Решение № 34 от 20.05.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Чирпан, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Християна В. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20265540200080 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от С. Р. Х. с ЕГН: ********** с адрес:

***, чрез адв. Стефан Живков Паров от АК - Пловдив със съдебен адрес гр. Пловдив, пл.

„Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411 п р о т и в Електронен фиш серия „СС“ № 0023533/14.02.2026 г., издаден от ОДМВР Стара Загора, с който й е наложено административно наказание – глоба санкция в размер на 25,56 евро наложена на осн. чл.

182, ал. 3А вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21. ал. 3, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата, с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съда да постанови решение, с което да отмени Електронен фиш серия „СС“ № 23533/14.02.2026 г. издаден от ОДМВР Стара Загора. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явяват и не изпращат представител, но взима писмено становище по жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания ел. фиш като правилен и целесъобразен.

Същото отговаряло на инперативните изисквания на осн. чл. 57 от ЗАНН, безспорно било установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено било в сроковете визирани в ЗАНН и същото се явявало правилно и законосъобразно. Претендират за ю.к. възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок.

1

Установи се по делото, че с Електронен фиш серия „СС“ № 0023533/14.02.2026 г., издаден от ОДМВР Стара Загора, на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 25,56 евро наложена на осн. чл. 182, ал. 3А вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21. ал. 3, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата, затова че: “На 14.02.2026 г. в 09:57 часа в/на Път А - 1 Чирпан, посока на движение от Опълченец към Чирпан с МПС *** вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер *** е извършено нарушение: превишава максималната средна скорост в участъка от км. 159 + 028 до км.

172 + 447 установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система № 10021 - 20091

- разрешена скорост – 140 км./ч.

- установена скорост след приспаднат толеранс – 157 км./ч.

3 км./ч. до 100 км./ч или 3 % над 100 км./ч.

- превишаване на разрешената скорост с – 17 км./ч.

Собственик, на когото е регистрирано МПС и ползвател: С. Р. Х. с ЕГН:

********** с адрес: ***“

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.

Посочените по- горе данни от обжалвания ЕФ не доказват по несъмнен начин извършването на административно нарушение.

Административнонаказващияг орган не е доказал пълния фактически състав на нарушението. В административнонаказателното производство тежестта за доказване е изцяло върху административнонаказващия орган. Органът следва да установи по несъмнен и категоричен начин дали автомобилът е преминал през началната и крайната точка на участъка; точното време на преминаване през всяка от двете точки; точната дължина на контролирания участък; формулата и начина на изчисляване на средната скорост; дали е приложен правилният толеранс; дали системата е годна, одобрена и проверена; дали ограничението от 140 км/ч е било приложимо за целия участък; дали електронният фиш е издаден на надлежното лице.

Нито едно от тези обстоятелства не е доказано с пълнота в представената преписка, въпреки, че съдът с нарочно Разпореждане с Рег.№ 170 / 26.03.2026 г. е задължил ОДМВР СТАРА ЗАГОРА да представят 1. Пълната административнонаказателна преписка по издаване на ЕФ Серия СС № 0023533. 2. Снимков, видео материал за вход и изход на МПС от секцията, съдържащ дата, час, място, пункт, идентификатор на камера, точка. 3.

Извлечение (лог, рапорт) от системата за конкретното събитие - времена на вход/изход, изчислена средна скорост, дължина на участъка, толеранс и параметри. 4. Документи за одобрен тип, техническа спецификация и режим на работа на системата № 10021-20091. 5.

Валидни към 14.02.2026 г. документи за метрологична проверка, калибриране и протоколи за 2 периодични проверки. 6. Протоколи, документи за разполагане/активиране/експлоатация на системата на конкретните пунктове и за конкретния период, включително доказателства за синхронизация на времето.Видно от придружително писмо с вх. № 2414/ 14.04.2026 г. се установява, че въззиваемата страна посочва, че изпраща цялата АНП-р. по издаване на обжалвания ЕФ.

Съдът счита, че при твърдяно нарушение за средна скорост не е достатъчна една снимка на автомобил. Средната скорост не се установява с единично заснемане, а чрез система, която идентифицира превозното средство при влизане и при излизане от контролирания участък, отчита точни времеви подписи, разстояние и изчислява средна скорост.

