Решение № 18 от 02.02.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Ловеч, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500385 по описа за 2021 година като разгледа в.гр.д.№ 385/2021г., за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258, вр.с чл.422 от ГПК и ЗЕнергетиката.

С Решение № 260264/02.04.2021г.,пост.по гр.д.№ 1666/2018г. РС-Плевен е оставил без разглеждане,поради процесуална недопустимост,иска на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, ЕИК ****** , със седалище и адрес на управление в гр.Плевен,„Източна индустриална зона“№128, представлявано от Й. В. В.– изпълнителен директор, срещу КР.

М. Д. от гр.Плевен,с правно основание чл.422,ал.1,вр.с чл.415,ал.1 от ГПК. На основание чл.78,ал.4 от ГПК „Топлофикация Плевен“ЕАД е осъдена да заплати на КР. М. Д. сумата 800лв., представляваща направени в производството разноски.

В срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация Плевен“ЕАД, представлявана от юрисконсулт ЦВ. В..Счита,че е неправилно,не съответства на установените по делото факти,при постановяването му са допуснати процесуални нарушения,поради които пороци моли да се отмени изцяло.. излага хронологията на 1 развилото се заповедно производство по ч.гр.д.№9372/2017г.по описа на РС-Плевен,където е заявил вземане в общ размер от 1107.81лв.,от която сума-главница 844.22лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2017г. и 263.59лв.-лихва за забава за периода от 03.01.2013г. до 05.12.2017г.,заедно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението.

Заявлението му е уважено и с оглед подаденото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК, предявява иск по чл.422 от ГПК.Пояснява,че претенцията тук е в намалени размери и за покъс период с оглед направеното от длъжника възражение за изтекла погасителна давност за част от вземането.Искът е за установяване съществуването на вземане на „Топлофикация Плевен“ЕАД към КР. М. Д. в общ размер от 549.28лв.,от която сума- 455.80лв.главница,представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г. и 93.48лв.-лихва за забава за периода от 05.01.2015 до 05.12.2017г., заедно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

Не се съгласява с изложените от съда мотиви в атакуваното решение за наличие на влязло в сила решение,постановено между същите страни,за същото вземане и период.

Възразява,че решението,на което РС–Плевен се позовава, не е влязло в законна сила.

Производството по гр.д.№647/2018г.по описа на РС-Плевен е инициирано от КР. М. Д.,с предявен срещу „Топлофикация Плевен“ЕАД отрицателен установителен иск за признаване,че не съществува вземането,предявено по ч.гр.д.№9372/2017г.по описа на РСПлевен. По това исково производство е постановено решение, което е обжалвано и спорът е решен по в.гр.д.№405/2019г.по описа на ОС-Ловеч. В мотивите въззивният състав е анализирал двете производства и се е произнесъл съобразявайки дублирането на претенциите и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Съдът е приел,че този иск е по-късно предявен от претенцията по гр.д.№1666/2018г. на РС-Плевен. Установил е, че част от предмета е идентичен,а именно вземане до размера на 455.80лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г. и 93.48лв.-лихва за забава за периода от 05.01.2015 до 05.12.2017г.,поради което и на основание чл.126 от ГПК е прекратил производството в тази част. Въпреки този резултат в обжалваното тук решение РС-Плевен е приел, че се касае за идентична претенция и е приложил нормата на чл.299 от ГПК. Счита,че съдът е възприел правните изводи на въззивния съд в съвсем обратен смисъл,което е довело до неверния му извод за недопустимост на настоящата претенция.

Твърди,че при разглеждане на делото съдът е допуснал процесуални нарушения, като не се е произнесъл по доказателствените му искания за допускане на съдебна експертиза,в резултат на което не са обсъдени всички относими към спора факти и обстоятелства. Затова и на основание чл.266,ал.3 от ГПК моли въззивната инстанция да уважи това му искане.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и се постанови ново,с което искът му бъде уважен изцяло.

2

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от КР. М. Д. от гр.Плевен ,чрез адв.Ан. Д.-АК-Плевен. Твърди,че настоящето производство е вече трето и касае една и съща претенция, предявена на идентично основание,сума и период. Твърди,че по гр.д.

№647/2018г. на РС-Плевен съдът се е произнесъл за периода от 01.11.2012г. до 31.12.2017г. и решението е влязло в законна сила.Тук претенцията е отново за топлинна енергия за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г. (главница). Сочи, че въззивникът, макар да се позовава на мотивите от решението по в.гр.д.№405/2019г.на ОС-Ловеч, игнорира приетото за наследствения дял в собствеността на процесния апартамент на К.Д., а именно -1/4 ид.ч.

Съгласява се с извода на съда за наличие на предпоставките по чл.299 от ГПК и моли да бъде потвърден и от настоящата въззивна инстанция. Възразява по допускане на доказателствените искания на въззивника, като счита,че преди да се отговори на поставените в съдебната експертиза въпроси, следва да се установи как е разпределяна топлинната енергия в сградата и как е формиран размерът на претенцията към него,без да има договор с лице,извършващо дялово разпределение на топлинната енергия. Твърди, че за процесния период не е съществувал валиден договор, което означава, че претендираните от ищеца суми са определени произволно, данните са предоставени от лице,което няма облигационна обвързаност с етажната собственост и без права да извършва това отчитане.Твърди,че потреблението и формираните сметки за абонат с №19806 не са направени в предвидения по ЗЕ ред,поради което не могат да породят задължение за абоната за заплащане на претендираната топлинна енергия. Сочи,че на 31.05.2021г. е образувано и друго производство- гр.д.№4212/2020г. по описа на РС-Плевен,отново от „Топлофикация Плевен“ЕАД срещу К.Д. и Р. Д.а за заплащане на топлинна енергия за същия имот, за периода от 01.11.2017г. до 31.01.2020г.,което определя като нововъзникнало обстоятелство.

