Акт от 16.12.2021, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Велико Търново, 16.12.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 420 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба, подадена от „Алекс ОК“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Емилиян Станев“ № 6, срещу Заповед за прилагане на ПАМ с № 21-0268-000189/ 05.07.2021 г., издадена от ВПД „Началник сектор“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново.

С оспорената заповед на „Алекс ОК“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, като е отнето СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради издаването му при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Конкретно сочи, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, при което в нея не е посочено конкретно коя от изброените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП хипотези на неправоспособен водач е установена по отношение на Й.И.. По същество изтъква, че въпросното физическо лице действително работи по трудово правоотношение в „Алекс ОК“ ЕООД – гр.

Велико Търново, но е назначено на длъжността „автомонтьор“, като управлението на процесния товарен автомобил или на други автомобили на дружеството, вкл. на датата на установеното нарушение не му е било възлагано, нито разрешавано от управителя или от друго лице на ръководна длъжност. Твърди се и че ръководството на оспорващото дружество не е знаело за действията на И. по управление на превозното средство, при което липсва виновно поведение по отношение на установеното неправомерно деяние на водача. Като аргумент за последното се сочи момента на установяване на нарушението – 7:00 – 7:30 часа сутринта, преди началото на работното време за работещите в „Алекс ОК“ ЕООД. От съда се иска да бъде отменена оспорената принудителна административна мярка, не се претендира присъждане на разноски. В хода на производството жалбата с направените искания се поддържа от оспорващото дружество, чрез пълномощниците му по делото, по доводите изложени в нея и допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания. С позоваване на изслушаните свидетелски показания се акцентира върху обстоятелството, че установеният неправоспособен водач на практика е ползвал МПС без знанието на никого от останалата част на персонала, като в периода на трудовото му правоотношение с оспорващото дружество не е имал други подобни прояви.

Ответникът – ВПД „Началник сектор“ в Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се явява в проведените открити заседания, не ангажира становище по спора.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Както се посочи, с оспорената заповед, издадена от ВПД „Началник сектор“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на „Алекс ОК“ ЕООД - гр.

Велико Търново е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ с отнемане на СРМПС и два броя регистрационни табели. В диспозитивната част на заповедта не е посочен автомобилът по отношение на който е наложена ПАМ, от мотивите може да се заключи, че мярката е наложена по отношение на товарен автомобил „Фолксваген Л 02“ с рег. № ***, собственост на „Алекс ОК“ ЕООД – гр. Велико Търново. Като фактическо основание за налагането на ПАМ е отразено, че на 05.07.2021 г. в с. Крушето, ул. „Георги Измирлиев“ в посока центъра на селото, Й.Е.И.с ЕГН ********** е бил установен да управлява посоченото по-горе товарно МПС, като при извършената справка се установило, че същият е неправоспособен. Съгласно представения от ответника АУАН № 976/ 05.07.2021 г., съставен на Й.Е. И., нарушението е извършено на посочената по-горе дата, около 07:15 часа. При така констатираното на водача е бил съставен посочения АУАН, а от ВПД „Началник сектор“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново е била издадена Заповед 21-0268-000189/ 05.07.2021 г., с която на „Алекс ОК“ ЕООД, като собственик на управляваното МПС, е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за срок от 6 месеца. Съгласно съдържащата се в нея разписка, заповедта е връчена на адресата й на дата 06.07.2021 г., жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена на дата 08.07.2021 г., съгласно дадения от деловодството на съда входящ номер.

