Решение № 126 от 22.06.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. гр. Хасково, 22.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20245640200285 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. Д. Г. от град Димитровград срещу Наказателно постановление № 24-1253-000013 от 12.02.2024г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че същото е издадено в нарушение на процесуалните правила.

Освен това нямало как отказа за тестване с техническо средство за употреба на наркотични вещества да е станало в 23.35 часа на 15.01.2023г., защото от 22.00 жалбоподателят бил задържан. Твърди се, че отказът е станал още около 22.00 часа на същата дата. Твърди се, че нарушението не било описано точно и съответно квалифицирано точно, до колкото в чл.174, ал.3 от ЗДвП имало няколко форми на изпълнително деяние. Не се отрича отказ да се даде проба с техническо средство от страна на жалбоподателя, но изтъква мотив за това, че бил употребил лекарства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково,

1 жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и Г.К., редовно упълномощен по делото.

Последната поддържа жалбата. В хода по същество изнася подробни доводи, защо следва да се отмени атакуваното НП. Моли за разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена без уважение.

При условията на евентуалност, възразява за прекомерност на разноските, в случай че такива се претендират в размер на установения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 15.01.2024г., свидетелите Д. Д. Д. и П. Р. Г. и двамата служители в РУ МВРХасково, били на работа. Около 21.55 часа, в гр.Хасково на бул. „Съединение“ до магазин „Камартон" в посока бул. „Васил Левски“, спрели за проверка лек автомобил АУДИ А6 Олроуд с рег. №******. При извършената проверка се установило, че автомобилът се управлява от жалбоподателя Д. Д. Г.. Установено било, че автомобилът е собственост на Д.

В. П. с ЕГН **********. След извършване на съответната проверка на документите на водача и автомобила, свидетелите решили да изпробват водача за употреба на алкохол с техническо средство. След като бил изпробван уредът отчел алкохол в кръвта на жалбоподателя 1.27 промила. Поради това, свидетелите уведомили дежурния и на место бил изпратен екип с разследващ полицай. На место бил извършен оглед на автомобила.

Междувременно свидетеля Д. Д. Д. изготвил и заповед за задържане, в която е вписано, че задържането е постановмено в 22.00 часа на 15.01.2024г., когато е дадена и пробата за алкохол. След извършване на огледа на автомобила, жалбоподателят е бил отведен в РУ МВР – Хасково. Там на место е бил приканен от св.Д. Д. Д., да даде проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 със сериен номер ARMF-0095. Жалбоподателя пред двамата свидетели Д. Д. Д. и П. Р. Г., отказал да даде такава проба за наркотици. Видно от талона за изследване №0158155, проверката е започнала в 23.35 часа на 15.01.2023г. именно тогава и жалбоподателят е отказал да бъде тестван за наркотици с описаното техническо средство, за което в талона за изследване №0158155 е положен негов подпис. Този талон му е връчен в 23.47 часа на 15.01.2024г., пак срещу подпис. След това е бил отведен до СО на МБАЛ-Хасково, където е отказал да даде и кръвна проба за изследване на употреба на наркотични вещества. Този отказ е обективиран в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и /или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Началото на този протокол е в 00.02 часа , вече на 16.01.2024г., като отново жалбоподателят отказва 2 даването на проба, за което е положил подпис в протокола. На жалбоподателя бил съставен АУАН за отказа да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство.

АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, за което последният поставил подписът си и приел екземпляр от АУАН, отново срещу подпис. В АУАН нарушението описано като извършено от жалбоподателя е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят не е направил и отбелязал възражения по отношение на констатациите в АУАН.

Възражения срещу констатациите в съставения АУАН не са направени и не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на екземпляр.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание цитираната разпоредба наложил процесните административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000 лева за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като конкретизирал, че водачът отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, описано в АУАН.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Д. Д. и П. Р. Г., относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка и относно действията на полицейските служители по приканване на посочения като водач на спряното МПС жалбоподател да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози и отказа за това. Показанията им са еднопосочни и последователни, без вътрешни противоречия и детайлно в необходимата хронология пресъздават събитията. По отношение на тези свидетели, следва да се отбележи, че липсва каквато и да било индиция за възможна заинтересованост от изхода на делото или за предубеденост, които да дискредитират изложеното от тях откъм достоверност. За тази група факти, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние, конкретно за отказа на водача да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, показанията на тези свидетели са вътрешно непротиворечиви и еднопосочни с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което тази група гласни доказателства се възприемат от съда като достоверни. Нещо повече, тези показания изцяло се под крепят и от изготвените в хода на проверката на жалбоподателя писмени доказателства, приети по делото, които съдът ще обсъди по същество. Следва да се отбележи, че според съда жалбоподателят е бил запознат със всички действия на полицаите относно опита да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както със съставеният АУАН и неговите констатации, така и с Талон за изследване №0158155 от 15.01.2024г., както и му е била осигурена възможност да даде кръвна проба за изследване, от което жалбоподателят не се е възползвал.

Тоест жалбоподателят сам се е поставил в положението с действията си да извърши 3 описаното в НП нарушение.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата – чл.174, ал.3 (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал.

Видно от представените по делото заповеди и удостоверения, се доказва и правото на св. Д.

Д. Д., както да извършва проби за употреба на наркотични вещества с техническо средство, така и правото му да съставя АУАН по ЗДвП. Тоест според съда АУАН е съставен от надлежен орган и в сроковете по ЗАНН.

Следва да се отбележи, че в АУАН, както и в НП подробно е описана фактическата обстановка и обстоятелствата при които е извършено нарушението. Посочено е кога и къде е спрян процесният автомобил управляван от жалбоподателя. В последствие е посочено и кога и къде е станал отказа на същия да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с Drager Drug Test 5000 с номер ARMF-0095. Посочени са и всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението в неговото писмено описание, които съответства и на правната му квалификация. Тоест в достатъчна степен е описано нарушението извършено от жалбоподателя.

По отношение на твърдението, че жалбоподателят нямало как да е отказал даването на проба в 23.35 часа на 15.01.2024г., съдът намира, че това твърдение не се потвърждава от събраните писмени доказателства и свидетелски показания по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че както в АУАН така и в НП е посочено, че нарушението е извършено в 23.35 часа на 15.01.2024г., къкто и самият жалбоподател е възприел, но в последствие е описано, кога и къде именно е управлявал процесният лек автомобил АУДИ А6 Олроуд с 4 рег.№*******. последното според настоящият състав на съда не е процесуално нарушение и не води до посочването на различни часове на извършване на нарушението. Напротив съвсем пълно и точно е описано, кога е направен отказа да се даде проба с техническо средство за употреба на наркотични вещества и кога е било управлението на съответното МПС от страна на жалбоподателя, без което управление, нямаше да има и състав на нарушение. Във всички случаи, при които има първоначално изпробване с техническо средство за алкохол, което отчете над 1.2 промила има и последващи действия от страна на разследващите органи и едва тогава се стига и до тестване с техническо средство за употреба на наркотици. Още повече, че това техническо средство и пробата за наркотици с него се извършва в РУ МВР-Хасково. Тоест нормално е управлението да е доста по-рано от тестването с техническото средство. Затова и съдът в случая кредитира показанията на свидетелите и Талон за изследване №0158155 от 15.01.2024г., който е подписан от жалбоподателя на две места и в него е посочен точно часа в който е започвала проверката и е направен отказа да се даде проба, а именно 23.35 часа на 15.01.2024г., под този час е и подписа на жалбоподателя.