Решение № 593 от 17.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Бургас, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100500883 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 3431/07.04.2025г. на НРС, предявена от адвокат Антон Стоянов-процесуален представител на Л.А.Б., родена на **.**.19**г. в *** област, *** ***, гражданка на *** ***; с Булстат :

*********; с адрес на територията на Република България : гр. *** к.к. *** - *** , к-с „*** ***”, ет. * ап. *,против Решение № 88 / 12.03.2025г. по гр.д.№ 989/2024г. на Районен съд – Несебър.Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно и необосновано - постановено при противоречие с материалния закон и при неправилен анализ на фактическата и правна обстановка и доказателствения материал,моли се отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове се отхвърлят;претендира разноски.

На първо място изтъква, че неправилно районният съд е счел, че давностният срок следвало да се брои от датата на влизане в сила на решенията на Общото събрание на ЕСт.е. съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД.Излага съображения, че в случая била приложима разпоредбата на чл.114,ал.2 ЗЗД- т.е. вземането ставало изискуемо след покана.На второ място изтъква, че дължимите суми за „Ремонт и обновяване”, съгласно чл.50, ал.1, т.2 от ЗУЕС, както вноските за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата представлявали „периодични плащания“,доколкото са повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определен интервал от време, а размерът на плащането е изначално определен - Тълкувателно решение № 3 / 2011год. от 18.05.2012год. по тълкувателно дело № 3 / 2011 год. на ОСГК на ВКС. Тъй като исковата молба е подадена на 21.08.2О24г. вземанията на Етажната собственост,възникнали преди 21.08.2021 г. са погасени по давност, а именно тези в размер на 8.685.34 лева-тоест остатъка е в размер на 2 789.20 лева.Такова възражение е било направено пред НРС. На следващо място съгласно протокол от ОС на ЕС от 11.07.2022г., на стр.11 в табличният вид, разходът за „Ремонт и обновяване” бил в размер на 13722 лева за периода 2022г. - 2023г.Видно от титула за собственост,ответницата има 1

4.0444% ид.ч. от общите части,поради което тя следва да заплати 554.97 лева за фонд „Ремонт и обновяване”, а не 2541.03 лева, както е записано в протокола от ОСЕС проведено на 20.07.2023г. и по-точно в табличният вид на ред 17, колона 7 (стр.36) представен от ищеца.Счита, че задължението следва да бъде намалено с 1986.06 лева, а именно от 2541.03 лева на 554.97 лева, поради което от общото задължение в размер на 11 474.54 лева(след изменението на иска на ищеца) следва да се приспаднат 8.68534 лева - погасени по давност, както и 1986.06 лева - неоснователно и незаконосъобразно изчислени.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява; с нарочна писмена молба от адвокатския й повереник се поддържа въззивната жалба с искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и се представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

Препис от въззивната жалба на основание чл.263,ал.1 ГПК е връчен за писмен отговор на насрещната страна , като такъв с рег.№ 4793/16.05.2025г. е предявен от етажната собственост на сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър с адрес: гр. Несебър, к-с «АФРОДИТА ПАЛАС», представлявана от М. А. М.управител на ЕС, чрез пълномощника Адвокат Лазар Христов Кондов -- адвокат към АК СОФИЯ, с личен номер 1600133710, с адрес на адв. кантора: г р . Несебър, ул . Еделвайс 2.Заявява се становище за неоснователност на въззивната жалба.Твърди се, че правилно НРС е приел, че „видно от взето решение по т.7 от Протокол от ОСЕС, проведено на 20.07.2023г./л.27-27/ е определен краен срок за плащане на сумите от етажните собственици за 2023г. - 01.10.2023г., а за дължимите суми за периода от 2020г. до 2023г. - до 01.09.2023г. поради което задълженията са били определени като платими на определен ден /по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД вр. чл.38,ал.1 ЗУЕС/. Падежът бил определен законосъобразно, в рамките на правомощията на общото събрание съгласно чл. 38, ал.1 от ЗУЕС и в 14-дневен срок от оповестяването на решенията по реда на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС. Ответницата била надлежно уведомена в съответствие със ЗУЕС за решенията на ОСЕС за дължимата такса „поддръжка и разходи за ремонт“, размерът на същите и сроковете за изпълнение /въпреки, че това не било изискуемо по ЗУЕС/.Освен това в ЗУЕС нямало изискване за изпращане на покани за заплащане на дължимите суми,като в случая се прилагал ЗУЕС, а не ЗЗД.Освен това в случая не ставало въпрос за „периодична плащания”, а за неплатени стари задължения,които били приети в т.7 от Протокол от ОСЕС, проведено на 20.07.2023г. Тъй като всички възражения за погасяване по давност се основавали на твърденията, че е минал 3 годишен давностен срок, въззиваемият заявява, че давностният срок започва да тече: за сумите от етажните собственици за 2023г.-до 01.10.2023г., а за дължимите суми за периода от 2020г. до 2023г. - до 01.09.2023г.Намира за неоснователно оплакването на въззивницата за това, че имало несъответствие на идеалните части от общите части, принадлежащи на ответницата, с претендираната сума. Решенията на ОСЕС от 20.07.2023г г. били правно валидни,като в тях бил определен размера на вноските по фондовете и срока за изпълнение за собствениците.

