Решение № 315 от 22.10.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Ямбол, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20202330102124 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от И.С.С. с ЕГН ********** от гр.С.,обл. Я.,ул. „***,чрез пълномощник адвокат М. Х.-ЯАК,за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителя домашно насилие от страна на лице,с което се е намирало във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете – С.А.Д..,ЕГН ********** от гр.П.,ж.к.

„***.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: Молителя твърди,че с ответницата са се намирали във фактическо съпружеско съжителство до м.февруари 2020 г.,като от съвместното им съжителство имат родено дете С.И.С.,род. на 05.08.2019 г.,която от 06.05.2020 г. се отглежда от молителя. Ответницата от м.юли 2020 г. започнала да упражнява срещу молителя психическо и емоционално домашно насилие,като многократно го обиждала и отправяла закани за живота и здравето му. Още от съвместното им съжителство ответницата била агресивна,безотговорна и конфликтна.

След раждането на детето тази нейна агресивност по отношение на молителя и неговите близки се засилила. Без причина започнала да удря молителя и неговата майка.ПоС.но вдигала скандали,нагрубявала молителя,като му нанасяла психически и 1 физически тормоз и то пред други хора. През последните два месеца поС.но му звъняла по телефона,като му нанасяла обиди. На 08.08.2020 г. около 19.10 ч. ответницата се обадила по телефона на молителя,като му крещяла и му заявила,че е ***,ще гори и ще лежи в затвора,като го напсувала,като тези нейни обаждания се повтаряли през ден. На 26.06.2020 г. ответницата заедно с майка си около 10.30ч.-10.45 ч. посетила жилището на молителя,под предлог да види детето. След като молителя й казал,че същото спи станала агресивна и започнала да му крещи,че е ***,***,***,като цялото село щяло да разбере какъв *** е. Крясъците на ответницата били чути от съседите на молителя които излезли да видят каква става. Поведението на ответницата продължило и на улицата където продължила да обижда молителя. Около 14.00 ч. на с.дата ответницата отново проявила агресия пред детето и съседите на молителя,като го обиждала,като ритнала баща му. За случващото молителя чрез тел.112 сигнализирал органите на полицията,но при тяхното пристигане ответницата си била тръгнала. Това нейно поведение се случило и десет дни преди посочения,като ответницата отишла до дома на молителя и след като установила,че той го няма започнала да блъска входната врата,да вика и крещи,като изричала обидни думи по отношение на молителя пред неговите родители.

Молителя се страхува от ответницата, счита, че същата е заплаха за него и претендира налагане на мерки за защита по чл.5,ал.1,т.1 и т.3 ЗЗДН, както и издаване на заповед за незабавна защита по отношение на него. Прилага декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

