Определение № 669 от 23.11.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Варна, 23.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно гражданско дело № 20223000500539 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от В. И. В., действаща със съгласието на своя баща и законен представител И. В. И. против определение № 836/26.09.2022 г. по в.гр.д.№ 630/2022 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу Разпореждане от 10.06.2022 г. за вдигане на наложена възбрана по изп. д. № 3095/2014 г. на СИС при ДРС. Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност, с искане за отмяна.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Изпълнително дело № 3095/2014 г., по описа на СИС при ДРС е образувано по молба на И. В. И., подадена лично и в качеството му на баща и законен представител на В. И. В. с вх. № 3247/06.10.2014 г., към която е приложен изпълнителен лист от 17.05.2013 г., издаден въз основа на протоколно определение № 7/22.04.2013 г. постановено по гр. д. № 649/2012 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което на осн. чл. 234, ал. 1 ГПК е одобрена постигната между страните по делото спогодба. Със същият изпълнителен лист е осъдена длъжницата Н. Ж. Д., ЕГН: **********, от гр.

Добрич, бул. „Русия“ № 57, ет. 2, ап. 11 да заплаща на своето малолетно дете В. И. В., ЕГН: **********, чрез нейния баща и законен представител И. В. И., ЕГН: **********, и двамата от с. Ловчанци, общ. Добрич, ул. „Пета“ № 16, месечна издръжка в размер на 70 лева, считано от 01.04.2012 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законови 1 причини за нейното изменяване или прекратяване.

Длъжницата е уведомена с покана за доброволно изпълнение от 16.11.2015 г. за наложена възбрана върху недвижим имот – апартамент № 11, находящ се в гр. Добрич, община Добрич, бул. „Русия“ № 57, на ет. 2.

По и. д. 3095/2014 г. е депозирано искане с вх. № 5209/21.10.2021 г. за приемане на изпълнителен лист от 20.10.2021 г., издаден въз основа на определение от 09.10.2021 г. по гр. д. № 2851/2018 г., по описа на ДРС, с който е увеличена дължимата издръжка от 70 на 130 лева месечно, считано от 06.07.2018 г. С разпореждане от 25.10.2021 г. по посоченото и. д. е допуснато присъединяване на предявения с горепосочената молба изпълнителен лист.

Изпратена е втора покана за доброволно изпълнение до длъжницата, в която е обективиран увеличения размер на дължимата месечна издръжка.

С молба от 06.06.2022 г. длъжницата на осн. чл. 443 ГПК е предложила насочване на изпълнението върху сумата от 23769.56 лева, включваща авансово задълженията до навършване на пълнолетие на детето В. и пропорционална такса по чл. 53 ТДТССГПК, която била получена като цена за покупко-продажба на възбранения недвижим имот. Към молбата е приложена вносна бележка за горепосочената сума по сметка на СИС при ДРС. При извод за достатъчност на предложената сума за удовлетворяване на вземането на взискателката, ДСИ е вдигнал наложената възбрана с процесното разпореждане.

В. И. В., със съгласието на своя баща и законен представител И. В. И. е обжалвала постановеното от ДСИ разпореждане за вдигане на възбраната със становище, че е следвало да бъде уведомена, в качеството й на взискател.

Счита, че задължение за предоставяне на издръжка на малолетно дете не е окончателно определено и до навършване на пълнолетие издръжката може да бъде изменяна.

С оглед на така установената фактическа обстановка се налага извода за законосъобразност на обжалваното определение. Това е така, защото обжалваното от частния жалбоподател изпълнително действие не е сред лимитативно изброените действия, които закона е установил като обжалваеми от страна на взискателя, а именно 1) отказ на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие, на осн. чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК; 2) отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, на осн. чл. 435, ал. 1, т. 2 ГПК; 3) спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение, на осн. чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК. В приетия нов ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на СИ, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничения кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. Частната жалба следва да се остави без уважение.

Правилно съдът е приел, че подадената жалба е недопустима и следва да 2 бъде оставена без разглеждане, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 836/26.09.2022 г. по в.гр.д.№ 630/2022 г. на Окръжен съд – Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3