Решение № 521 от 17.07.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Казанлък, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20265510100165 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. С. З., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. М. М. Т. - Старозагорска адвокатска колегия, с адрес: ***., против Застрахователна компания „Д.“ АД, ЕИК ***, ***, представлявано от Ю.К.К, Р.Ц.Д., Н.И.С. и М.В.К., с правно основание чл. 386, ал. 1 вр. с чл. 405, ал.1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът С. С. З., ЕГН **********. с адрес: *** чрез адв. М. М. Т. Старозагорска адвокатска колегия, с адрес: *** моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „Д.“ АД, да му заплати сумата от 150,00 €, представляваща частичен иск от сумата от 3000,00 €, представляваща неизплатените му имуществени вреди по отношение на собственото му МПС лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 500 4 Матик“, с per № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и направените съдебноделоводни разноски и заплатен адвокатски хонорар.

Сочи, че общата сума на претърпените имуществени вреди от него била в размер на 3 334 евро, като от нея следвало да се извади сумата от 334.22 евро, която била безспорно платена от ответника и по този начин се формирала цената на настоящия иск - 150 евро, която се явява частичен иск на сумата от 3 000 /три хиляди/ евро.

Ищецът твърди, че 29.09.2025 г., около 12:00 ч. управлявал собствения си лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел С 500 4 Матик“ с per. № *** с разрешената от ЗДвП скорост по пътя от гр. Казанлък към гр. Павел баня, като при разминаване с насрещно движещ се тежкотоварен автомобил, изхвърчал камък и напукал предното стъкло на автомобила му. Към момента на застрахователното събитие имал валидно сключена застрахователна полица „Автогрижа“ с № 0312243036041431 по отношение на собственото му МПС с per. № ***, сключена с ответното дружество „Д.“ АД, със срок на валидност 1 до 08.11.2025 г. включително. На 30.09.2025 г. уведомил представител на ответника за всички обстоятелства и факти, свързани с настъпилото застрахователно събитие, и предоставил всички необходими документи, които му били изискани. В тази връзка бил направен оглед на процесното МПС, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вред вследствие на инцидента. С това се установиха конкретните имуществени вреди по отношение на собствения ми лек автомобил, както и тяхната степен на повреда. Била заведена щета под номер 212119628 и бил уведомен, че няма да му бъде изплатено обезщетение за настъпилите имуществени вреди, а процесното МПС ще бъде отремонтирано в доверен сервиз.

Сочи, че на 26.11.2025 г. му бе издадено възлагателно писмо от ответника до „А.“ ЕООД - гр. С.. Когато отишъл да остави автомобила за смяна на стъклото му било съобщено, че то ще бъде подменено с алтернативно такова с китайски произход, на което ищецът отказал и съобщил това на представител на ответника. Счита, че автомобилът му макар и да не бил нов, бил от най- високата продуктова гама на производителя, с всички възможни за модела екстри и ето защо от техническа гледна точка подобно предно панорамно стъкло нямало да изпълнява в пълна степен своето функционално предназначение. По съвет на специалисти в областта за подобен вид автомобили тази част следвало да е от европейски производител. Въпросната автомобилна част била под даден ъгъл и с определена извивка и ако не се поставила оригинална част или такава от европейски алтернативен производител, същата би пречупвала светлинния сноп лъчева светлина по неподходящ за водача начин, а при нощни условия фаровете на насрещно движещите се автомобили биха могли да заслепят водача на процесния лек автомобил. На предното панорамно стъкло имало прикачени редица датчици и сензори, както и огледало за задно виждане и при алтернативна избрана част от Китай някой датчици и сензори би могло да не сработят със системите на автомобила. Оригиналните части за „Мерцедес“ и тези, изработени от алтернативните европейските производители, били изработени от триплекс, което било важна и съществена част при настъпване на конкретен пътен инцидент за запазване на живота и здравето на водача и пътника отпред.

Ищецът твърди, че му било издадено ново възлагателно писмо до Хар ЗДМЛ“ ЕООД гр. Пловдив от 02.12.2025 г„ а впоследствие на 12.12.2025 г. получил обезщетение само за сумата в размер на 334.22 евро от ответника Застрахователна компания „Д.“ АД, с ЕИК: ***. В горепосочения доверен сервиз подменили челното стъкло, за което му издадоха фактура № 0000118338 от 22.12.2025 г. на стойност 1250.00 лева или тяхната парична равностойност 639.11 евро, която той надлежно предоставил на ответника. За съжаление не последвало доплащане, а сумата, изплатена от ответника, не отговаряла на реално претърпените от него имуществени вреди вследствие на застрахователното събитие от 29.09.2025 г.

Твърди, че общата сума на претърпените имуществени вреди по лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел ,,С 500 4 Матик“, с per. № *** били в размер на 3 334.22 евро, като от нея следвало да се извади сумата от 334.22 евро, която му била безспорно платена от ответника и по този начин се формирала цената на настоящия иск – 150, 00 евро, която се явявала частичен иск на сумата от 3 000 евро.

2

Претендира обезщетението за настъпилите имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждането на настоящата искова претенция - 29.09.2025 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, както и направените от него съдебноделоводни разноски, в това число и заплатеният адвокатски хонорар, да бъде преведено по следната банкова сметка: *** в „ОББ“ АД с титуляр адв. М. Т..

В законоустановения срок постъпва отговор на исковата молба от ответника ЗК „Д.“ АД.

