Акт от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8898 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110106097 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищецът В. И. К. твърди, че на 18.07.2022 г. е сключил с ответника „.“ ООД Договор за потребителски кредит № . за сумата от 1000 лв., която е следвало да бъде върната на 16 вноски, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,63%.

Поддържа се, че в чл. 11 от договора е включена клауза за неустойка в размер на 808,85 лв., дължима в случай на непредоставяне на обезпечение (поръчител или банкова гаранция) в 3-дневен срок. Оспорва действителността на целия договор с доводи, че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен реалният ГПР (включващ неустойката като скрит разход). Твърди, че договорът противоречи на добрите нрави и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като размерът на неустойката е в очевидна нееквивалентност с главницата. По тези твърдения и доводи ищецът претендира съдът да признае за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № . от 18.07.2022 г. е нищожен изцяло, евентуално – да прогласи нищожността на клаузата на чл. 11 от договора, 1 предвиждаща възникване на вземане за неустойка, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 387,56 евро (след изменение на размера на иска в открито съдебно заседание), представляваща разликата между общо изплатената сума от 1758 лв. и получената главница от 1000 лв.

(равностойността на 758 лв. конвертирана в евро по официалния курс), ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът „.“ ООД оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че договорът съдържа всички реквизити по чл. 11 от ЗПК, а ГПР е изчислен правилно съгласно закона, като в него не следва да се включва неустойката за обезпечение. Сочи, че неустойката е санкция за неизпълнение на акцесорно задължение, възникващо след сключването на договора. Твърди, че ищецът е бил информиран и е избрал условията доброволно. Прави възражение за злоупотреба с право поради множество заведени дела.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на императивни правни разпоредби или накърнява добрите нрави.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

С доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на 18.07.2022 г. ищецът е сключил с ответника „.“ ООД Договор за потребителски кредит № ./18.07.2022 г. за сумата от 1000 лева, която е следвало да бъде върната за 7 месеца, с 16 двуседмични вноски, от които 3 вноски по 15,58 лв. и 13 вноски по 85,57 лв. заедно с договорна лихва от 159,15 лева, при годишен процент на разходите (ГПР): 49,63%, годишен лихвен процент (ГЛП): 40,05% (фиксиран); в чл. 5, ал. 1 от договора по-горе е включена клауза, според която кредитът трябва да бъде обезпечен в тридневен срок с едно от следните средства: 1) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ банка за срок от 6 месеца след падежа на последната вноска, покриваща два пъти общата сума за плащане или 2) поръчителство от едно или две физически лица с осигурителен доход в размер на поне 7 пъти минималната работна заплата (при един поръчител) или 4 пъти (при 2 двама поръчители), при липса на лошо кредитно досие в ЦКР на БНБ, както и лицата да не са поръчители или кредитополучатели по други договори със същия кредитор и задължение за предоставяне на служебна бележка за доход от работодателя. в чл .11 от договора по-горе е била включена клауза за неустойка, реализираща се автоматично при непредоставяне на горното обезпечение и възлизаща в размер на фиксирана сума от 808,85 лева, платима разсрочено, на равни части, които се добавят към всяка от 16-те погасителни вноски по договора. неустойката е била начислена от ответника, включена в погасителните вноски и претендирана от ищеца. вземането за неустойка не е било включено сред компонентите, структуриращи ГПР, а в случай на включването му, размерът на ГПР ще се завиши и надхвърли пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. ищецът е получил сумата от 1000 лева и в периода от 01.08.2022 г. до 13.01.2023 г. е заплатил към ответника, по договора за потребителски кредит, сума в общ размер от 1758 лева.

Съдът намира, че процесният договор е потребителски по смисъла на чл.

9 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът задължително съдържа реалния ГПР. В случая в ГПР не е включена неустойката по чл. 11, възлизаща в размер на 808,85 лв. Настоящият съдебен състав намира, че тази неустойка по същността си представлява „общ разход по кредита“ по смисъла, даден от законодателя § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като неустойката е била предварително известна на кредитора и краткият 3-дневен срок за обезпечение я прави практически неизбежна. Невключването на тази неустойка в ГПР води до посочване на невярна информация, което съгласно чл. 22 от ЗПК влече нищожност на целия договор. В този смисъл е задължителната практика на СЕС (Решение по дело C-714/22).

Отделно от изложеното, съдът отбелязва, че клаузата на чл. 11 противоречи и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като размерът на санкцията, възлизащ в размер, от над 80% от главницата е в очевидна нееквивалентност и цели неоснователно обогатяване.

Съгласно чл. 23 ЗПК, при нищожен договор потребителят дължи само чистата стойност на кредита, която в случая е главницата. След като ищецът е върнал 1758 лв. при главница от 1000 лв., сумата от 758 лв. (387,56 евро) е получена без основание и подлежи на връщане по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

3

По изложените съображения, настоящата инстанция намира предявения отрицателен установителен иск за изцяло основателен и доказан, тъй като договорът не отразява реалния ГПР и съдържа клаузи, противоречащи на закона и добрите нрави, както бе посочено по-горе. Настоящият съдебен състав също намира за доказан осъдителният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в неговия увеличен размер от 387,56 евро (758 лв.), доколкото ответникът не установи годно правно основание за задържане на сумата над главницата.

Съдът взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва са бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

По разноските:

При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски. Ищецът е доказал разходи за държавна такса в размер на 65,81 евро (128,72 лв.). В хода на процеса на ищеца е била оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, за което е представен договор за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съдът, като съобрази сложността на делото, намира, че определеното на адвоката определя възнаграждение в размер на 204,52 евро, което ответникът следва да заплати на адв. М. Д..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. И. К., ЕГН **********, срещу „.“ ООД, ЕИК ., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, че Договор за потребителски кредит № . от 18.07.2022 г. Е НИЩОЖЕН.

ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., да заплати на В. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 387,56 евро, представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор за потребителски кредит № ./18.07.2022 г., ведно със законната лихва от 03.02.2025 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 65,81 евро, разноски в производството.

4

ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., да заплати на адвокат М. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 204,52 евро, представляваща възнаграждение за оказана безплатно правна помощ и съдействие на ищеца в хода на производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5