Решение № 7 от 12.01.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. гр. Димитровград, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. П. като разгледа докладваното от Г. Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20225610100188 по описа за 2022 година

В исковата молба се твърди следното: На основание 3аявление от "УНИКРЕДИТ БУЛ6АНК" АД по чл. 417 от ГПК, РС Димитровград е издал издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу ответника по чгд. 1290/ 2021. Заповедта е връчена на длъжника при условята на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за нас е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Е. П. Б. е ползвал банков кредит, съгласно сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № CC1R- 457-002102019 от 05.09.2019 г. На 16.10.2020 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите по Договора вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава, поради което и на основание чл.10 от Договора Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 22.01.2021.

Предсрочната изискуемост и размера на задължението са съобщени на длъжника с връчена му Покана от ЧСИ Самуил Пеев. С Поканата е даден срок и възможност за доброволно юзпълнение на задължението към банката.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ап. 5 ГПК, което обуславя правния интерес на банката от предявяване на настоящия установителен иск.

Петитум: Моля да ни призовете с ответника на съд, и след като се убедите в основателността на исковата ни претенция, да постановите решение, с което да признаете за установено че „УниКредит Булбанк" АД има срещу ответника вапидно и изискуемо вземане в размер на: а) размер и валута: 1791.81 лева, 1 дължима главница по договора за периода от 16.10.2020 г. до 19.08.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявпението до окончателно плащане на сумата. 6) договорна лихва в размер на 42.20 лева, дъпжима за периода от 16.10.2020 г. до 22.01.2021 г. в) наказателна лихва в размер на 169.32 лева ,дъпжима за периода от 22.01.2021 г. до 19.08.2021 г.; Във връзка с т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС моля да се произнесете с осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното производство, от които 40. 07 лева— държавна такса и 60,00 лева (шестдесет лева) свкл. ДДС — адвокатски хонорар.Претендира разноски и в настоящото проиводство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ответника възражения: Депозиран е отговор от особен представител на ответника, в който се твърди следното: Посочените от ищеца обстоятелства, на които се основава иска са частично верни. Признавам следните обстоятелства, изложени в исковата молба: 1. Между мен Е. П. Б. и ,,УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК 831919536 има сключен договор № CCIR-457-002102019 за Кредитна карта за физически лица с дата 05.09.2019 год. Възражение срещУ иска и обстоятелствата, на които той се основава: Възразявм срещу това, че дължа сума в размер на 1791,81 лева представляваща главница по договор № CCIR-457-00210-2019 за периода от 16.10.2020 год. до 19.08.2021 год. ведно със законна лихва Сума в размер на 42,20 лева представляващи договорна лихва за периода от 16.10.2020 год. до 22.01.2021 год. Сума в размер на 169,32 лева представляваща наказателна лихва за периода от 22.01.2021 год. до 19.08.2021 год. Във връзка със сключениея договор между мен и ищеца за кредитодателя /ищец/ възниква основно негово задължение да предаде на мен като кредитополучател кредитна карта, предмет на договора, но в случая такава карта не е била предавана нито има допълиителна декларация или изготвен приемопредавателен протокол или някакъв друг документ, че самата карта е била предадена на кредотополучателя, за да мога да усвои предоставения кредит в условията и сроковете визирани в сключения договор. След като не е била предадена кредитната карта на керидтополучателя няма как да се е възползвал от тази услуга и да е теглил парични средства от предоставения кредит. Дори и да е било теглено от тази карта тези средства не са усвоени реално от кредитополучателя, защото съм нялмал достьп до картата, видно от прдставените доказателства се вижда, че единствено има сключен договор, но кога е предацена картата и по какъв 2 начин и най-важното на кого е предадена не става ясно, поради тази причини няма как да дължа тьрсените суми. Дори и да приемем, че на база сключен договор това е основно задължение на кредитодателя /ищец/ да предаде кредитната карта няма как да се установи точната дата на която е предадена кредитната карта, а също така в самия договор за кредитна карта не е отразено, че на датата на сключване а договора е предадена и самата карта.