Същият счита исковата молба за допустима, но неоснователна и недоказана. Не спори, че с ищеца сс страни по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, с оглед сключена застрахователна полица № 0312240036041431 със срок на действие от 09.11.2024 г. до 08.11.2025 г. и уговорено рисково покритие „Пълно Каско”, съгласно Общите условия (ОУ) на застраховката.

Между страните не било спорно и наличието, и правната валидност на договорените в раздел IX. „Как определяме застрахователното обезщетение?” от ОУ начини за определяне на застрахователното обезщетение в зависимост от възрастта на застрахованото МПС, поради което чл. 20а от ЗЗД следвал да намира приложение и уговореното в горецитирания раздел и останалите точки от ОУ, да има силата на закон между страните. Целите за договаряне на тези точки намира за ясни и основателни - от самото начало на договаряне на застрахователното правоотношение да бъдат дефинирани финансовите параметри на отговорността на застрахователя и на тази база да бъде определено тарифното число, използвано за изчисляване на застрахователната премия по този вид застраховка. He спори също, че в срока на застраховката в периода от 09.11.2024 г. до 08.11.2025 г. - застрахованият лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С 500 4 Матик“, бил увреден. Потвърждава твърдението в исковата молба, че в полза на С. С. З. е заплатена сумата в размер от 334.22 евро, която била определена в пълно съответствие с условията на застрахователния договор и при съобразяване на всички описани в изготвеното Опис-заключение имуществени вреди - вследствие на процесното събитие, поради което счита, че дружеството не дължи други суми. Изплатеното застрахователно обезщетение било определено по експертна оценка съгласно искането на ищеца, която по силата на клаузите на Общите условия на застраховката се извършвало по правилата на Застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози. Посочваме, че при сключване на застрахователния договор застрахованият изрично бил декларирал, че е информиран за Методиката за определяне на размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС” на Застрахователя, която била общодостъпна (както за клиентите на дружеството, така и за третите лица) на интернет сайта на застрахователя, поради което всяко заинтересовано лице можело да се запознае с нея. Валидността на горецитираните клаузи се обосновавала с доброволния характер на застраховката. Счита, че както е допустимо по изричната взаимна воля на страните да се определя обезщетение, по-високо от действителната стойност на вредата (напр. т. 78.2.1 от ОУ, където обезщетението при частична щета на МПС над 3 до 5 години се определя в размер на стойността на ремонта в официален сервиз, а не на средно - пазарната стойност на ремонта), така било 3 възможно и изцяло поставено в зависимост от желанието и волята на страните по договора и обратното - ограничаване отговорността на застрахователя чрез урегулиране в договора цените на нови части, материали и труд, при които се възстановява вредата. Именно при съобразяване с тези условия по договора (уговорената диференцирана отговорност на застрахователя по отделните клаузи и в отделните хипотези) било определено и тарифното число, въз основа на което била изчислена дължимата от застрахования застрахователна премия.

Предвид факта, че преди завеждане на исковата молба ответното дружеството е изплатило на застрахования обезщетение за имуществени вреди по МПС, които увреденото лице е претърпяло от процесното събитие, в размер, определен по волята на страните, съгласно горецитираната методика, счита, че не дължи плащане на претендираната в исковата молба сума.

Намира, че реалният размер на материалните щети, нанесени на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С 500 4 Матик” с per. № ***, при отчитане всички релевантни при определяне размера на обезщетението обстоятелства е 334.22 евро, която сума била заплатена на ищеца преди датата на завеждането на настоящото производство. Намира, че с изплащането на визираната сума дружеството коректно и в срок е изпълнило всичките си задължения като Застраховател по застраховка „Каско на МПС” и че не дължи други суми. Оспорва търсения от ищеца размер на вредите, като счита, че същият е силно завишен и не съответства на реално претърпените имуществени вреди вследствие на процесното събитие. В тази връзка уточнява, че претендираните от ищеца стойности за ремонт надвишават значително обичайните пазарни такива. Считаме, че предвид периода на експлоатация на процесното МПС (повече от 17 г.) няма пречка при отстраняване на вредите да бъде използвано предно стъкло от алтернативни производители, какъвто бил и изборът на повечето собственици на автомобили с подобен период на експлоатация, както и практиката на автосервизите в подобни случаи.

Ответникът счита, че не дължи плащане на твърдяната в исковата молба сума, намираме предявения главен иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Неоснователността на главната претенция водела до неоснователност и на акцесорния иск за законна лихва.

На осн. чл. 214 от ГПК, по искане на ищеца, съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск, като е приел, че същият е предявен за сумата от 304,89 евро, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 16.01.2026 г. до окончателното плащане на задължението.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

На 29.09.2025 г., около 12 часа по път ПП-I-6 при движение в посока от изток на запад се движил лек автомобил „Мерцедес С500 4 Матик“, с рег . № ***, управляван от С. С. З.. При разминаване с тежкотоварен автомобил неизвестна марка и модел от пътната настилка изхвърча камък, който счупва предното панорамно стъкло на процесния автомобил и настъпва ПТП с материални щети.

4

Между С. С. З. и Застрахователно дружество „Д.“ АД е сключена комбинирана застрахователна полица № 0312240036041431 – „Автогрижа“ със срок на действие от 09.11.2024 г. до 08.11.2025 г. и уговорено рисково покритие „Пълно Каско”, съгласно Общите условия (ОУ) на застраховката.