По никакъв начин не било оспорено съдържанието на протоколите на осн. чл.16, ал.9 ЗУЕС, както и не била оспорена законността на решенията на ОСЕС в съответствие с чл. 40 ЗУЕС, т.е. решенията са законни, влезли в сила и подлежат на изпълнение. Съгласно наложилата се трайна съдебна практика, след влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици.Моли потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските пред БОС.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия- адвокат Кондов оспорва жалбата,заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на повереника на въззивницата; моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноските пред въззивния съд съобразно представен списък на разноските.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните в първоинстанционното производство,събраните по делото доказателства и заявените пред въззивния съд оплаквания , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разгледаните от районният съд искове са с правно основание чл.38 ЗУЕС и чл.86 ,ал.1 ЗЗД.

2

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че решението е валидно: постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма,подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Обжалваното решение е правилно. Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на районния съд.

За пълнота на изложението съдът намира приема следното:

Производството е образувано по искова молба на Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър с административен адрес: гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг-запад“, к-с „*** ***“, представлявана от управителя М. А.

М., чрез пълномощник адв.Лазар Кондов от БАК , против Л.А.Б., гражданин на *** ***, Булстат-********* с адрес в Република България: гр. ***, к.к. *** *** - ***, к-с „*** ***“ ет. * ап. *.Моли съдът да постанови съдебно решение, с което/след прието от съда изменение на исковите претенции/ да осъди ответницата да му заплати следните суми: 2487.03 лева,представляваща вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 16.07.2023г. до 15.07.2024г.; 304.84 лева,представляваща лихва за забава върху посочената вноска от 2487.03 за периода от 02.10.2023г. до 21.08.2024г.; 218.75 лева,представляваща вноска за управление и поддържане на общите части за периода от 16.07.2023г. до 15.07.2024г.; 26.81 лева,представляваща лихва за забава върху посочената вноска 218.75 лева за периода от 02.10.2023г. до 21.08.2024г.; 11 474.54 лева,представляваща общия сбор от вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и такса за поддръжка и управление за периода от 2020г. до 2023г., както и сумата в размер на 1531.89 лева,представляваща лихва за забава върху посочените вноски от 11 474.54 лева,лихвата дължима за периода от 02.09.2023г. до 21.08.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от считано от датата на подаване на исковата молба - 21.08.2024г. до окончателното изплащане.Заявява и представя доказателства, че ответницата Бъйкова е съсобственик на самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър с площ от 158,38 кв. м., ведно с прилежащите 41,97кв.м. ид.ч., равняващи се на 4.0444% ид.ч. от общите части на сградата или с обща площ от 200,36кв.м.,като с влезли в сила решения на Общото събрание на ЕС на сградата са определени размерите на таксите за поддръжка и управление общите части на етажната собственост и за фонд“Ремонт и обновяване“ за сочените в същите решения тях времеви интервали, които ищцата не била заплатила, с оглед на което се претендира и лихва за забавено плащане върху всяка от главниците.

Ответницата чрез процесуален представител представя в срок писмен отговор на исковата молба; намира исковите претенции за допустими, но неоснователни. Навежда възражение, че претендираните вземания в размер от 8685,34лв. за поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и обновяване“, ведно с претендираните за тях лихви, са погасени по давност на осн.чл.111, б.“в“ от ЗЗД, тъй като са възникнали преди 22.07.2021г., а молбата по чл.390 ГПК за обезпечаване на настоящата претенция е депозирана в съда на 22.07.2024г.Заявява,че част от претендираното вземане е погасено чрез плащане в общ размер от 2400лв.,за което представя както следва: ПКО № 13/24.04.2024г. на сума от 1000лв. за „ГТП за 2021-2022“; ПКО № 19/25.05.2024г. за сума от 600лв. за „ГТП 20212022“ и преводно нареждане от 21.07.2023г. за сума от 800лв. с посочено основание „за такса обслужване за 2022г.“ На трето място изтъква, че в протокол от ОСЕС от 11.07.2022г. е посочено, че разходът за фонд“Ремонт и обновяване“ за периода 2022-2023г. е в размер на 13 722лв.,поради което и с оглед отразяването на 4,0444%ид.ч. от общите части на сградата в титула за собственост на СОС на ответницата, се навежда оплакване за допусната грешка при изчисленията от страна на ищеца досежно задължението на ответницата за ФРО, за 3 което се твърди, че би следвало да е в размер от 554,97лв., а не както неправилно се претендира - 2541,03лв. В заключение се посочва, че ако изобщо ответницата има някакви задължения, то те са в размер на 2008,92лв.

Районният съд е счел за неоснователно възражението за погасяване по давност на част от паричните вземания по реда на чл.111,б.“в“ ЗЗД, тъй като в установяващите ги по размер и по период решения на Общото събрание на етажната собственост паричните суми били определени като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) - 01.09.2023г. и на 01.10.2023г.,поради което не било необходимо отделното връчване на покана. Приел за неоснователно възражението на ответницата за допусната грешка при изчисленията досежно паричното й задължение за фонд “Ремонт и обновяване“; отчел е извършените от ответницата плащания към ЕС съобразно представените за това писмени доказателства и е уважил претендираните от ищеца паричните вземания съобразно изменението на исковете ,прието по реда на чл.214 ГПК.