По делото са приети писмените доказателства, представени от ответника – административната преписка, съдържаща коментираните по-горе АУАН и ЗППАМ, а също Заповед № 366з-659/ 26.02.2021 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново и Заповед рег. № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител-водач от АИС-АНД. С жалбата и в хода на съдебното производство от оспорващото дружество също са представени /във вид на заверени преписи/ писмени доказателства, вкл. такива, несъдържащи се в административната преписка – копие от СРМПС № *********, Част I, разпечатка от Търговския регистър, трудов договор от 21.04.2020 г., сключен между „Алекс ОК“ ЕООД и Й.Е. И., длъжностна характеристика на длъжността „автомонтьор“. От въпросните документи се установява, че „Алекс ОК“ ЕООД е собственик на товарен автомобил „Фолксваген Л 02“ с рег. № ***. По силата на трудов договор от 21.04.2020 г., дружеството е назначило Й.Е.И.с ЕГН **********, живущ *** Тръмбеш, на длъжността „автомонтьор“ с код по НКП 72312001, на пълно работно време. Видно от съдържанието на длъжностната характеристика за тази длъжност, на лицата които я заемат не е възложено, нито разрешено да управляват автомобили - собственост на работодателя. По искане на жалбоподателя са изслушани показанията на свидетелите А.Б.Н. – едноличен собственик на капитала и управител на „Алекс ОК“ ЕООД и Д.Н.Т. – касиер в същото дружество. В показанията си свидетелят Н. заявява, че е запознат с инцидента с Й.И.. Предметът на дейността на „Алекс ОК“ ЕООД е транспортни услуги – таксиметрови, пътнически и товарни, превозните средства се държат в базата на дружеството, ключовете са в превозните средства. На длъжността „автомонтьор“ има назначени 10 души, като работата им се състои в извършване ремонт на МПС, сервизът е разположен в непосредствена близост с базата. На конкретната дата на нарушението И. е бил дежурен първа смяна, преди редовната смяна. Съгласно дадените от него обяснения пред Н., тогава е взел процесния автомобил за да извърши услуга на приятел. Не му е била възлагана дейност по управляването на МПС от управителя на дружеството или от друг негов ръководител. По време на работата му в „Алекс ОК“ ЕООД не е имало друг случай, в който той да си позволи да управлява автомобил на дружеството, нито друг автомобил на територията на базата, свидетелят не знае дали И. е управлявал други автомобили извън нея. Съгласно показанията на свидетеля Д.Т., същата работи като касиер в „Алекс ОК“ ЕООД от 4 години, като в задълженията й влиза и изготвянето на работните графици на кондуктори и шофьори. Работното й място е в непосредствена близост до сервиза, тя познава Й.И. и знае, че няма свидетелство за управление на МПС. Същият работи като автомонтьор, не го е виждала друг път да управлява МПС – собственост на дружеството, не го е видяла и на датата на нарушението, тъй като работното време на персонала започва в 8:00 часа.

Показанията на свидетелите се ценят от съда при съобразяване разпоредбите на чл.

172 от ГПК и възможната им заинтересованост, поради заеманите длъжности в дружеството-жалбоподател. Същевременно съдът отчита обстоятелството, че именно управителят и отговарящият за изготвянето на работните графици служител са добре запознати с начина на организация и спецификата на работа на длъжността, заемана от Й.Е. И., цялостното му поведение на работното място, както и с възможността на същия да има достъп до служебните МПС, вкл. на датата на извършване на нарушението - обстоятелства, относими към предмета на разглеждания спор. От друга страна, показанията на същите са дадени под страх от наказателна отговорност и не се оборват от обсъдените по-горе документи, обратно – кореспондират със съдържанието на представените трудов договор и длъжностна характеристика, както и с това на приложения от ответника АУАН. Предвид горното настоящият състав кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителни административни мерки от вида на процесната следва да изхожда от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях длъжностни лица /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/. Същото се обективира в писмена заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс /арг. от чл. 2, ал. 1 от АПК, чл. 172, ал. 5 от ЗДвП/, като специалният закон въвежда и изричното изискване заповедта да бъде мотивирана.

При извършената на основание чл.

168, ал. 1 от АПК проверка, не се установиха пороци, обуславящи нищожност на оспорения административен акт. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г., министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ - в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед № 366з-659/ 26.02.2021 г., директорът на ОД на МВР – гр. В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 3 от цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, б. „а“ и „б“, т. 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно в т. 1.5 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Велико Търново – за територията, обслужвана от съответното районно управление. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия.

Оспорената заповед съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване на акта. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Действително, в диспозитивната част на заповедта не е надлежно индивидуализирано моторното превозно средство, по отношение на което се налага принудителната административна мярка. Доколкото обаче същото е посочено в мотивната част на акта, а в диспозитива е отразено с номера му и отнетото свидетелство за регистрация именно на това МПС, настоящият състав намира, че коментираното нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК не е от категорията на съществените и не обосновава незаконосъобразност на оспорения ИАА. В диспозитива на заповедта като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която административния орган отнася към описаната в мотивите фактическа обстановка. Верността на фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи касае материалноправната, а не формалната законосъобразност на акта.

Разпечатката съдържа 22 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4cfa2be-1404-426c-9210-60aef57dc760