Решение № 401 от 21.11.2025, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Велико Търново, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20254110200192 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от арх. Н. К. М., ЕГН **********, в качеството му на Главен архитект на Община Велико Търново, против Наказателно постановление (НП) № 33-00-1030 от 29.11.2024 г., издадено от *** – Главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ГД ИОКН) при Министерство на културата.

С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 228б от Закона за културното наследство (ЗКН) за нарушение на чл. 228б във връзка с чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и ал. 2 от ЗКН .

В жалбата и писмените бележки се излагат доводи за незаконосъобразност на НП поради липса на извършено нарушение.

Жалбоподателят твърди, че цитираната принудителна мярка (ПАМ) касае друг обект и е издадена по друг повод, а презаверката на разрешение за строеж е техническа дейност, която не изисква ново съгласуване по ЗКН .

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като твърди, че е спазена процедурата и нарушението е безспорно доказано .

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.07.2022 г. на жалбоподателя арх. Н. М. е връчено Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка (РППАМ) с вх. № 9400-710/02.08.2022 г. на МК. Мярката е наложена след проверка, установила, че на 11.06.2021 г. той е издал Виза за проектиране за временно съоръжение в с.

Хотница (охранителна зона на археологически обект), без изискване за съгласуване по ЗКН . С РППАМ на архитекта е разпоредено: „при издаване на визи, разрешения за строеж и одобряване на инвестиционни проекти и намеси, касаещи защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, да спазва разпоредбите на чл. 83 за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН, като задължително включва в издаваните от него съгласувателни и разрешителни книжа изискване за спазване на съответните разпоредби на ЗКН...“. Срокът за изпълнение е постоянен . РППАМ е влязло в сила на 13.08.2022 г. .

На 26.03.2024 г. е извършена проверка от инспектори на ГД ИОКН на обект „Хотел“ в гр. Велико Търново, *** (ПИ с идентификатор ***). Установено е, че имотът попада в охранителна зона на единична недвижима културна ценност („Сграда на ул. Христо Ботев № 14“) и в обхвата на групова недвижима културна ценност с категория „национално значение“ („Архитектурно-строителна зона Главна улица Христо Ботев – Хаджи Димитър“) .

За имота на 23.08.2016 г. е издадено Разрешение за строеж (РС) № 174 за „Хотел“ от арх. М. . Протокол за откриване на строителна площадка е съставен на 11.03.2019 г. при наличие на съществуващи сгради в имота . На 20.10.2023 г. със Заповед № РД22-2084 на Кмета на Община Велико Търново е разрешено премахването на сградите в имота, което е извършено . На 06.11.2023 г. е внесено заявление за съгласуване на нови инвестиционни проекти. Издадено е ново РС № 328/07.11.2023 г., което впоследствие е оттеглено от главния архитект на 17.11.2023 г. с мотив, че старото РС № 174/2016 г. не е загубило правно действие .

На 21.11.2023 г. постъпва заявление от възложителя „МОДЕЯ-С“ ЕООД за презаверка на РС № 174/2016 г. На същата дата – 21.11.2023 г., арх.

Н. М. извършва презаверка на Разрешение за строеж № 174/23.08.2016 г. на 2 основание чл. 153, ал. 2, т. 2 от ЗУТ .

Според констатациите в НП, презаверката е извършена без съгласуван инвестиционен проект по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, въпреки че обектът попада в защитена територия. АНО приема, че с това действие арх.

М. не е спазил разпоредбите на ЗКН (чл. 83 и чл. 84) и по този начин виновно не е изпълнил влязлото в сила РППАМ от 02.08.2022 г., с което му е било разпоредено да ги спазва.

По доказателствата:

Съдът намира гореизложената фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на събрания и проверен по делото доказателствен материал.

Гласни доказателства: Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели З. П. (актосъставител), Г. Ш. и А. Д.. Техните разкази са логични, последователни и взаимно допълващи се. Свидетелката П. подробно разясни механизма на извършване на проверката и констатирането на факта, че презаверката на 21.11.2023 г. е направена без съгласуване с МК, въпреки наличието на нови обстоятелства (демонтаж и нови проектни намерения) . Свидетелите Ш. и Д. потвърдиха процедурата по съставяне и връчване на АУАН и участието на жалбоподателя в нея . Липсват основания за съмнение в тяхната обективност, тъй като показанията им напълно се потвърждават от писмените доказателства.

