Решение № 176 от 05.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Ямбол, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора Д. Т. Ш. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело № 20222300100177 по описа за 2022 година

Производството по делото е по чл.336 и сл. от ГПК, във вр. с чл.5 от ЗЛС.

Образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.Г. - Зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура - гр.Ямбол против С. Р. М. от гр.*, с която се иска поставяне на последната под запрещение, тъй като страда от тежко заболяване, поради което не е в състояние да се грижи сама за себе си и за делата си, нуждае се от постоянен контрол, надзор и подпомагане. В ИМ е изложено, че ответницата е с водеща диагноза "детска церебрална парализа", отглеждана е в ДМСГД, а понастоящем е настанена в Защитено жилище за лица с умствена изостаналост в гр.Ямбол, където е напълно зависима от грижите на персонала, не може да се движи, не говори. Поради това се твърди, че ответницата не може да води самостоятелен живот и да се грижи сама за себе си и за делата си.

В срока по чл.131 ГПК ответницата не е упражнила процесуалното си право на отговор по исковата молба и не е изразила становище по предявения иск, предвид на което е изгубила възможността да стори това по-късно.

В о.с.з. за ищеца се явява прокурор Г., която поддържа исковата молба и моли за уважаването ѝ.

В о.с.з. ответницата, редовно призована, не се явява и не взема становище по твърденията в исковата молба.

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, Окръжният съд намира за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото и приложени към преписка №591/2022 г. на ЯОП писмени доказателства се установява, че преписката е образувана по подадена молба от Р.Р.

- управител на Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания, Центрове за настаняване от семеен тип за младежи с увреждания и Защитено жилище за лица с умствена изостаналост - гр.Ямбол. В молбата е направено искане за започване на производство по поставяне под запрещение на С. Р. М., като е посочено, че съгласно ТЕЛК Решение №2278 от 07.10.2014 г., издадено от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр. Ямбол, С. М. е с водеща диагноза: детска церебрална парализа; общо заболяване: детска церебрална парализа спастична квадрипареза в тежка степен на изявеност; симптоматична епилепсия - синдром на Уест - пристъпи с варираща честота; тежко изоставане в НП; невъзможна походка, неразвит говор. Посочено е още, че С. не може да се самообслужва, не може сама да 1 задоволява основни жизнени потребности, нуждае се от постоянни грижи и медицинско наблюдение и разчита изцяло на чужда помощ. Преместването в пространството се извършва от възрастен.

Видно от приложеното към преписката Експертно решение на ТЕЛК №2278/07.10.2014 г. ответницата М. е с водеща диагноза: "Детска церебрална парализа; общо заболяване: детска церебрална парализа - спастична квадрипареза в тежка степен на изявеност; симптоматична епилепсия - синдром на Уест - пристъпи с варираща честота; тежко изоставане в НП; невъзможна походка, неразвит говор", поради което е призната

100% трайно намалена неработоспособност с чужда помощ, пожизнено. В експертното решение по отношение невролог. статус на освидетелстваното лице е посочено: "ЧМН б.о. спастична квадрипареза в тежка степен; СНР болестно живи в 4-те крайника, патологични;

ВКФ – ТУИ; походка невъзможна, говор неразвит, издава само звуци" Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит на ответницата С. Р. М., който се проведе по местоживеенето в защитено жилище, находящо се в гр.Ямбол, ул.„Ямболска комуна“ №70. При разпита съдът не успя да установи никакъв контакт с ответницата. Същата е неподвижна, в лежащо състояние, не реагира на повикване.

По делото се събраха гласни доказателства. В показанията си св. А. Д. сочи, че работи като социален работник в защитеното жилище, където живее и С.. Твърди, че състоянието на М. е много тежко, като освен детска церебрална парализа, има и слепота.

Реагира на силен звук, но не реагира на име или нещо друго, което се случва около нея.

Сочи, че ответницата е лежаща и не може да става, като цяло е много трудна за обгрижване.

Изисква 24-часови грижи, същата е на терапия, на памперси, храни се с биберон с пасирана храна, като приема вода също с биберон.

В показанията си св. В. К. твърди, че работи като социален работник в ЦНСТДУ, гр.

Ямбол и познава С. по повод на работата си. Сочи, че тя е с множество увреждания, включително незряща, извършва хаотични движения само с ръцете си, долната част на тялото е изцяло неподвижна, няма развита реч, издава нечленоразделни звуци и при посилен шум реагира. Твърди още, че С. не може да става, не реагира на какъвто и да било осъществен контакт с нея и е лежащо болна предвид заболяването си. Също сочи, че ответницата приема храна и течности с биберон.

При установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният в производството пред ЯОС иск е с правно основание чл.336 и сл. от ГПК, във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЛС. Искът е допустим, а преценен по същество – съдът го намери за основателен.

Съобразно нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. При анализ на нормата следва извод, че предмет на иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи. Законът изисква кумулативното наличие на двата критерия - медицински (наличие на слабоумие или душевна болест) и юридически (неспособността, поради това състояние, да се грижи са работите си), за да се постанови ограничаване дееспособността или обявяване пълната недееспособност на лицето.

В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответницата е с установена диагноза "детска церебрална парализа; общо заболяване: детска церебрална парализа - спастична квадрипареза в тежка степен на изявеност; симптоматична епилепсия синдром на Уест - пристъпи с варираща честота; тежко изоставане в НП; невъзможна походка, неразвит говор". От ранна детска възраст има изоставане в нервнопсихичното си развитие - тежка умствена изостаналост (слабоумие), в резултат на която няма знания и познания за обкръжаващата я среда и околния свят. Няма изградени умения за самообслужване на битово ниво, изградени умения за социално функциониране, няма речеви и двигателни умения. Не може да взема решения, да прави планове, не може разумно и самостоятелно да организира ежедневието си. Това се установява, както от показанията на разпитаните свидетели, така и от представената медицинска документация.

Предвид наличната тежка диагноза, ответницата не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, тя е неспособна да се грижи за 2 своите интереси и да ги защитава, неспособена е самостоятелно да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди. Състоянието на С. М. е необратимо и тя има и ще има постоянна необходимост от контрол, надзор, грижи и организиране на ежедневието. Така описаното заболяване е тежко и липсва каквато и да е психична годност, поради тежестта на "слабоумието", т.е. налице е медицинският критерий - наличие на слабоумие.

От данните по делото безспорно се установява, а и личните впечатления на съда са в тази насока, че ответницата С. М. не може сама да извършва действия, свързани с обслужването си в ежедневието и е изцяло зависима от грижите на персонала на социалното заведение, в което е настанена. При това положение, предвид тежката диагноза, невъзможността за самостоятелни действия, липсата на критично отношение към постъпките, както и необратимия ход на заболяването дават основание за доказаност и на юридическия критерий - невъзможност за ответницата да се грижи за своите работи, поради слабоумие, тъй като тя не разбира свойството и значението на постъпките си, не може да защитава своите интереси, като изцяло са засегнати критериите за дееспособност.

С оглед на изложеното, съда преценя иска като основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като ответницата бъде поставена под пълно запрещение.

Водим от горното и на осн. чл.336 и сл. ГПК, вр. чл.5, ал.1 ЗЛС, ЯОС РЕШИ:

ПОСТАВЯ под пълно запрещение С. Р. М., ЕГН ********** , живуща в Защитено жилище за лица с умствена изостаналост в гр.Ямбол, ул.”Ямболска комуна” №70.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Община гр.Ямбол за учредяване на настойничество на лицето.

Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________

3