 22.07.2022 г., около 22.35 часа в землището на гр. Царево, обл. Бургас, на Второкласен път II – 99, км. 51+500, в посока от с. Лозенец към гр. Царево, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел изпреварване на автобус марка „Ноге“, модел „Туринг“, с рег. № * **** ** и навлязъл в пътната лента за насрещно движение внезапно, без да е имал видимост за безопасно изпреварване, вследствие на което се ударил челно в насрещно движещия се в посока от гр. Царево към с. Лозенец лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № * **** **, управляван от M. С. Д., с което нарушил чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП „Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“, вследствие на което по непредпазливост причинил:

1 смърт на пътника в автомобила И. А.ов И. и средна телесна повреда на водача на лекия автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ - M. С. Д., изразяваща се в счупване на дясна ключица с последвала имобилизация, която е довела до трайно затруднение на десен горен крайник за срок от около 1,5 – 2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3, предл. трето, б.“а“ и б.„б“, вр. ал.1, б.„б“ и б.“в”, вр. чл.342, ал.1, предл. трето от НК вр. чл.42, ал.2, т.2, от ЗДвП, вр.чл.58а, ал.1 НПК му е наложил наказание две години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.

Със същата присъда подсъдимият Р. П. Д. е признат за невиновен и оправдан да е извършил нарушения на правилата за движение по чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, по чл.132, т.2 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимия Р. П. Д. от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години.

На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Р. П. Д. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД-МВР-Бургас сумата от 3 017 лв., представляващи направени разноски по досъдебното производство.

С присъдата съдът се е разпоредил и с иззетите по делото веществените доказателства, както следва:

Лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № * **** ** – на съхранение в РУ – Царево, да се върне на собственика му „Каскор Дивелтмент“ ООД, ЕИК:203193058, представлявано от А. К. К., след влизане на присъдата в сила;

Лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № * **** ** – на съхранение в РУ – Царево, да бъде върнат на П. С. Д. от гр.Царево, след влизане на присъдата в сила;

1 бр. портфейл, да се върне Р. П. Д.;

1 бр. свидетелство за управление на моторно превозно средство изд. на 07.03.2022 г. от ОДМВР – Бургас на Р. П. Д. и 1 бр. контролен талон, изд. от ОДМВР – Бургас, да бъдат предадени на КАТ-ОДМВР Бургас, след влизане на присъдата в сила;

1 бр. натривка, иззета от волана на лек автомобил марка „Фолксваген“, 2 модел „Голф“, с рег. № * **** ** да бъде отнета в полза на държавата и унищожена, след влизане на присъдата в сила;

1 бр. изрязано парче от калъфка на шофьорската седалка на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № * **** ** – да бъде отнета в полза на държавата и унищожена след влизане на присъдата в сила;

1 бр. тест касета от извършена проба за употреба на наркотични вещества на К. И. И. – да бъде отнета в полза на държавата и унищожена, след влизане на присъдата в сила.

С определение № 252/05.03.2024 г. по НОХД № 1678/2023 г. Окръжен съд – Бургас е уважил молба на частните обвинители Т. С. и А. М., чрез повереника им адв. Н. Д. – АК Шумен, за присъждане на разноски в полза на последния за предоставена безплатна адвокатска помощ, съгласно чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Осъдил е подс. Р. П. Д. да заплати на адв. Н. Н.

Д. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ в хода на досъдебното производство и съдебното производство пред Окръжен съд Бургас общо в размер на 10 800 лв. с включен ДДС.

В предвидения от закона срок срещу присъдата са постъпили две въззивни жалби с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода.

В жалбата от частните обвинители Т. С. и А. М., подадена чрез поверениците адв. Н.Д. и адв. Г.Р., се иска увеличаване наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода до законовия максимум.

Във въззивната жалба от адв. Р. К. от АК Бургас – упълномощен защитник на подс. Д., се претендира изменение на присъдата като вместо ефективно изтърпяване на наложеното наказание две години лишаване от свобода, последното да бъде отложено, с приложението на чл.66 от НК, за подходящ изпитателен срок.

Постъпила е и частна жалба от същия упълномощен защитник на подсъдимия срещу определението, с което в полза на повереника адв. Н.Д. са присъдени разноски в размер на 10 800 лв. за оказана на пострадалите лица, конституирани като частни обвинители, безплатна правна помощ в досъдебното производство и съдебното производство пред първата съдебна 3 инстанция. Макар да е отчетен минималният размер на присъдената сума от 9000 лв., която ведно с начисления ДДС, да възлиза общо на 10 800 лв., защитникът настоява същата да е прекомерна и несправедлива, с оглед конкретния обем от извършената от повереника дейност. Последният е изготвил два писмени документа – молба за конституиране на частните обвинители и молба-становище без явяване пред органите на досъдебното производство или пред съда. В този смисъл присъдената сума е намерена несъответна на извършената юридическа работа и се иска нейното намаляване под минимума с доводи от решение по дело С-438/2022 г. на СЕС.

Постъпила е и молба от „Каскор Дивелтмънт“ ООД, ЕИК 203193058, представлявано от управителя А. К. К., чрез упълномощен адвокат Д. К. – АК Бургас, с която се иска да бъде върнат преди приключването на наказателното производство собственият на дружеството и иззет като веществено доказателство по делото л.а. „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № * **** ** или алтернативно връщане на регистрационните му табели за сваляне от отчет.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената от частните обвинители чрез техните повереници въззивна жалба за завишаване на наказанието, респ. за основателност на въззивната жалба на защитника на подсъдимия за прилагане на института на чл. 66, ал. 1 от НК.

