Решение № 8089 от 03.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8089 гр. София, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110110992 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, е предявил срещу ответника О. И. Б., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл.

9 ЗПК, във вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12862,34 лева, представляващи предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен на 28.02.2013 г. сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва върху гланицата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.08.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 763,04 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 28.07.2018 г. до 20.08.2020 г., както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 880,05 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.07.2018 г. до 26.08.2021 г., които вземанията са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 20.08.2020 г., за което длъжникът е уведомен и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.09.2021 г. по ч.гр.д. № 49597/2021 г. по описа на СРС, 71 състав.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен на 28.02.2013 г., „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило на ответника заем в размер на 25000 лева, 750 лева такса за разглеждане на кредита и еднократна застрахователна премия от 3469,20 лева – общо 29219,20 лева, от която сума били прихванати таксите и застрахователната премия и остатъкът от 25000 лева е преведен в 1 полза на кредитора на 28.02.2013 г. по посочена банкова сметка. Заемателят се задължил да я върне ведно с възнаградителна лихва съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ към Договора, от датата на отпускане на кредита, в размер на 10,99 % годишно, в общ размер за срока на договора 19062,80 лева, на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 402,35 лева, първата от които с падеж 28.03.2013 г. съгласно погасителния план, подписан от длъжника. На основание чл.

17 от ОУ и договора И. А. Б. се задължила да отговаря за изпълнение на задължението солидарно с кредитополучателя като поръчител. Сочи, че длъжникът не изпълнил задължението си за заплащане на дължима вноска, поради което на основание чл. 16, ал. 1 от ОУ било начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва от 29.07.2018 г. до 26.08.2021 г., а кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 16, ал. 2, буква „а“ от ОУ, за което длъжникът е уведомен на 06.06.2021 г. Твърди, че вземанията са му прехвърлени с договор за цесия от заемодателя, за което прехвърляне ответникът е уведомен. Сочи, че на 26.08.2021 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 49597/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав и на 08.09.2021 г. била издадена заповед за изпълнение, поради което прави искане да бъде признато за установено съществуване на вземанията по нея. При условията на евентуалност предявява осъдителни искове срещу длъжника и поръчителя за описаните вземания. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от ответника. В срока по чл. 64, ал. 3 ГПК ответникът не е заявил и искане за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, независимо от твърденията, че исковата молба ведно с приложенията, не му е връчена редовно. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

С влязло в сила определение от 14.07.2024 г., производството по гр. д. № 10992/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, по осъдителните искове за сумата от 12862,34 лева незаплатена главница за периода от 28.07.2018 г. до 20.08.2023 г., 763,04 – договорна възнаградителна лихва за периода от 28.07.2018 г. до 20.08.2020 г., 880,05 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.07.2018 г. до 26.08.2021 г., ведно със законна лихва от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, предявени при условията на евентуалност срещу О. И. Б. и И. А. Б., е прекратено.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 26.08.2021 г. срещу О. И. Б. и И. А. Б., по което е образувано ч. гр. дело № 49597/2021 г. на СРС, II ГО, 71 състав, по което на 08.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди 2 и възникнали на описаните основания единствено срещу О. И. Б..

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответникът е подал възражение по образец, поради което на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит, по силата на което кредиторът е изпълнил задълженията си да предостави в полза на кредитополучателя уговорения кредит, както и че последният е използвал предоставената сума, поради което се е задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва, че поради неплащане в срок на задълженията е обявена предсрочна изискуемост по кредита, за която длъжникът е надлежно уведомен, а поради настъпила забава в плащанията дължи наказателна лихва за посочения период и в претендирания размер, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства, както иот приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, на което съдът дава вяра като обективно изготвено, безпристрастно, обосновано и кореспондиращо с останалите събрани по делото писмени доказателства, се установява, че праводателят на ищеца „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответникът са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение, възникнало по Договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен на 28.02.2013 г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 29219,20 лева, от която сума били прихванати таксите и застрахователната премия и остатъкът от 25000 лева е преведен в полза на кредитора на 28.02.2013 г. по посочена банкова сметка. По силата на договора заемателят се задължил да върне сумата ведно с възнаградителна лихва по чл. 7, ал. 1 от ОУ към Договора от датата на отпускане на кредита в размер на 10,99 % годишно, в общ размер за срока на договора 19062,80 лева, на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 402,35 лева, първата от които с падеж 28.03.2013 г. съгласно погасителния план, подписан от длъжника.

Между страните не е спорно и от заключението на вещото лице се установява, че сумата по кредита е отпусната на 01.03.2013 г., така както е уговорено, като длъжникът е извършвал плащания до 12.06.2020 г., когато е погасена част от дължимата редовна лихва по вноска 83 от погасителния план с падеж 28.01.2020 г. Както се установява от заключението на вещото лице, общо заплатените от кредитополучателя суми по договора са в размер на 3

33158,62 лева, от които 16356,75 лева за главница, 16717,95 лева за възнаградителна лихва и 83,92 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва. Към датата на последното извършено плащане - 12.06.2020 г., изцяло погасени чрез плащане са 82 вноски по погасителния план като се дължат останалите 38 вноски, от които 12862,34 лева главница, както и 763,04 лева договорна възнаградителна лихва по вноските от 83-89 и част от вноска номер 90 за периода от 28.01.2020 г. до 20.08.2020 г. (л. 14 от заключението на вещото лице).

Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит вземанията по него са обявени за предсрочно изискуеми на основание на основание чл. 16, ал. 2, буква „а“ от ОУ и са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с договор за цесия, за които обстоятелства кредиторът е изпратил уведомление, връчено на длъжника на 06.06.2021 г.

Според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Според чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. От друга страна, на основание чл. 16, ал. 2, буква а) от ОУ към Договора, кредиторът има право да обяви всички вземания по договора за предсрочно изискуеми при просрочие или неплащане на две последователи погасителни вноски по кредита, при условие, че посочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок от датата на падежа. За да възникне правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е необходимо да са налице обективните предпоставки, уговорени в договора, както и субективният елемент – обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, т.е. упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е изпратено и достигнало до длъжника. Тъй като предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което ползва кредитора и е неговор право, сходно с правото да развали договора поради неизпълнение, кредиторът следва изрично да заяви, че ще се ползва от тази възможност и това изявление да бъде сведено до знанието на длъжника.

От представените и приети по делото уведомления ведно с разписка, удостоверяваща залепяне на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК от частен съдебен изпълнител, не се установява уведомленията както за цесията, така и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, да са били връчени на длъжника на сочената от ищеца дата надлежно, тъй като процедурата по чл. 47, ал. 1 от ГПК не е спазена.

Според чл. 47, ал. 1, изр.първо до трето от ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

4

Както се установява от приетата по делото разписка за залепено уведомление, връчителят е постил адреса 3 пъти (14.05.2021 г., 29.05.2021 г. и 06.06.2021 г.), като едното посещение действително е в неприсъствен ден, но интервалът на посещенията не е спазен – извършени са в период, по-малък от един месец, освен това от разписката не може да се установи къде е залепено уведомлението – дали на входната врата на апартамент № 6 или на входната врата на вход А (л. 34). Ето защо по делото не се установява връчването както на уведомлението за извършената цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, така и на това по чл. 60 ЗКрИ на твърдяната от ищеца дата.