Решение № 97 от 18.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. ХАСКОВО, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д. А. А.-С. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600501001 по описа за 2025 година Производството е въззивно по реда чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 16549/17.09.2025 г. от Х. О. Ч. с ЕГН ********** чрез упълномощения си представител адв. К. П. Р., АК- Пловдив против Решение № 643/06.08.2025г. по гр.дело №129/2025г. по описа на Районен съд - Хасково.

С решение № 643/06.08.2025г. по гр.дело № 129/2025 г. Районен съд - Хасково приема за установено, на основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, във вр. с чл.535 и чл.538 ТЗ, по отношение на Х. О. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на Е. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: **, сумата от общо 24 250,00 лева, от които: сумата от 4 250,00 лв., представляваща главница, дължима по Запис на заповед, издаден на 07.12.2022 г. от Х. О. Ч. за сумата от 25 000,00 лева, с поемател Е. Х. Н., платими на датата на падежа 31.01.2023 г., място на плащане: **, до 16:00 часа, с нотариална заверка на подписите, рег. № 3621/09.12.2022 г. на Х. К.- нотариус в район РС - Хасково, с рег. № 081 на НК на Република България; и 20 000,00 лева - представляваща главница, дължима по Запис на заповед, издаден на 07.12.2022 г. от Х. О. Ч. за сумата от 20 000,00 лева, с поемател Е. Х. Н., платими на датата на падежа 31.01.2023 г., място на плащане: ***, до 16:00 часа, с нотариална заверка на подписите, рег. № 18681/09.12.2022 г. на В. С. - нотариус в район РС - Хасково, с рег. № 1

079 на НК на Република България, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.10.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1297 от 09.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2701 по описа за 2024 г. на Районен съд - Хасково. С решението РС- Хасково осъжда Х. О.

Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. К. П. Р. от АК - Пловдив, да заплати на Е. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. П. Т. от АК Хасково, сумата в размер на 3 770,00 лева, от която: 1885,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 1885,00 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 2701 по описа за 2024 г. на Районен съд - Хасково.

Недоволен от решението е останал въззивникът, който чрез процесуалния си представител обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Считат изводите на съда за необосновани и некореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

В жалбата са изложени доводи за нищожност на процесните записи на заповед, като се твърди, че и двата записа на заповед са нищожни, тъй като нямат валидно определен падеж, съгласно чл.486, ал.1 ТЗ и съгласно чл.486, ал.2 ТЗ и не са годно изпълнително основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. И двата записа на заповед не съдържат посочените в чл.535, ал.1,т.1- 7 от ТЗ задължителни реквизити. От съдържанието и на двата записа на заповед не ставало ясно дали същите са платими на падеж или на предявяване, като и в двата записа на заповед издателят се задължавал срещу представяне на записа на заповед да плати определена парична сума, а същевременно е посочен и падеж на плащане – 31.01.2023 г. Мястото на издаване на заповедта за 25 000 лв. е Хасково, за дата на издаване е посочена– 7.XII.2022г., като същите са посочени непосредствено след заглавието на документа и след тях има подпис, а в основния му текст има друга дата - 7.XI.2022 г. и след него отново има подпис, което създавало неяснота около точната дата на издаването му и е самостоятелно основание за обявяването му за нищожен. В записа на заповед за 20 000 лв. непосредствено след заглавието за място на издаване е посочено – Х-во, датата е 7.XII.2022 г., но след това липсва подпис и в този смисъл съдържанието на записа на заповед създавало неяснота около действителната воля на издателя, което на самостоятелно основание правело записа на заповед нищожен. Счита че мястото на плащане и по двата записа на заповед не е точно посочено и от съдържанието Хво не можело да се направи недвусмислен извод, къде е уговореното място на плащане.

Според съдебната практика всички реквизити на записа на заповед посочени в чл.535 от ТЗ следва да бъдат разположени в текста на записа на заповед в последователността, посочена в чл.535 ТЗ, а в процесните записи на заповед подписът на издателя се съдържал на две места в съдържанието на документите - в началото – непосредствено след заглавието и преди основния текст на документите и накрая - след основния текст на документите, което не отговаряло на изискването на закона.

2

В жалбата се твърди,че неправилно първоинстанционният съд е приел, че възражението на ответницата по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за наличие на каузално правоотношение не се установява от събрания по делото доказателствен материал, при анализирането на който съдът подходил изключително едностранно, използвайки го единствено за аргументиране тезата на ищеца. Считат, че анализът на събрания доказателствен материал по делото в неговата съвкупност категорично установява че процесните записи на заповеди са издадени като средство за обезпечаване на предоставения от ищеца на ответницата заем в общ размер на 45 000 лв.

От представената по делото разписка за върнати суми от ответницата на ищеца, съдържаща подписите на двамата се установявало, че записите на заповед са издадени именно за обезпечаване връщането на даден от ищеца на ответницата заем от 45 000 лв., а разпитаните по делото свидетели установили, че ответницата е изплатила по-голямата част от заема на ищеца, както и начина на изплащане на сумите. Приетите по делото и неоспорени от ищеца разписки категорично установявали,че ответницата е върнала на ищеца сумите по записа на заповед за 20 000 лв. за времето от 17.05.2023 г. до 13.05.204 г.