В преписката не е представен пълен доклад от системата за секционен контрол, съдържащ снимка при навлизане в участъка; снимка при напускане на участъка; час, минута, секунда и милисекунда на двете засичания; географски координати на началната и крайната точка; идентификатор на всяко от техническите средства; разстояние между точките; изчислена скорост преди толеранс; скорост след толеранс; данни за алгоритъма на изчисление; метаданни и електронен идентификатор на записа.

При липсата на тези данни съдът не може да провери дали действително е измерена средна скорост от 157 км/ч, нито дали тази стойност е изчислена правилно.

Представената снимка не доказва твърдяното нарушение.

Приложената снимка доказва най-много заснемане на автомобил в конкретен момент. Тя не доказва сама по себе си средна скорост; изминато разстояние; време за изминаване на участъка; преминаване през началната точка; преминаване през крайната точка; коректна идентификация на автомобила в две различни точки;

Снимковият материал е недостатъчен, защото при средна скорост доказателството трябва да обхваща цялата логическа и техническа верига на измерването.

Не е доказана метрологичната годност на системата.

В преписката не се съдържат надлежни доказателства, че посочената система № 10021-20091 е била от одобрен тип; преминала първоначална или последваща метрологична проверка; с валидна проверка към датата 14.02.2026 г.; използвана в рамките на одобрения тип; с правилно синхронизирано време между началната и крайната камера; с проверено разстояние между контролните точки.

При секционния контрол времето е решаващ елемент. Дори минимална грешка в часовниците на двете устройства може да доведе до неправилен резултат. Затова доказването на синхронизацията и метрологичната годност е съществено, а не формално изискване.

Липсата на удостоверение за одобрен тип, протокол за последваща проверка и доказателства за валидност към датата на нарушението прави ожалвания фиш недоказан.

Липсва достатъчно ясно описание на нарушението.

Електронният фиш следва да съдържа ясно, точно и пълно описание на 3 нарушението, така че наказаното лице да разбере за какво точно е санкционирано и да организира защитата си.

В случая описанието е непълно, защото не съдържа час на вход в участъка; час на изход от участъка; време на движение; измерена скорост преди приспадане на толеранса; начин на изчисление; данни за двете камери; координати; доказателствен запис от начална точка; доказателствен запис от крайна точка.

Тези липси са особено съществени при нарушение за средна скорост, защото самото нарушение не се установява с моментна скорост, а чрез математическа зависимост между изминато разстояние и време.

Не е доказано спазване на реда за обмен на данни между АПИ и МВР.

От преписката се установява, че техническото средство е собственост на АПИ Национално тол управление, а електронният фиш е издаден от структура на МВР. Това предполага автоматизиран обмен на данни между информационните системи на АПИ и МВР.

Не са представени доказателства кой точно запис е генериран от системата на АПИ; кога е изпратен към МВР; какви данни са изпратени; дали записът е преминал през предвидения нормативен ред; дали данните са били променяни; дали има логове за изпращане, получаване и обработване; дали записът съдържа изискуемите метаданни.

При липса на тези доказателства не може да се провери автентичността и целостта на електронните данни, въз основа на които е издаден фишът.

Не е доказана идентичността между заснетото МПС и санкционираното МПС.

Видимостта и качеството на снимковия материал следва да позволяват безспорно установяване на регистрационния номер и превозното средство. При средна скорост следва да е доказана идентичност на МПС при двете засичания — при вход и при изход.

В преписката не са представени два ясни и годни образа, от които да се установи, че едно и също МПС е засечено в началната и крайната точка на участъка. При липса на такива доказателства не може да се приеме, че именно процесният автомобил е изминал процесния участък за време, съответстващо на твърдяната скорост.

От друга страна в случая не е доказано, че електронният фиш е издаден на надлежния субект. Това е така защото ЕФ е издаден на жалбоподателката като собственик на МПС. В преписката обаче липсва надлежна справка от регистрите за собствеността или ползването на МПС към датата на нарушението.

Не е достатъчно в самия фиш да бъде изписано име на собственик. Органът следва да докаже с официален документ, че към 14.02.2026 г. жалбоподателката е била лицето по чл. 188 ЗДвП, на което законосъобразно може да бъде ангажирана отговорността.

Водим от горното съдът, счита, че следва да отмени обжалвания ЕФ.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и 4 административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно чл.

143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не и по – малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл. 36, ал. 2 ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по – нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет такъв за съответния вид работа. Действащата и приложима към настоящия момент наредба е Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, като при размер на глобата от 1 000 лева до 10 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 400 лева + 10% за горницата над 1 000 (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.).