Решение № 94 от 17.06.2021, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Нова Загора , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20202220100745 по описа за 2020 година

Предявен е иск за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 63 от 21.05.2012г., т.V, рег.№ 3528 дело № 573/21.05.2012 г. на нотариус Янка Василева с рег. № 183 и район на действие Районен съд – Нова Загора, като привиден, прикриващ договор за дарение, с правно основание чл.26, ал.2,изречение първо, предложение последно от ЗЗД и иск за разкрИ.е на прикритата сделка, с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. ИВ. Д., с ЕГН ********** и Р. СТ. Д., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:*** против ИВ. Д.

ИВ., с ЕГН **********, с адрес:****

В исковата си молба ищците твърдят, че са родители на ответника, както и че имат дъщеря – Д. Д. С. През 2012 г. ищците решили да помогнат на децата си да устроят живота си и да заживеят самостоятелно. За целта ищците дали на дъщеря си парична сума, за да си закупи собствено жилище, а на сина си искали да прехвърлят собствения си апартамент.

Твърдят, че желанието им било прехвърлянето да стане чрез дарение, за да има равнопоставеност между децата им и да няма ощетени. Тогава се намесила бившата съпруга на сина им и заявила, че иска изрично да се запише в нотариалния акт, че е за покупкопродажба, за да бъде защитена от евентуални бъдещи претенции от страна на зълва й /дъщерята на ищците/. Понеже ищците държали на щастието на децата си и виждали колко бил привързан синът им към неговата бивша съпруга, решили да изготвят нотариалния акт в такъв вид, но помежду си знаели, че правят дарение, защото никакви парични средства не били заплащани.

Ищците твърдят още, че прехвърлили правото на собственост върху недвижимия си имот, находящ се в ***, а именно: Жилище, апартамент с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Нова Загора, одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със стар идентификатор: няма, с административен адрес: ***, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 82.22 кв.м, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***; под обекта – ***; над обекта – ***, ведно с прилежащото избено

1 помещение № 12, с площ от 4.01 кв.м, ведно с 11.53% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот с идентификатор ***.

Покупката на имота била извършена на 21.05.2012г., като сделката била изповядана пред нотариус Янка Василева, като бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – Акт № 63, том V, рег. № 3528, дело № 573 от 21.05.2012 г.

За да защитят истинската си воля, ищците посочват, че изготвили със сина си документ „contrа letter“/обратно писмо/. В практиката „обратното писмо“ намирало приложение при симулативни сделки – както такива, при които страните се съгласявали и целели чрез сделката да се прикрива друго действително целено от страните съглашение/относителна симулация/, каквато била в настоящия случай.

Сочи се, че впоследствие синът им се развел с бившата си жена и решили да си поделят имуществото придобито по време на брака. В това производство, синът на ищците поискал от съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, по отношение на ответницата Кр. Ст. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Нова Загора, ж.к.„Загоре“ бл.3, вх.Б, ап.6, че недвижимия имот, находящ се в ***, а именно гореописаното жилище, се явявало лично негово имущество по смисъла на чл.22, ал.1 от СК, като се бил надявал, че тя няма да оспори този факт.

С оглед изразеното от бившата му съпруга в отговора на исковата молба, че имотът бил придобит чрез покупко-продажба, за ищците се пораждал правния интерес от провеждането на настоящото производство.

Ищците твърдят, че има симулативен договор, който бил нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.

Симулацията била съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни.

В исковата молба се твърди, че при относителната симулация, нежеланата, симулирана сделка била изчанално нищожна, дисимулираната и желана от страните сделка, ако отговаря на изискванията закона била действителна и пораждала между тях съответните правни последици, въпреки че били запазили в тайна волята си.

При относителната симулация, само ако имало иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД, съдът постановявал приложение на правилата относно дисимулираната сделка.

От значение в това производство било единствено доказването на факта, че страните нямали воля да бъдат обвързани от правните последици на договора за продажба, който били сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на които не били желали. Действителната воля на ищците била да прехвърлят собствения си недвижим имот на сина си, чрез дарение. с който:

С оглед изложеното в исковата молба ищците молят съда да постанови съдебен акт, 1. Да прогласи за нищожен на основание чл.26, ал.2 изречение първо, предложение последно от ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти Акт № 63, Том V, рег.№ 3528, дело № 573 от 21.05.2012г., с който ищците Д. ИВ. Д., с ЕГН ********** и Р. СТ. Д., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** са прехвърлили правото на собственост на сина си ИВ. Д.