Подчертава протеклото производство пред първоинстанционния съд по реда на глава 27 при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, без допуснати в хода му процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е преценил поотделно и в съвкупност всички относими доказателства, приобщени по делото и, с оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 3 от НПК, е приел фактическа обстановка, сходна с изложената такава в обвинителния акт, въз основа на която е достигнал до обосновани правни изводи за осъществено от подсъдимия престъпно деяние, посочено в обвинителния акт. Разграничава се единствено от извода на съда за приетата в случая форма на вината престъпна самонадеяност, доколкото и в обвинителния акт не е уточнена формата на непредпазливост, а само общо е посочена като непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Счита, че в конкретиката на настоящия случай отсъстват характеристиките на престъпната самонадеяност, тъй като поведението на подсъдимия сочи, че е предполагал безпрепятствено изпреварване и продължаване на движението безопасно, независимо че обективно не се е 4 случило така. В настоящия случай подсъдимият е показал, че не съзнава до какво може да доведе неговото поведение и не е взел каквито и да е мерки за предотвратяването на вредните последици. Отсъстват данни за осъзнаване на опасността, както и да е разчитал на своите опит и умения, още повече, че същият е водач на МПС само от около четири месеца преди инцидента.

Независимо от това уточнение намира наложеното наказание за правилно определено, още повече, че формата на вината е елемент от състава на престъплението и съгласно нормата на чл. 56 от НК не може да бъде отчитА.

К.то отегчаващо или смекчаващо вината обстоятелство. Правилно окръжният съд е отчел превес на смекчаващите вината обстоятелства, като младата възраст на подсъдимия на границата на пълнолетието - същият е бил на 18 години към момента на деянието, чисто съдебно минало, трудова ангажираност, добри характеристични данни и искреното съжаление и разкаяние за стореното. Вярно е взето предвид и здравословното състояние на подсъдимия в резултат на ПТП и получените от него тежка и средна телесна повреда. Налице са законовите условия за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК и Окръжен съд – Бургас неправилно е приел, че условното осъждане на подсъдимия не би постигнало целите на наказанието. Важимо е обратното едно условно осъждане на подсъдимия би изпълнило в пълна степен целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Такова наказание ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и ще въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото. С приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, размерът на наказанието ще бъде много точно отмерен и справедлив, от една страна без да осъществява ненужна наказателна репресия, а от друга страна, да не създава у него чувство за безнаказаност. Моли за изменение на първоинстанционната присъда, като изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ от две години, да бъде отложено за изпитателен срок от четири години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като в останалата й част присъдата да бъде потвърдена.

Относно частната жалба на защитника на подсъдимия за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение на повереника, прокурорът счита същата за основателна. С оглед на извършените от страна на повереника действия, които се изразяват в случая до изготвяне на молби, така определеното адвокатско възнаграждение, макар и минимално по наредбата, е 5 прекомерно и несъответстващо на извършените правни действия, поради което моли да бъде намалено в справедлив размер.

По отношение на направеното искане за връщане на автомобила „Дачия“, изразява становище за основателност на молбата. По отношение на този автомобил са извършени всички процесуално-следствени действия, назначена и изготвена е експертиза, и връщането на същия няма да затрудни разкриването на обективната истина.

Повереникът на частните обвинители адв. В. К. – АК Бургас, поддържа подадената от частното обвинение въззивна жалба, като моли за изменение на присъдата на Бургаски окръжен съд с налагане на по-тежко наказание от определеното от първата инстанция и да бъде оставена без уважение жалбата на подсъдимия за приложение на чл.66, ал.1 от НК. Правилно съдът е приел обвинението за доказано и е постановил осъдителна присъда за осъщественото от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, предл. трето, б. „а“ и б.„б“, вр. ал. 1, б.“б“ и б. „в“ от НК. Налице е пряка причинна връзка между поведението на подсъдимия на пътя и настъпилия вредоносен резултат, а именно смъртта на едно лице – пътника в автомобила И. И. и средна телесна повреда на друго лице – водача на автомобила в насрещното движение – M. Д.. Подсъдимият е извършил грубо нарушение на правилата за движение, задължаващи го при изпреварване, когато навлиза в пътна лента предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за движещите се по нея превозни средства. Повереникът изразява несъгласие с размера на наложеното наказание, което счита за несправедливо и занижено, неотговарящо на целите по чл. 36, ал. 1 от НК. Определя подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност. Поведението му като водач на МПС сочи незачитане на реда и законите в страната, за което свидетелстват наложени административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, едно от които изключително тежко – нарушение по чл. 70, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП – управление през нощта без светлини. В настоящия случай при конкретната пътна обстановка е допуснал нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, довело до тежкия съставомерен резултат, като освен съставомерните последици - настъпилата смърт и средна телесна повреда, са причинени и несъставомерни леки телесни повреди на свидетеля Д. и материални щети по двата автомобила. Тези обстоятелства 6 отегчават вината му, налагат нова преценка на степента на обществена опасност на подсъдимия, изискваща определяне на значително по-високо наказание от определеното му от първоинстанционния съд. Чистото съдебно минало на подсъдимия и трудова ангажираност не следва да бъдат надценявани при определяне степента на обществената му опасност.