Решение № 697 от 23.12.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. В., 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20251320100071 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „Е.М.” ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ж.к. „М.Д.”, ул. „Р.П. - К.“ № 4-6, с която против К. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Г.Б.“ бл. 2, вх. А, ет. 4, ап. 7, са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 02.12.2022 г. в гр. С. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 5348520, между „У.К.Ф.” /УКФ/ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответницата К. Л. К. в качеството й на кредитополучател. По силата на договора, кредиторът отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 15250.00 лева.

Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 96 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 221.25 лева. Първата погасителна вноска е с падеж 01.01.2023 г., а последната 01.12.2030 г. Кредитът е отпуснат при ГПР 9.45 % и лихвен процент 6.69 %.

Сочи се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от дължимите вноски, след което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията останало непогасено вземане по кредита в размер на 14707.47 лева, от които: главница - 14142.19 лева и договорна лихва – 565.28 лева. За настъпилата предсрочна изискуемост длъжникът е уведомен на 19.09.2024 г.

Излага се, че на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 10.04.2024 г. и приложенията към него между „У.К.Ф.” ЕАД и „Е.М.” ЕООД, задълженията на К. Л. К., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 538520 от 02.12.2022 г. било изкупено от ищеца „Е.М.” ЕООД.

Поддържа се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за 1 задълженията и договорите, до ответника било изпратено уведомление, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е ищеца „Е.М." ЕООД. Уведомлението е изпратено на ответника по пощата е обратна разписка на посочения от него адрес в договора за кредит, като същия се явява и постоянен, а именно гр. В., ж.к. „Г.Б.“ бл. 2, вх. А, ет. 4, ап.

7. Писмото, съдържащо уведомлението за извършената цесия е получено лично от ответника на 19.09.2024 г. Към исковата молба е приложено уведомлението, изходящо от „У.К.Ф.“ ЕАД /стар кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като се иска същото да бъде връчено на ответника с връчване на преписа от исковата молба.

Твърди се, че от кредитора е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 2569/2024 г. по описа на Районен съд – В., по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 14707.47 лева, от които: 14142.19 лева – главница, 565.28 лева – договорна лихва, дължима за периода от 01.09.2023 г. до 11.09.2024 г., по Договор за потребителски паричен кредит № 538520 от 02.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 21.10.2024 г.

- датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който са оспорени предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди се, че процесният договор за кредит е нищожен поради изначална недействителност на договорната лихва по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, която не е породила валидни правни последици на основание нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/. Сочи се, че договорът се явява нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 и във вр. с чл. 21 и 22 от ЗПК, разписаният в договора ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на „застраховка“ договорна лихва. Твърди се, че в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 9.45 %, което от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.

Претендират се направените разноски в заповедното производство и в исковото производство.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2569/2024 г. по описа на Районен съд – В., назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

2

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

По ч. гр. д. № 2569/2024 г. по описа на Районен съд - В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. Л.

К. да заплати на кредитора следните суми: 14142.19 лева – главница, 565.28 лева – договорна лихва от 01.09.2023 г. до 19.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 21.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноските в размер на 294.15 лева – държавна такса и 240.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Видно от доказателствата по делото на 02.12.2022 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД в качеството му на кредитор и ответницата К. Л. К. в качеството й на кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 5348520/02.12.2022 г., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя заем в размер на 15250.00 лева /15000.00 лева – паричен кредит и 250.00 лева – такса за разглеждане на кредит/ за срок от 96 месеца, обхващащ периода от 01.01.2023 г. до 01.12.2030 г. Към договора е приложен погасителен план, съгласно който паричният кредит е трябвало да бъде изплатен на 96 броя месечни вноски, всяка в размер на 221.25 лева, включваща главница, лихва и застрахователна вноска.

Кредитът е отпуснат при ГЛП – 6.69 % и ГПР – 9.45 %.

Вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза е посочило в заключението си, че ответницата е направила плащания по Договор за потребителски паричен кредит № 5348520/02.12.2022 г. в общ размер на 2084.66 лева. Със сумата от 2084.66 лева са погасени както следва: 1107.81 лева – главница, 810.62 лева – договорна лихва, 16.43 лева – начислена лихва за просрочие, 149.80 лева – застрахователна премия.

Ответницата е преустановила плащанията по процесния договор за потребителски паричен кредит и е изпаднала в забава след 01.09.2023 г. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем като ответницата е известена на 19.09.2024 г. за обявяването на предсрочната изискуемост.

Съгласно чл. 5 от Общите правила за отпускане на потребителски кредити в евро или лева от „У.К.Ф.“ ЕАД сумата по паричния кредит се отпуска чрез банков превод от „У.К.Ф.“ ЕАД към банковата сметка на потребителя в „Уни Кредит Булбанк“ или друга сметка, посочена от него в случай на рефинансиране.

Вещото лице е посочило, че ответницата К. Л. К. е имала открита банкова сметка в „Уни Кредит Булбанк“. От извлечението от разплащателната й сметка е видно, че на 02.12.2022 г. е постъпила сума в размер на 4476.94 лева от „У.К.Ф.“ ЕАД и основание – паричен заем 5348520. Вещото лице е посочило, че останалата сума в размер на 10523.06 лева е послужила за рефинансиране на следните кредити: 5374.40 лева – рефинансиране на кредит към „Ти Би Ай“; 4248.66 лева – рефинансиране на кредит към „Ти Би Ай“ и 900.00 лева – рефинансиране на кредит към „Банка ДСК“.

3

Вещото лице е посочило, че размерът на неиздълженото задължение към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е 14142.19 – дължима главница за периода 01.09.2023 г. - 19.09.2024 г. и 565.28 лева – договорна лихва за периода 01.09.2023 г. – 19.09.2024 г. Посочило е, че в изчислението на ГПР са включени следните компоненти: договорна лихва, такса за разглеждане на кредит и застрахователна премия.

Вещото лице е изготвило допълнително заключение, в което е посочило, че в ГПР по Договор за потребителски паричен кредит № 5348520/02.12.2022 г. са включени следните компоненти: договорна лихва – 4551.53 лева, такса за разглеждане на кредит – 250.00 лева и застрахователна премия – 1438.08 лева, при което е изчислило размера на ГПР - 9.4917 %.

Със заключенията на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същите са обективно, компетентно изготвени и относими към предмета на доказване в производството, поради което са приети от съда.

На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 10.04.2024 г. и приложенията към него между „У.К.Ф.“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД, задължението на К. Л. К., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 5348520 от 02.12.2022 г. е било изкупено от „Е.М.“ ЕООД. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищеца.

С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „У.К.Ф.“ ЕАД упълномощил цесионера „Е.М.“ ЕООД да уведоми ответника, за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът, в качеството на пълномощник, изпратил препоръчано писмо, съдържащо уведомление за цесията до посочения в договора за кредит адрес, като писмото било получено лично. Също така с връчване на исковата молба ответницата се счита уведомена за извършената цесия.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Ищецът, с оглед сключеният Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 10.04.2024 г. е материално легитимиран да претендира суми по процесния договор.

Доколкото обаче, ищцовото дружество е правоприемник на първоначалния кредитор, следва да се установи дали е възникнало вземането на „У.К.Ф.“ ЕАД спрямо ответника К. Л. К..

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него третото лице се е задължило да предостави на ответника кредит, съгласно уговорените параметри и условия.

Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК договорът следва да съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с 4 първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай договорът съдържа погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер, падеж, и е посочено, че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора – 6.69 %.

В случая клаузата от договора, с която е уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 6.69 % не е нищожна поради противоречие с добрите нрави и неравноправност. Лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, формират годишния процент на разходите по кредита, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/.