В заключение твърди,че исковете са неоснователни. Има доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба и представя писмено становище по спора.

Въззиваемият се явява лично и с пълномощник адв.Д.,като поддържат отговора.

Пълномощникът представя писмена защита.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.1666/2018г.по описа на РС-Плевен, приетите по настоящето производство писмени доказателства и съдебноикономическа и съдебно–техническа експертизи, както и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно и от легитимирана страна е подаден отговорът на въззивната жалба.

3

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

От фактическа страна съставът на ОС-Ловеч намира за установено следното:

Не се спори,че КР. М. Д. е съсобственик на жилище, намиращо с в гр.П******. В настоящето производство въззиваемият представя удостоверение за наследници № 14-4941 от 20.12.2017г. на Община Плевен,от което се установява,че М.А. Д.а е починал на 07.03.2010г. и за свои наследници е оставил Р.А. Д.а –съпруга и КР. М. Д.-син. Приложен е и Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 17.11.1986г., с който М. и Р. Д.а са закупили процесния апартамент №3.

На 13.12.2017г. пред РС-Плевен е продадено заявление по чл.410 от ГПК от „Топлофикация Плевен“ЕАД срещу КР. М. Д. от гр.Плевен. Образувано е ч.гр.д.

№9372/2017г. по описа на съда. Заявена е претенция за ползвана и незаплатена топлинна енергия за период от 01.11.2012г. до 30.04.201г.,в размер на 844.22лв.-главница и лихва за забава в размер на 263.59лв.,за период от 03.01.2013г. до 05.12.2017г. Претендирани са и разноски. Към заявлението е приложено препис–извлечение от сметка на абонат с №19806КР. М. Д.. Заявлението е уважено изцяло със Заповед № 6223/28.12.2017г. В срок и по реда на чл.414 от ГПК е подадено възражение от К.Д., в което сочи,че преди да му бъде връчена заповедта е образувано гр.д.№647/2018г.по описа на РС-Плевен,което е между същите страни.

В законния срок– на 08.03.2018г., “Топлофикация Плевен“ЕАД подава иск с правно основание чл.422 от ГПК пред РС-Плевен и е образувано гр.д.№1666/2018г.по описа на съда. Ищецът предявява иска с изменени размер и периоди, а именно в общ размер от 549.28лв.,от която сума 455.80лв.-главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за период от 01.11.2014г. до 30.04.2017г. и лихва за забава от 05.01.2015г. до 05.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Обяснява изменението с прилагане на погасителна давност. Претендира и разноски-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Заявено е и искане за привличане по реда на чл.219 от ГПК на трето лицепомагач– „Н.“ЕАД като дружеството, което извършва дяловото разпределение на топлинна енергия на процесния адрес. Съдът не се е произнесъл по това искане и производството е разгледано само между първоначалните страни.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът заявява, че е налице идентичност на настоящия със спора по гр.д.№647/2018г.на РС-Плевен и моли гр.д.№1666/2018г.на РСПлевен да се прекрати като по-късно образувано. При условията на евентуалност оспорва ангажирането с процеса на „Н.“ЕАД като трето лице-помагач,с твърдения че дружество няма договорни отношения с етажната собственост на процесната жилищна сграда.

Ответникът заявява също, че предявява насрещен иск срещу ищеца, като иска да 4 се приложат производствата по гр.д.№647/2018г. и гр.д.№1355/2018г.-на РС-Плевен, тъй като ще се ползва от тях. Твърди,че се развиват между същите страни, но са за други периоди и фактури.

С Определение №4097/31.10.2018г.,пост.по гр.д.№1666/2018г. РС-Плевен прекратява производството по делото,като приема,че производството е идентично с това по гр.д.№647/2018г.на РС-Плевен, образувано по-рано, поради което са налице предпоставките на чл.126 от ГПК.

Съдебният акт е обжалван и по образуваното ч.гр.д.№ 405/2019г.по описа на ОСЛовеч, с Определение от 27.11.2019г., е отменен и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите си въззивният съд изрично е посочил,че с оглед спецификите на заповедното производство, настоящето,инициирано с подаденото на 13.12.2017г. заявление по чл.410 от ГПК, се явява първо образувано,а не гр.д.№647/2018г.на РС-Плевен.

По гр.д.№1666/2018г.на РС-Плевен се открива Молба с вх.№34527 от 11.12.2019г., от К.Д., с искане за спиране на производството на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК,до решаване на спора по в.гр.д.№405/2019г. и в.гр.д.№470/2019г.-двете на ОС-Ловеч.

Липсва произнасяне на съда по това искане.

След връщане на делото от въззивната инстанция,с Определение

№324/22.01.2020г. съдът го насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл.140 от ГПК и представя доклад. След многократни отлагания поради нередовно призоваване на ответника и възражения по чл.142 от ГПК, първо съдебно заседание по делото е проведено на 29.03.2020г., в което съдът е оставил без уважение искането на ищеца за допускане на съдебни експертизи. Преди даване ход на делото по същество съдът е оповестил на страните становището си,че са налице предпоставките по чл.299 от ГПК и „… ще се произнесе с решение, в което ще бъде оставено без разглеждане предявения иск от Топлофикация против ответника като недопустимо..“. Даден е ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. На 02.04.2021г. е постановено обжалваното Решение №260264.