Решение № 48 от 02.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Велико Търново, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20234001000239 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 77/19.06.2023 година по т. д. № 117/2020 година на Окръжен съд Плевен ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД) е осъдено да заплати на М. В. Б. сумата 70 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило пътнотранспортно произшествие на 14.09.2015 година, около 13.30 часа на изхода на гр. Плевен, на надлеза на железопътни линии при село Гривица, на второкласен път II-35, километър 2+138, въз основа на застраховка за лек автомобил „Форд транзит“, с рег. № СА 91 ****, Специален договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите 1515GО2015 (6003797320) между ЗАД „Армеец“ и Министерство на отбраната, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11.09.2020 година, до окончателното изплащане, на основание чл.

226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), във връзка с § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

С посоченото решение ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД) е осъдено за заплати на процесуалния представител на М. В. Б. – адвокат В.

П., адвокатско възнаграждение в размер на 2 630 лева на основание чл. 78, ал. 1, във връзка 1 с чл. 80 от ГПК и чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата, чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Със същото решение ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД) е осъдено за заплати по сметка на Окръжен съд Плевен държавна такса върху присъдената главница в размер на 2 800 лева.

С Определение № 287/17.08.2023 година по т. д. № 117/2020 година на Окръжен съд Плевен е изменено Решение № 77/19.06.2023 година по т. д. № 117/2020 година на Окръжен съд в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1, във връзка с чл. 80 от ГПК и чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата, чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД) е осъдено за заплати на процесуалния представител на М. В. Б. – адвокат В. П., адвокатско възнаграждение в размер на 2 630 лева, вместо което е постановено:

Осъжда ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД) да заплати на процесуалния представител на М. В. Б. – адвокат В. П., адвокатско възнаграждение в размер на 6 250 лева на основание чл. 78, ал. 1, във връзка с чл. 80 от ГПК и чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата, чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД), представлявано от юрисконсулт И. Й., против Решение № 77/19.06.2023 година по т. д. № 117/2020 година на Окръжен съд Плевен. Във въззивната жалба се изтъква, че решението е неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон, трайната съдебна практика, и е немотивирано. В производството пред първостепенния съд не са ангажирани доказателства, обосноваващи размера на присъденото обезщетение. Сочи се, че не са отчетени всички релевантни обстоятелства при определяне на обезщетението, включително икономическата конюнктура в страната и региона, в който живее увреденото лице. Излага се, че нараняванията на М. В. Б. са сравнително леки и повърхностни, не са довели до неговата трайна неработоспособност, влошаване на психоемоционалното му състояние или нарушения на неговия обичаен начин на живот.

Разпитаните свидетели са заявили, че увреденото лице не е търсило и получавало психологическа и психиатрична помощ. Не е изслушвана съдебнопсихологическа експертиза. Установено е, че М. В. Б. се е възстановил сравнително бързо, не е ползвал квалифицирана психологична и/или психиатрична помощ, травмите са отшумели, а остатъчните белези са почти незабележими. Заявява се, че усложненията в психическото състояние на увреденото лице, на които се позовава съставът на Окръжен съд Плевен, се дължат по-скоро на воденото спрямо него наказателно производство (за тях дружествотозастраховател не носи отговорност), а не на претърпяната физическа травма.

2

Направено е искане да се отмени Решение № 77/19.06.2023 година по т. д. № 117/2020 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана, при условията на евентуалност – да се намали значително присъденото обезщетение; в полза на дружеството-жалбоподател да се присъдят разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат В. П. – процесуален представител на М. В. Б., в който развива доводи за нейната неоснователност.

С писмена молба пълномощникът на ответника по въззивната жалба прави искане да се потвърди решението на първостепенния съд.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 117/2020 година на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявени от адвокат В. П. – пълномощник на М. В. Б., против „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД искове с посочени правни основания чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховането (отм.) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД да заплати на М. В. Б. обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на 70 000 лева за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 14.09.2015 година; сумата 15 000 лева – обезщетение за имуществени вреди – унищожаване на собствения му автомобил „Фолксваген Туаран“, с рег. № СВ 12 ****.

