Решение № 78 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330100702 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от З. С. С., с ЕГН **********, срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която се предявяват установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № ****/**** г., както и нищожност на договор за поръчителство от **** г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, ищецът сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ****/***** г., като същият е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 1500 лева. Сочи, че на същата дата е сключил с „Ай Тръст“ ЕООД – договор за предоставяне на поръчителство от ***** г., с уговорено възнаграждение в размер на 1653,11 лева.

Сочи, че и двата договора били нищожни, като договорът за кредит бил нищожен на основание чл.22 ЗПК. Не били спазени изискванията на чл.11, ал.10 от ЗПК. Съгласно договора лихвения процент бил в размер на 26,24 %, а ГПР бил в размер на 50 %. Сочи , че действително приложения ГПР бил различен от посочения в договора, а кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 50% е заблудил потребителя. Това довело до неравноправност на уговорката за ГПР, което от своя страна водело до нищожност на клаузата за ГПР. Твърди уговореното възнаграждение за фирма - поръчител да е разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият представлявало „заблуждаваща търговска практика“. Счита се, че кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен 1 и разбираем начин действителната стойност на ГПР, с което е нарушил принципа заложен в чл. 5 от Директива 93 /13/ ЕИО. Намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ГПК, като чл. 8 от договора не изпълнявал законовите изисквания, съгласно които потребителят имал право да се откаже от договора. Счита, че поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Навежда самостоятелни доводи за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.

Сочи, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в правоотношението съгласно чл. 143, т. 19 ЗПК. Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48.

С оглед изложеното се моли за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***/**** г. сключен с „Кредисимо” ЕАД, както и прогласяване нищожността на Договор за поръчителство сключен с „Ай Тръст“ ЕООД от **** г. , като противоречащи на изискванията на ЗПК и ЗЗД.

В срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника „Кредисимо“ЕАД със становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит № ****/***** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 1500 лева, при уговорен лихвен процент от 26,24 % и ГПР 50 %, като заемната сума следвало да се върне на 16 месечни вноски. Ищецът се бил задължил да върне сума в размер на 1793,92 лева.

Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на договора. Оспорва твърдението, че има нарушение на изискването по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като погасителният план имал изискуемото се по закон съдържание.

Оспорва и твърдението за нарушение на т.9 и т.10 от същата разпоредба.

Оспорва сключването на договор за поръчителство между ищеца и Ай Тръст, както и това, че заплащането на възнаграждение на фирмата поръчител да е свързано с договора за кредит. Твърди, че ищецът-длъжник не е заплатил нито една погасителна вноска по договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД е депозирало отговор на искова молба със становище за неоснователност на исковете. Сочи, че между Ай Тръст и ищеца не е сключван договор за поръчителство от **** г. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на исковата му претенция ищецът З. С. С. следва да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните 2 договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и наведените основания за нищожност на договорите.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и първия ответник „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № № ****/**** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 1500 лева. Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит и приложение № 1 към него, същият е сключен при посочени в него фиксирана лихва от 26,24 % и ГПР – 50 %. Обща дължима сума, съгласно текста на договора, е 1793.92 лв., платима на 16 погасителни вноски от по 112,12 лв. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, а именно „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от дата ***** год.., сключен между ищеца и дружеството-поръчител „Ай Тръст“ ЕООД /приобщен по делото и неоспорен от страните/. В договора за поръчителство – приложение 1, е посочено и възнаграждението за поръчителя – 102.38 лева на месец за целия срок на договора за кредит. Установява се от приложените договори, че „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, е поел задължение спрямо „Кредисимо” ЕАД да отговаря по процесния договор за кредит.

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № ****/**** и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато 3 сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит, а осигуряването на поръчител е условие за получаване на заема. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В подкрепа на този извод е заключението по приетата и неоспорена ССчЕ, вещото лице по която сочи, че с включването на възнаграждението на дружеството – поръчител в обхвата на разходите при изчисляването на ГПР по кредита, то процента на разходите на годишна база ще се промени от 50 % на 287.56 %

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен. В тази насока за основателен се намира главния иск на ищеца за признаване за недействителен на целия договор за кредит и като такъв искът ще се уважи.

Предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството то договорът за поръчителство се явява лишен от основание – тъй като липсва необходимостта от неговото сключване, поради което същият е нищожен. Договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. В случая за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. В негова полза следва да се присъди сумата от 142.79 лева 4 разноски за държавна такса и 150 лв. разноски за внесен депозит за вещо лице, които ще се заплатят общо от двамата ответници. По отношение на адвокатското възнаграждение следва да се посочи, че видно от представения Договор за правна защита и съдействие ищецът се представлява от адв. Р. при условията на чл. 38 ЗА, в хипотеза на материално затруднено лице. По делото от ответниците е направено възражение относно наличието на материална затрудненост на ищеца и е представена справка от ТД на НАП Пловдив, видно от която към датата на депозиране на исковата молба ищецът е имал осигурителен доход в размер на 1324.72лева, а предходния месец такъв в размер на 1454.72 лева. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не се явява материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, т. 2 ЗА, поради което и в полза на адв. Р. Р. не следва да бъде присъждано възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство