Решение № 384 от 05.05.2026, Районен съд - Бургас

Съд: Районен съд - Бургас
Дело: Административно наказателно дело 4448/2025
Вид: Решение № 384
Подписан: 05.05.2026
В сила: 22.07.2026
Състав: ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Бургас, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120204448 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Г. Я. Я., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 25-0769-****** от ******** г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се оспорва изложената в АУАН и НП фактически обстановка.

Жалбоподателят, редовно уведомен се явява, поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП. Представя писмени бележки, в които доразвива изложените в жалбата доводи.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява юрисконсулт Ж.. Оспорва жалбата и поддържа представено в преписката становище. от

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г. около 13:30 часа жалбоподателят управлявал в гр. Бургас, кв. „В.“ по ул.

„А.С.“ в посока към кръстовище с ул. „Б.“ МПС лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *******. Същевременно в близост до същото кръстовище бил позициониран служебен 1 автомобил на сектор „Пътна полиция“ и свидетелите Х. Х. и Л. Д., и двамата полицейски служители в сектор „Пътна полиция“, които изпълнявали задължението си по контрол на пътното движение. Свидетелите забелязали, че към тях се приближава управлявания от жалбоподателя автомобил, като подали сигнал за спиране за извършване на проверка на жалбоподателя и управляваното от него МПС. Жалбоподателят спрял пред полицейския автомобил. При захождане към автомобила за извършване на проверка свидетелите Х. и Д. забелязали, че жалбоподателят премята с ръката горната част на обезопасителния колан, с който е било оборудвано МПС над главата си и го поставя пред гърдите. Когато приближили автомобила свидетелите полицейски служители констатирали, че жалбоподателят е с поставен обезопасителен колан през гърдите, но не е била поставена частта от колана, която преминава през кръста.

При така установеното свидетелят Х. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише издадения АУАН, което наложило полицейските служители да поискат съдействие от свои колеги и на място бил изпратен друг екип на сектор „Пътна полиция“, като отказът на жалбоподателя да получи АУАН бил удостоверен от подписа на свидетеля Д.Г..

Междувременно жалбоподателят подал и сигнал на телефон 112 с отправени оплаквания по повод извършената спрямо него проверка. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетелите Х. и Д. са обективни, логични, безпротиворечиви, последователни и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. В показанията си двамата свидетели категорично заявяват, че са възприели извършено от жалбоподателя действие с ръка след спирането му за проверка, а именно, че е прехвърлил само горната част на колана, която поставил пред гърдите си. От показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е преметнал само горната част на обезопасителния колан, след като управляваният от него автомобил е бил спрян за проверка от полицейския орган, като частта на обезопасителния колан, която е върху кръста не е била поставена от жалбоподателя. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното 2 постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи (Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен. В НП изцяло е намерила отражение изложената в АУАН фактическа обстановка.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От съдържанието на разпоредбата се извежда основното задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от определени категории, да ползват обезопасителни колани докато пътуват в автомобила. При неизпълнение на това задължение, както от водача, така и от пътниците, в чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП се предвижда налагане на наказание на водача. От показанията на свидетелите Х. и Д. се установява, че жалбоподателят е управлявал в гр. Бургас, кв. „В.“ лек автомобил без да използва обезопасителен колан. Установява се, че жалбоподателят е поставил горната част на колана, след подаване на сигнал за спиране от полицейските служители за извършване на проверка.

Жалбоподателят като водач на МПС е бил длъжен да управлява МПС в съответствие с разпоредбите на ЗДвП, който регламентира правилата за поведение на водачите на ППС. В тази връзка жалбоподателят е бил задължен преди да приведе в движение автомобила, да си постави обезопасителен колан, с който е бил оборудван лекият автомобил, като постави както частта върху гърдите, така и тази върху кръста. От показанията на свидетелите Х. и Д. се установява, че жалбоподателят не е изпълнил това задължение. Съдът напълно кредитира показанията на двамата свидетели полицейски служители, които са обективни и последователни, като по делото не са събрани доказателства, които да поставят под съмнение тяхната достоверност. Свидетелите Х. и Д. в качеството им на компетентен контролен орган лично са констатирали извършено административно нарушение по ЗДвП от жалбоподателя. Достоверността на свидетелските показания на актосъставителя в случая свидетеля Х. не се презюмира, а подлежи на преценка от съда, като се извърши съпоставка и анализ с останалия събран по делото доказателствен материал. В случая по делото не са събрани доказателства, които да разколебават извода на съда, че показанията на свидетеля Х. са достоверен източник на информация, релевантна за делото. Точно обратното в хода на проведеното съдебно следствие съдът допусна разпит и на свидетеля Д., който е бил свидетел очевидец на констатираното административно нарушение. Показанията на свидетеля Д., който е изпълнявал служебните си задължения съвместно със свидетеля Х., напълно си кореспондират с показанията на свидетеля Х. и разкриват осъществяването на едни и същи факти, а именно, че жалбоподателят е преметнал горната част на обезопасителния колан, след като е бил спрян за проверка от контролния орган.

Следователно съдът приема, че събраните по делото доказателства безспорно установяват 3 извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

За извършеното от жалбоподателя нарушение в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7 ЗДвП е предвиден фиксиран размер на наказание „глоба” от 50 лева, което изключва възможността както на наказващия орган, така и на настоящия съдебен състав да извърши преценка и да индивидуализира размера на наказанието. АНО правилно е приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателя е била наложена глоба именно в размер на 50 лева.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0769-****** от ******** г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на Г. Я.

Я., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________