В срока за отговор на молбата за домашно насилие е постъпил такъв от ответника, чрез пълномощник адвокат. Твърденията на молителя, че срещите с него на посочените дати 08.08.2020 г. и 26.06.2020 г. са оспорени, като се твърди, че не са осъществени актове на домашно насилие. Счита се, че издадената заповед за незабавна защита не била подкрепена с никакви доказателства, като нямало пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на молителя. Твърди се, че в случая не молителя, а ответницата била подложена на постоянен психически тормоз, като отнели девет месечното дете и не и разрешават да го вижда. Оспорват се всичко, което е изложено в молбата. Твърди се, че с Решение № *** г. по гр. дело №*** г. на ЯРС е утвърдено постигнатото между тях споразумение, по силата на което родителските права по отношение на детето С.И.С., род. на 05.08.2019 г. били предоставени на ответницата, като на бащата молител в настоящото производство бил определен режим на лични контакти. На 06.05.2020 г. по молба на бащата, ответницата му дала детето да му гостува в гр. С., като от него момент същия не я връщал. През това време по телефона и чрез посещения на място, искала и ходила да вземе детето, но последния категорично отказал да го върне. На посочените дати в молбата на 08.08.2020 г. направила опит по телефона да говори с молителя, но на два пъти същия не и 2 отговорил. На третото обаждане същия вдигнал телефона, като започнал да и се подиграва, казал и че никога няма да вземе детето, като ще направи всичко възможно то да я забрави, след което и затворил телефона. След като го набрала за четвърти път, молителя я обидил и затворил телефона. На 26.08.2020 г. без уговорка с молителя, ответницата със своята майка посетили гр. С., за да видят детето. От къщата излязъл молителя с майка си, като им заявили, че детето спи и не било удобно да го будят и след като се събуди ще се обадят да отидат да го видят. Тогава си позволила да повиши тон, както твърди, че била обиждала молителя и не го заплашвала, като им казала, че не е нормално да се подиграват с една майка и да я разкарват, без да си види детето. След около половин час молителя и се обадил, като и казал, че може да отиде да види детето, но изрично и заявил, че трябва да е сама, без майка си, защото нямали да допуснат последната в домът им. Когато ответницата отишла, майка и влязла заедно с нея в двора, страхувайки се за дъщеря си. Ответницата се срещнала с детето в единия край на двора, като молителя с майка й стояли в другия, като през това време не разговаряла със същия. Около 14.00 ч. се прибрал бащата на молителя, като отишъл при ответницата и започнал да и показва някакви медицински документи, като твърдял, че не е алкохолик. След като ответницата му казала, че е времето и мястото да коментират това, същия започнал да и крещи да напуснат домът им, наричайки ги с обидни думи и да не били стъпили повече в домът му. Същата отказала, като бащата на молителя и налетял на бой, като съпругата му се опитвала да го успокои. Ответницата твърди, че в този момент можело и да е викала, дори и за помощ, но не в изблик на ярост, с оглед на това, че била много уплашена, унизена и блъскана. По късно майка и се обадила чрез тел.112 на органите на полицията, които пристигнали много бързо. Не било вярно в молбата, че си била тръгнала, като пристигнали органите на полицията, бащата на молителя си тръгнал, а те останали пред входната врата. Молителя пред полицая започнал да обижда майка й и да скача на бой, но присъствието на полицията същата не била ударена. Заедно с полицая отишли до полицейското управление където депозирали жалба и след това с майка си отишли до „Закрила на детето“ в гр. Я., за да им осигурят среща с детето, защото не можело да разчита на молителя и семейството му затова.

Иска се оставяне на молбата без уважение и претендира съдебни разноски.

В съдебно заседание молителя се представлява от пълномощник адвокат, чрез който поддържат молбата, сочат доказателства и претендират налагане на мерките по заповедта за незабавна защита.

В последното съдебно заседание ответника по молбата не се явява, като не се явява и пълномощника му, сочат доказателства и претендират молбата да бъде оставена без уважение, като представят писмена защита и доказателства.

3

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН – с лице с което се е бил във фактическо съпружеско съжителство и от което имат дете и същата е допустима.

Страните не споря, а и от представеното удостоверение за раждане на детето С.И.С., род. на 05.08.2019 г., безспорно се установява, че същите са нейни родители.

Също така не спорят, че с посоченото по горе решение родителските права са предоставени на майката, като на бащата са определени мерки за режим на лични контакти. Също така страните не спорят, че между тях се води спор за промяна на родителските права върху детето, като има заведено дело в тази насока пред ЯРС. Във връзка с посочения спор, по делото са представени и приети писмени доказателства, включително и образувани полицейски преписки, сезиране на Прокуратурата на Р.

България, Д“СП“- Я., както и Президента и Омбудсмана на Р.България.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.

Свидетеля П. Н. П., заявява, че работи като полицейски инспектор в РУ- С.. На 26.08.2020 г. бил получен сигнал от ОДЧ, за възникнал такъв на ул. „*** в гр. С..