При липса на категорични доказателства, че картата е била предадена на картодържателя самия факт, че с картата са теглени пари в брой чрез терминални устройства не може да се обоснове извода, че именно Ответника е теглил тези суми. На следващоомясто банката е упражнила хадлежнот0 си прав0 да Обяви кредита за предсрочно изискуем и съответн0 да прекрати дОговора, но не на датата, на която го е осчетоводила кат0 такъв - 22.01.2021 год. Според разрешенията по т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. по тьли. дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 3КИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кледит или непогасения остатьк от кредита за предстрОчн0 изискуем, включитен0 и за вноските с ненастьпил падеж, к0ит0 към момента на изявлението не са били изискуеми. ПредсрОчната изискуемОст има действие от момента на пОлучаване от длъжника на писмен0 вОляизявление на кредитора, ако към този момент са настьпили обективните факти, обуславящи настьпването й. С исковата молба е предоставена покана до Е. Б. от ищеца с изх. № 6206/16.04.2021 год. и съставен прОтокОл за пОсещение на адрес с дата 20.04.2021 год. кат0 с е устанОвил0, че лицет0 не е бил0 намерен0 на адрес след тОва следват Още две пОсещения на адреса на 06.05.2021 и на 20.05.2021 гОд. тьй кат0 лицет0 не е бил0 намерех0 на адрес следва връчване на по реда на чл. 47 ГПК. С разписка от 20.05.2021 год. се устанОвява залепване на уведомлението и от тази дата следва двуседмичен срОк и след изтичане на този срок настьпва предсрОчната изискуемост на кредита т. е. тя е настипила 03.06.2021 год., а не на 22. 01.2021 год. ДоговОрна и хаказателна лихва не се дължът след датата на Обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В съобразителната част на т. 2 на ТР № З/2017г. от 27.03.2019 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че уговорената в дОгОвора лихва е възнаграждение за предОставянет0 и ползването на парични суми за срока на дОговора. Упражненият избор от кредитора да прекрати договОра с обявяването му за предсрочно изискуем 3 означава, че не му се дължи лихва след датата на прекратяване на дог0вОра. С 4 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Gergana Tocheva Stoyanova на 08.11.2022 г. в 13:16:05 ч. Актът е постановен на 08.11.2022 Оглед на всичк0 излОжено считам, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и моля да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетото като доказателство по делото заключение на вещото лице се установи следното:Видно от извлечение на кредитна карта на клиента Е. П.

Б. № 402*** ***2689 за периода от 19.09.2019 г. до 07.01.2021 г. 5 На 17.09.2019 г. същият е усвоил 1980,00 лв. 3а целия период усвоената от него сума по кредитната карта / чрез покупки или теглене в брой / е 5932,13 лв., а внесената сума за погасяване на задълженията е 4140,13 лв. до обявяването на предсрочната изискуемост 22.01.2021г. непогасените задължения по кредитната карта са 1604,61 лв. От 16.10.2020 Г. до 15.01.2021 г. за просрочени 4 бр. вноскн са начислени 187,20 лв. непогасени просрочия.

Размерът на дължимата главница по кредита към 22.01.2021 г. е 1791.81 лв. / 1604,61 + 187,20 /. договорна лихва. От 31.10.2019 г. до 07.01.2021 г. е начислена договорна лихва в размер на 384,36 лв. Платената лихва за същия период е 359,19 лв. Неплатената договорна лихва към 07.01.2019 г. е 25,17 лв.

Към 22.01.2021 г. е начислена и неплатена договорна лихва в размер на 17,03 лв. Размерът на дължимата договорна лихва към 22.01.2021 г. е 42.20 лв. / 25,17 + 17,03 /. За периода от датата на предсрочната изискуемост 22.01.2021 г. до датата на подаване на заявлението за изпълнение и ИЛ 20.08.2021 г. Банката е начислила наказателна лихва от 16,20 % за просрочени 210 дни върху дължимата главница 1791,81 лв. в размер на 169,33 лв. Видно от извлечение на счетоводните книги по кредитната карта на кредитополучателя непогасените просрочия към 22.01.2021 г. са 1791.81 лв.

След 20.08.2021 г., видно от погасителна сметка към кредитна карта на длъжника няма извършвани погасявания по кредита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

4

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1290/2021 г. по описа на ДРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. По делото е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК.По реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, като исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.

415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, с който да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца сума по вземане, произтичащо от банков кредит, съгласно сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № CC1R- 457-00210-2019 от 05.09.2019 г.

Безспорно се установи по делото, че „Уникредит Булбанк” АД и ответника са сключили този договор, неоспорено и от ответника. Установява се и че кредита е усвоен на 17.09.2019г. в размер на 1980 лева, като в тази връзка възражението на ответника е неоснователно. Поетото от банката задължение по договор за кредит за отпускане на заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване на разплащателната сметка на заемателя и за доказването на този факт не е необходимо издаването на нарочен документ. В този смисъл е Решение № 125 от 12.07.2013г. по т.д.№ 910/2012г. II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за прилагане от съда. В настоящия случай вещото лице в заключението си по експертизата е категорично, че сумата по предоставен банков кредит от 1980 лева по процесния договор е предоставена на 17.9.2019г., както и че з а целия период усвоената от него сума по кредитната карта / чрез покупки или теглене в брой / е 5932,13 лв., а внесената сума за погасяване на задълженията е 4140,13 лв.Или съдът намира, че основното задължение на банката за предоставяне на кредита е изпълнено.

Между страните в чл.10 от договора била договорена и изричната възможност за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост.

Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 от ЗКИ 5 не настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а необходимо нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита при иск по чл.422 от ГПК трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС. По делото липсват доказателства длъжникът да е бил уведомен лично за волеизявлението на кредитора. Предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, от предмета на издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта/в този смисъл р. №76/25.09.2015г. по т.д. №620/2012г. I т.о.ВКС/. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/14 г. на ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя извода, че исковете за съществуване на вземането следва да се отхвърлят на предявеното основание /р. № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р. № 165/22.12.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО/.