ИВ., с ЕГН **********, недвижим имот, находящ се в ***, а именно: Жилище, апартамент с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Нова Загора, одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със стар идентификатор: няма, с административен адрес: ***, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 82.22 кв.м, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***; под обекта 2

– ***; над обекта – ***, ведно с прилежащото избено помещение № 12, с площ от 4.01кв.м., ведно с 11.53% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, като привиден, сключен при условията на относителна симулация;

2. Да обяви за действителен, на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД прикрития договор за дарение, с който родителите ищците Д. ИВ. Д., с ЕГН ********** и Р. СТ. Д., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес – *** са прехвърлили на сина си ИВ. Д. ИВ., с ЕГН **********, с адрес – ***, а именно: Жилище, апартамент с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Нова Загора, одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със стар идентификатор: няма, с административен адрес: ***, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 82.22 кв.м, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***; под обекта – ***; над обекта – ***, ведно с прилежащото избено помещение № 12, с площ от 4.01 кв.м, ведно с 11.53% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот с идентификатор ***.

С исковата си молба ищците представят писмени доказателства по опис и правят доказателствено искане на основание чл.164 и сл. от ГПК съдът да допусне до разпит двама свидетели в режим на довеждане, с показанията на които ще се установява действителната воля на страните и механизма на прехвърляне на процесния апартамент от ищците на ответника ИВ. Д. ИВ..

Видно от представените по делото писмени доказателства към момента на сделката покупко-продажба на процесния имот, ответникът ИВ. Д. ИВ. е бил в брак с Кр. Ст. П., поради което съдът привлече последната като необходим другар в производството.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Кр. Ст. П., с ЕГН **********, с адрес: *** е депозирала отговор на исковата молба.

Заявява, че предвид обстоятелството, че искът за нищожност бил установителен, ищците следвало да докажат правния си интерес от неговото предявяване, което било положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на иска и условие за допустимост на същия. Ответницата П. заявява, че счита посоченото в исковата молба относно отговора, който направила на исковата молба, предявена от първия ответник по гр.д. № 360/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора не обосновавал никакъв правен интерес на ищците от предявяване на настоящия установителен иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД. На основание на изложеното предявения иск за нищожност на договора за покупко-продажба бил недопустим поради липса на правен интерес от неговото предявяване.

Независимо от горното ответницата, заявява, че оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва всички твърдения на ищците, направени в исковата молба, като неверни, с изключение на твърденията, че бракът й с първия ответник е прекратен, че след неговото прекратяване първият ответник бил предявил против нея установителен иск за собственост на процесния недвижим имот, както и иск за делба на същия имот.

В отговора си П. твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № 110 том 6 дело № 825 от 21.05.2012 г. по описа на Служба по вписванията, по време на брака й с първия ответник и в резултат на съвместен принос двамата били придобили описания в исковата молба недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Нова Загора, ***, ет.4, представляващ апартамент № 12, за посочената цена по начина описан в договора. След прекратяване на брака им, съпружеската имуществена общност между тях била прекратена при равни дялове.

Ответницата П. твърди още, в отговора си на исковата молба, че била запозната с описаното в исковата молба „обратно писмо“, което обаче не била получила като 3 приложение към исковата молба. Единствените доказателства, които била получила заедно с исковата молба били – нотариалния акт от 21.05.2012 г., схема на самостоятелен обект от 23.05.2020 г., удостоверение за данъчна оценка от 26.05.2020 г. и удостоверение за сключения между нея и първия ответник граждански брак. Независимо от това заявява, че оспорва истинността и верността на документа, като по-конкретно съдържанието му. Счита, че документът бил съставен преди предявяването на настоящия иск и по-точно след образуване на гр.д. № 360/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора. Ответницата твърди още, че ищците и първия ответник /техен син/ имали възможност да съставят документи, с които да злепоставят правата и интересите й и с цел да бъде увредена, предвид влошените отношения помежду им след раздялата им с първия ответник.

Оспорва допустимостта и на претенцията заразкрИ.е на прикрит договор за дарение, поради липса на правен интерес за ищците, който не бил доказан по никакъв начин. По същество, оспорва основателността на този иск, тъй като такъв договор не бил сключван.

На основание изложеното в отговора на исковата молба, ответницата П. моли съда да приеме, че предявените искове са недопустими, ако ищците не докажат конкретен правен интерес от предявяването им и да прекрати производстото по делото. Ако съдът приеме, че исковете са допустими, ответницата П. моли съда да постанови решение,с което да отхвърли изцяло исковете за нищожност и относителна симулация на описания недвижим имот, като неоснователни.

Моли съда да й присъди направените по делото разноски.

Заявява, че не се противопоставя съда да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба такива, които била получила, а именно – нотариален акт № 63, т.5, рег.№3528, дело № 573 от 21.05.2012г., схема на самостоятелен обект от 23.05.2020г., удостоверение за данъчна оценка от 26.05.2020г. и удостоверение за граждански брак от 08.08.2009 г.