Решение № 3516 от 12.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3516 гр. Пловдив, 12.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330110500 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, против С. Д. Н., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит *** от 16.01.2023 г., по силата на който на ответника била предоставена сума в размер на 600 лева, при уговорен ГЛП – 40.90 % и ГПР – 48.75 %.

Съгласно т. 4 от Общите условия към договора, ответникът следвало да заплати договорно възнаграждение, като страните се споразумели същото да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Неплатеното договорно възнаграждение било в размер на 125.50 лева, дължимо за периода 15.02.2023 г. – 15.12.2023 г.

Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия, кредитополучателят дължал заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 240 лева и „Флекси“ в размер на 360 лева. Задължението по кредита /главница и договорна лихва/ и по пакета от допълнителни услуги било в общ размер на 1325.50 лева, която сума ответникът следвало да върне за срок от 11 месеца, с месечна погасителна вноска в размер на 120.51 лева.

Твърди се, че на ответника била предоставена своевременно информация за параметрите на договора, както и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, за да може клиентът да прецени доколко предлаганият договор за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние. Били направени разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който ищцовото дружество предлага.

Сочи се, че съгласно параметрите на договора и чл. 15 от Общите условия, клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, в който случай за него възниква задължение да заплати дължимото за избрана услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от погасителната вноска. Твърди се, че този избор е на клиента, като закупуването на допълнителните услуги не е задължително условие за сключването на договора.

1

Ищецът поддържа, че страните са постигнали съгласие да сключат договор за кредит, като ответникът е пожелал закупуването на услугите „Фаст“ и Флекси“ и е поел задължение да заплати определеното възнаграждение за тяхното предоставяне.

Във връзка със закупената услуга „Фаст“ ответникът получил приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, като представителите на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове. Твърди се, че посочената услуга е използвана от ответника.

Във връзка със закупената услуга „Флекси“ била предоставена възможност на ответника за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, както и възможност за смяна на падежната дата на вноските, но същият не се възползвал.

Твърди се, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, като по процесния договор не било направено нито едно плащане. Срокът за погасяване на кредита изтекъл на дата 15.12.2023 г., с изтичането на който настъпила и изискуемостта на задължението в пълен размер.

Поради неизпълнение на задълженията по договора ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва за посочения в исковата молба период.

Изтъква, че потребителят се е съгласил с параметрите на договора и е усвоил предоставената в заем сума, като не се е възползвал от възможността да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни. Твърди, че към момента на сключване на договора, кредитополучателят е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, с правото да се откаже от сключения договор и с погасяването на кредита.

Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7472/2024 г. по описа на РС – Пловдив, за сумата от 600 лева – главница по Договор за потребителски кредит *** от 16.01.2023 г. С разпореждане, обективирано в същата заповед за изпълнение, било отхвърлено заявлението за присъждане на сумите, претендирани в настоящото производство с предявените на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК осъдителни искове.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 125.50 лева – възнаградителна лихва за периода 15.02.2023 г. – 15.12.2023 г. по Договор за потребителски кредит *** от 16.01.2023 г.; сумата о т 240 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит *** от 16.01.2023 г.; сумата от 360 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по същия договор, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /29.04.2024 г./, до окончателното им изплащане, както и сумата от 169.19 лева – обезщетение за забава за периода 16.02.2023 г. – 15.12.2023 г. /от която: 76.59 лева, начислено върху главницата по договора от 600 лева;

16.02 лева, начислено върху вземането за възнаградителна лихва; 30.63 лева, начислено върху вземането за услуга „Фаст“ и 45.95 лева, начислено върху вземането за услуга „Флекси“/, и сумата от 67.70 лева – обезщетение за забава за периода 15.12.2023 г. – 29.04.2024 г. /от която: 30.60 лева, начислено върху главницата по договора от 600 лева; 6.40 лева, начислено върху вземането за възнаградителна лихва; 12.24 лева, начислено върху вземането за услуга „Фаст“ и 18.36 лева, начислено върху вземането за услуга „Флекси“/.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника С. Д. Н. е постъпил писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор, както и получаването на заемната сума от страна на ответника.

Счита, че договорът и отделни негови клаузи за недействителни.

Твърди, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не бил посочен начинът на 2 изчисляване на ГПР и липсвало яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. Възнаграждението за двете допълнителни услуги не било включено в годишния процент на разходите, което означавало, че размерът му бил неправилно изчислен. Предвид това, изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК не било спазено, а договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

На следващо място твърди, че клаузата за заплащане на възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“ противоречи на материалния закон и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Счита, че възнаграждението за посочените услуги не се дължи на основание чл. 10а ЗПК, тъй като в случая се касаело за услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита.

Начисляването на възнаграждение за двете услуги представлявало разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с което се надвишавало ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Възнаграждението за тези две услуги прикривало разходи, включени в ГПР, което се санкционирало от нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Поддържа, че клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за заплащане на възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“ били нищожни на две групи основания – поради цялостна недействителност на договора и поради противоречието им с добрите нрави, материалния закон и заобикаляне на закона.

Тъй като договорът бил недействителен, потребителят следвало да върне само заемната сума, която вече била присъдена с влязлата в законна сила Заповед № 3789/07.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7472/2024 г., по описа на РС – Пловдив.

Предвид изложеното и на основание чл. 23 ЗПК, ответникът счита, че не дължи връщане на останалите вземания по договора, претендирани в настоящото производстово.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7472/2024 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с., с влязло в законна сила, разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 3789/07.05.2024 г., е отхвърлено заявлението за следните суми: сумата от 125.50 лева – възнаградителна лихва за периода 15.02.2023 г. – 15.12.2023 г.; сумата от 240 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; сумата от 360 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 169.19 лева – обезщетение за забава за периода 16.02.2023 г. – 15.12.2023 г. и сумата от 67.70 лева – обезщетение за забава за периода 15.12.2023 г. – 29.04.2024 г., всички претендирани по Договор за потребителски кредит *** от 16.01.2023 г., са предявени настоящите осъдителни искове.

Предвид изложеното, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит от посочената дата, в който е постигната валидна договореност между страните за връщане на заема с лихва, като установи вземането си и по размер. Следва да установи и наличието на уговорка за заплащане на възнаграждение за услуга „Фаст“ и възнаграждение за услуга „Флекси“, както и техният размер и фактически извършване на действията, за които е предвидена дължимост на посочените възнаграждения.

По отношение на претендираното обезщетение за забава, ищецът следва да установи факта на изпадане в забава на ответника, както и размера на претенцията.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на 3 горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за потребителски кредит *** от 16.01.2023 г., по който на ответника е предоставена сумата от 600 лева; предвидено е заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“./виж Определение по чл. 140 ГПК от 01.05.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за потребителски кредит Профи Стандарт № *** от 16.01.2023 г., /л.14/, се установява, че между страните е подписан Договора, по което предоставената сума е усвоена. С процесния Договор, на ответника е предоставена сума в размер на 600 лева. Уговорена е между страните договорна лихва.

Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.90 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.75 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 11 месечни погасителни вноски в размер 65.96 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 725.50 лева. Било е уговорено и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 240 лева и „Флекси“ на стойност 360 лева, като сумата за допълнителни услуги, е разсрочена на равни части, по 54.55 лева към всяка вноска.

Посочено е, че общото задължение по кредита и по допълнителните услуги възлиза на 1325.50 лева, по 120.51 лева всяка вноска.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.