Писмени доказателства: Фактите се подкрепят от приложените по делото документи:

Разрешение за строеж № 174/2016 г. с отбелязване за извършената презаверка на 21.11.2023 г., подписано от жалбоподателя.

РППАМ от 02.08.2022 г., което доказва наличието на влязло в сила разпореждане и неговото съдържание .

Констативен протокол от 26.03.2024 г., документиращ проверката на място и статута на имота като защитена територия .

Допълнително изисканите от Община Велико Търново документи (Заповед за демонтаж № РД22-2084/2023 г., Заявление от 06.11.2023 г., оттеглено РС № 328), които потвърждават хронологията на събитията и наличието на променена фактическа обстановка към момента на презаверката.

3

Жалбоподателят не оспорва авторството на презаверката, датата на извършването , нито факта, че не е извършил съгласуване с МК преди това действие. Спорът по делото е правен – дали тези приети за доказани факти съставляват нарушение на чл. 228б от ЗКН.

Правни изводи:

I. Относно процесуалната законосъобразност: При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на НП само на това основание.

Компетентност: Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен от З. П. – инспектор в РИОКН – В. Търново, която е надлежно оправомощено лице съгласно чл. 192, ал. 1, т. 3 от ЗКН .

Наказателното постановление е издадено от Александър Трайков – Главен директор на ГД ИОКН, чиято компетентност произтича от Заповед № РД 0969/24.01.2025 г. на Министъра на културата .

Срокове: Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Нарушението е извършено на 21.11.2023 г., открито е на 26.03.2024 г. (датата на проверката), а АУАН е съставен на 24.06.2024 г. – в рамките на 3 месеца от откриването и 1 година от извършването. НП е издадено на 29.11.2024 г., в 6месечния срок от съставяне на акта.

Реквизити и право на защита: АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Описани са нарушението, датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са нарушените законови разпоредби. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, след редовно връчена покана. Арх.

М. се е запознал със съдържанието му и го е подписал лично, като му е връчен препис . По този начин правото му на защита е напълно гарантирано – той е разбрал в какво точно е обвинен и е имал възможност да организира защитата си.

II. Относно материалната законосъобразност: Въпреки че процедурата е спазена, съдът намира, че НП е издадено в нарушение на материалния закон. Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

4

Отговорността е ангажирана по чл. 228б от ЗКН за неизпълнение на ПАМ. За да е съставомерно деянието, е нужно конкретно разпореждане в ПАМ да е нарушено. Видно от РППАМ от 02.08.2022 г., неговият диспозитив само възпроизвежда общите законови задължения на главния архитект по ЗУТ и ЗКН – да спазва изискванията за съгласуване. Предписанието „да спазва закона“ има декларативен характер. Задължението за съгласуване по чл. 84 от ЗКН произтича от закона, а не от ПАМ. Приемането на тезата на АНО би превърнало ПАМ в инструмент за поставяне на длъжностното лице под постоянен утежнен санкционен режим за цялата му дейност, заобикаляйки специалните състави за нарушения по ЗУТ и ЗКН. ПАМ е издадена по повод конкретно нарушение в с. Хотница и не може да служи като универсално основание за санкциониране на всяко последващо действие на архитекта.

Освен това, конкретното действие – презаверка на разрешение за строеж, не попада в обхвата на разпореждането на ПАМ, което визира „издаване на визи, разрешения за строеж и одобряване на инвестиционни проекти“. Презаверката (чл. 153, ал. 2 ЗУТ) е удължаване на срока, а не ново одобряване или издаване.

Разширителното тълкуване на административнонаказателни норми е недопустимо.

Спорът дали презаверката е законосъобразна предвид променените обстоятелства (демонтаж, нови проекти) касае спазването на ЗУТ, но не обосновава извод за „неизпълнение на ПАМ“ по чл. 228б ЗКН.

Поради изложеното, деянието не осъществява състава на чл. 228б от ЗКН и НП следва да бъде отменено.

Относно разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски. По делото са представени доказателства (договор за правна помощ и платежен документ) за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева. Съдът намира този размер за доказан и справедливи, поради което го присъжда в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-00-1030 от 29.11.2024 г., издадено от *** – Главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата, с което на арх. Н. К. М., ЕГН **********, на длъжност Главен архитект на Община Велико Търново, за нарушение на чл. 228б във връзка с чл. 192, ал. 1, т. 2, б.

„а“ и ал. 2 от ЗКНе наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 228б от Закона за културното наследство.

ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на арх. Н. К. М., ЕГН [ЕГН], сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6