Разпореждане № 72043 от 09.08.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 72043 гр. София, 09.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТД като разгледа докладваното от ТД Частно гражданско дело № 20221110141286 по описа за 2022 година като разгледа докладванoтo заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за да се произнесе, все предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на „С к“ ООД срещу К.И. И за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него, намира следното:

На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът намира, че заявените вземания за неустойка за непредставяне на обезпечение и такса в размер на 25 % от главницата в случай на забава се основават на нищожни клаузи, поради което заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.

Съгласно чл. 5 от договора, заемателят се задължава да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител, отговарящ на изисквания, посочени подробно в договора, или банкова гаранция. На основание чл. 11 при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 377,64 лв. Неустойката се заплаща на равни части от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Уговорката в чл. 11 от договор, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова 1 гаранция), е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.

Посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение.

Заявителят претендира също така такса в размер на 25 % от главницата в случай на забава, която е уговерена в тарифата за таксите на „С к“ ООД. Съдът намира, че посочената клауза, предвиждаща задължение за заплащане на такса в случай на забава, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив - изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.

Приетата от съда нищожност на посочените клаузи от договора обуславя неоснователност на заявлението в частта, с която се претендират сумите, както следва:

193,69 лв., представляваща неустойка при непредставяне на обезпечение, 175 лв., представляваща неустойка за забава в размер на 25 % от главницата, поради което същото подлежи на отхвърляне в посочените части.

2

Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. № 158709/29.07.2022 г. по описа на СРС, в частта, с която се претендират сумите, както следва: 193,69 лв., представляваща неустойка при непредставяне на обезпечение, 175 лв., представляваща неустойка за забава в размер на 25 % от главницата, поради което същото подлежи на отхвърляне в посочените части

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от връчването на препис с частна жалба, подадена до Софийски градски съд.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – предоставяне на възможност на заявителя да предявя осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаването на заповед за изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3