Пристигнали малко по- бавно, защото били извън града. При пристигането си на място, скандал нямало, като на адреса били само молителя и родителите му. От тях разбрали, че преди тяхното пристигане бил възникнал скандал между баща на молителя от една страна и от друга страна ответницата и майка й, по време на осъществяване на свиждане с детето. Ответните страни били отвън, като изслушали и двете страни, които депозирали жалби. Съставили им протоколи съгласно ЗМВР.

Спорът между двете страни се водил за родителските права, като това били поводите за скандали между тях. Установили, че С. избутала бащата на молителя по стълбите, като лично не бил ходил на други скандали между тях. Имало няколко жалби между страните които разглеждал, но на скандали не бил ходил. Към момента на разпита детето било при майката.

На въпрос на пълномощника на молителя свидетеля отговори, че С.Р. живеела срещу И. и е била очевидец на случилото се.

На въпрос на пълномощника на ответницата свидетеля отговори, че претенциите на С. били за детето основно и общо взето било правене на „пук“ малко.

Всички жалби които разглеждал били във връзка с детето.

4

Свидетелката С.Г.Р. /без родство със страните/ , посочва, че на 26.08.2020 г. в гр. С., до дома на молителя отишли С. и майка й да видят детето. Още при идването им С. взела да крещи, че си иска детето, иска да го види, като обиждала молителя, че е***, бил *** и ***. Тя била в двора си, като И. и майка му и казали да не крещи, че детето спяло и когато се събудило, щяла да ги види. Въпреки това ответницата продължила да обижда майката на молителя и самия него. След това тръгнали по улицата и след малко се върнали и влезли в двора на молителя. След като влезли вътре тя не чувала какво си говорят. След малко се върнал бащата на молителя, какво са ги говорили не знаела, като започнали да се чуват гласове на висок тон. Майката на С. излязла на улицата с детето, като С. настигнала бащата на молителя по стълбите и го блъснала, като това било което видяла. След това изчезнали и ги нямало. Страните не живеели заедно, като една седмица преди това С. и майка й отново ходили, но детето го нямало, защото били го завели на море. Преди това идвали на рождения ден на детето и винаги ги посрещали. На С. винаги детето било давано да го вижда, никога не били и отказали, като последно време срещите се провеждали в социалните грижи.

На въпрос на пълномощника на молителя, свидетелката отговори, че С. излязла на улицата с детето, като и другите комшии чули, когато обиждала И., като я питали каква е тази гюрлутия, като им казала, че С. вика.

На въпрос на пълномощника на ответницата, свидетелката отговори, че правила буркани и не можела непрекъснато да следи, но се чувало, като била в отпуск и затова помнела.

На въпрос на съда свидетелката отговори, че видяла полицейска кола, като дошло едно момче, но понеже нямало повече гюрлутия, не обърнала внимание.

Свидетелката Р.И.С. / майка на молителя/ посочва, че когато С. отишла в тях я приели като тяхна снаха. В последствие същата започнала да проявява странно и агресивно поведение. Не знаела в каква депресия била изпаднала, но изпочупила банята, посягала на И. пред нея да го бие, за нищо. На 08.08.2020 г. надвечер звъняла С. по Вайбър. Преди това бил рождения ден на детето, ходила, като сега се обадила да види детето. И. пуснал вайбъра, като тя държала детето. Същата се показала па черен сутиен и започнала да вика и да псува, като обиждала молителя и го псувала. Тя махнала детето да не слуша, като продължила да крещи, като била много агресивна спрямо И., като го заплашвала, викала, обиждала и цялата им къща щяла да запали. Не били я ограничавали никога от посещенията им в домът им, за да вижда детето. Преди това ходила, блъскала по вратите, викала, проявила агресия пред съседите, въпреки, че знаела,че детето ще го няма. На 26.08.2020 г. отново отишла, като този път била с майка си. Започнала да крещи, че иска да види детето, въпреки, че то спяло. Започнала отново да ги обижда, като викала на сина им,че е ***, ***, *** и ги псувала.