,като общата сума възстановена по записа на заповед за 20 000 лв. е 19 255,83 лв. При преценка основателността на въззивната жалба, молят съда да има предвид, че от страна на ищеца не се твърди нито се установи да е налице някакво друго правоотношение между страните, което да е основание да получи сумите посочени в представената по делото разписка за върнати суми.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение постановено от РС- Хасково и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират разноски за първоинстанцционното и за въззивното производство, съобразно изхода делото и представения списък на разноските.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. П. Т., като процесуален представител на ищеца по делото и въззиваем в настоящото производство. С отговора изцяло се оспорва подадената въззивна жалба, излагат се съображения за нейната неоснователност и се излагат доводи и съображения в подкрепа на изводите до които е достигнал първоинстанционния съд.

Молят въззивния съд да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски за въззивната инстанция съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал.1 ГПК срок, от надлежна страна и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

Настоящият състав на въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 3

ГПК, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по искова молба от Е.

Х. Н., ЕГН ********** срещу Х. О. Ч., ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл.535 и чл.538 от ТЗ.

Предмет на делото по предявения от кредитора установителен иск по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК е вземането по издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК въз основа на запис на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

В исковата молба, с която е предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, ищецът е посочил като основание за възникване на паричното вземане два броя записи на заповед, послужили като документи по чл.417, т.10 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение по чл.417, т.10 ГПК.

С отговора на исковата молба ответницата е въвела твърдение за наличието на каузално правоотношение за издаването им, а именно че записите на заповед са издадени, за да се обезпечи изпълнението на сключен между страните договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответницата сумата в общ размер от 45 000,00 лв.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства.

Нови доказателства пред въззивната инстанция не са събрани.

Видно от приетото като писмено доказателство ч. гр. д. № 2701/2024 г. по описа на Районен съд- Хасково и съдържащите се в него писмени документи въз основа на заявление с вх. № 15855/08.10.2024 г. до РС- Хасково е била издадена срещу длъжника Х. О. Ч. заповед № 1297/09.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата 24 250 лева, от които: сумата от 4250,00 лева - представляваща главница, дължима по запис на заповед, издаден на 07.12.2022 г. от Х. О. Ч. за сумата от 25 000,00 лева, с поемател Е. Х. Н., платими на датата на падежа 31.01.2023 г. и 20 000,00 лева представляваща главница, дължима по запис на заповед, издаден на 07.12.2022 г. от Х. О. Ч. за сумата от 20 000,00 лева, с поемател Е. Х. Н., платими на датата на падежа 31.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените от заявителя разноски в размер 485,00 лева - платена държавна такса и 1400,00 лева - адвокатско 4 възнаграждение. От представеното по делото копие от покана за доброволно изпълнение с изх. № 63848/30.10.2024 г., връчена на ответницата на 05.11.2024 г., се установява, че ищецът е взискател по изп.дело № 20249290402264 по описа на ЧСИ Н. К., образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 2701/2024г. по описа на Районен съд- Хасково за вземане спрямо ответницата Ч..

С приетата като писмено доказателство запис на заповед, издадена на 07.12.2022 г. от Х. О. Ч., последната в качеството на издател на записа на заповед безусловно, неотменимо и без право на протест се е задължила срещу представяне на записа на заповед да заплати сумата от 25 000 лева на поемателя Е. Х. Н., на падеж - 31.01.2023 г. и с място на плащане: ***, до 16:00 часа. Записът на заповед е подписан от издателя Х. О. Ч. и от поемателя Е. Х. Н., и е с нотариална заверка на подписите, с рег. № 3621/09.12.2022 г. на Х.

К. - нотариус в район РС - Хасково, с рег. № 081 на НК на Република България. Като писмено доказателство е приет и запис на заповед, издадена на 07.12.2022 г. от Х. О. Ч., с който в качеството на издател на записа на заповед безусловно, неотменимо и без право на протест се е задължила срещу представяне на този запис на заповед, да заплати сумата от 20 000 лв. на поемателя Е. Х. Н. на падеж - 31.01.2023 г., с място на плащане: ***, до 16:00 часа. Записът на заповед е подписан от издателя Х. О. Ч. и поемателя Е. Х. Н., и е с нотариална заверка на подписа на Х. О. Ч., с рег. № рег. № 18681/09.12.2022 г. на В. С. нотариус в район РС - Хасково, с рег. № 079 на НК на Република България.По делото са приети като писмени доказателства разписка за върнати средства от ответницата Х. О. Ч. на Е. Х. Н., в която са посочени парични суми с посочени дати на връщане и договор за паричен заем от дата 03.02.2023 г. със страни Б. К. Р. и Н. М. Ш. и са разпитани като свидетели посочени от ответницата - свид.Н. М. М., свид.Б. К. Р. и свид.Н. М. Ш.