В исковата молба се твърди, че на 14.09.2015 година около 13.30 часа на надлез над железопътни линии при с. Гривица, на изхода за гр. Плевен, на второкласен път II-35, километър 2+138 гр. Плевен-гр. Ловеч настъпва пътнотранспортно произшествие между управлявания от ищеца лек автомобил „Фолксваген Туаран“, с рег. № СВ 12 **** в посока гр. Плевен-гр. Ловеч и лек автомобил „Форд Торнео“, с рег. № СА 91 ****, собственост на Министерство на отбраната, управляван от Р. Ц. Ц.. За лек автомобил „Форд Торнео“, с рег.

№ СА 91 **** е валидно сключен Договор за обща застраховка „Гражданска отговорност“ № УД 15-15/19.12.2014 година. В резултат на произшествието на М. В. Б. са причинени увреждания, изброени в исковата молба. Той е бил на лечение в Отделение „Неврохирургия“ при УМБАЛ „Георги Странски“, гр. Плевен от 14.09.2015 година до 18.09.2015 година.

Описва се състоянието на ищеца след инцидента, при неговия престой в лечебното заведение. Изтъква се, че седмица след изписването му от болницата бил на легло.

3

Назначена му е физиотерапия в „Авис Медика“, гр. Плевен. Възстановяването на М. Б. продължило около шест месеца, през което време той не е имал възможност да се върне към предишния си начин на живот, да обгрижва детето си (към момента на инцидента на шест месеца). Понастоящем при смяна на сезони и влошаване на времето изтръпват и двата му крака, чувства постоянно болки в кръста и в гърдите. Сочат се хоспитализации на ищеца през 2016 година в Клиника по кардиология при УМБАЛ „Д-р Георги Странскои“, гр.

Плевен. Заявява се, че влошеното му здравословно състояние е вследствие на уврежданията, получени при инцидента на 14.09.2015 година. Пътнотранспортното произшествие се отразило на психиката на М. Б.. Твърдят се претърпени имуществени вреди в резултат на произшествието. Посочва се, че имуществените и неимуществените вреди са в пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие, станало на 14.09.2015 година.

Относно инцидента е образувано НОХД по описа на Военен съд София.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД, представлявано от юрисконсулт Г.

С., с който оспорва исковете по основание и размер.

С определение по Протокол от 17.05.2023 година е прекратено производството по т. д. № 117/2020 година на Окръжен съд Плевен в частта за предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховането (отм.), във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за сумата 15 000 лева – обезщетение за имуществени вреди.

В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на дружеството-застраховател заявява, че претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е завишена по размер.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 77/19.06.2023 година по т. д. № 117/2020 година на Окръжен съд Плевен е валидно и допустимо.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният от М. В. Б. против „Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).

Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая 4

„Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД, се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).

От Присъда № 29/4.06.2018 година по НОХД № 207/2017 година на Военен съд София, Присъда № 3-а/18.11.2021 година по ВНОХД № 39/2019 година на Военноапелативен съд София, Решение № 50161/8.02.2023 година по наказателно дело № 471/2022 година на Върховния касационен съд на Република България е видно, че подсъдимият Р. Ц.

Ц. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, във връзка с ал. 3, буква „б“, предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1, алтернатива трета от НК за това, че на 14.09.2015 година, около 13.30 часа, на изхода от гр. Плевен, на надлеза над железопътни линии при село Гривица, на второкласен път II-35, километър 2+138, движейки се в посока гр. Плевен-гр. Русе, при управление на моторно превозно средство – служебен микробус „Форд Торнео“, с рег. № СА 91 ****, собственост на Министерство на отбраната, нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в присъдата, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на шест лица и средна телесна повреда на М. В. Б. – счупване на тялото на десети гръден прешлен, водещо до трайно затрудняване на движението на снагата, като случаят е особено тежък.

Присъдата има задължителен характер за гражданския съд относно извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, включително относно размера на причинените вреди, доколкото същите са елемент от престъпния състав. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Присъдата е задължителна за гражданския съд само за конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно друго, различно от това деяние.