Решение № 205 от 22.11.2024, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Троян, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Кремена Н. Раева като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20244340100554 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.79 ЗС.

К. Г. М. от с.Ш., общ.Троян, М. Ц. С. от гр.Троян, Н. Ц. С. от гр.Троян и П. Г. П. от с.Врабево, общ.Троян са предявили против Община Троян, обл.Ловеч, представлявана от Кмета Донка Михайлова установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.79 ЗС.

Ищците твърдят, че са наследници на М. К. С., б.ж. на с.Б., община Троян, починал на 11.01.1985 година. Излагат, че наследодателят им е имал наследствена къща с двор в с.Д., общ.Троян, местност „***“, представляваща имот с проектен кадастрален номер ***, за който не притежават нотариален акт.

Твърдят, че предвид това обстоятелство решили да се снабдят с нотариален акт, но получили отказ от Община Троян, тъй като имота бил земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Излагат, че след извършена проверка установили, че имота е станал земеделска земя без да е нанесен самия имот, така както го владеят по оградата и без да са нанесени сградите в него. За целта ищците наели геодезист и заснели имота и сградите в него, след което подали документите за регистрация в Агенцията по Кадастъра, където били нанесени сградите в имота и била издадена скица проект.

Излагат още, че са подали молба декларация до Община Троян за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, но в нея от Община Троян са записали, че имота е земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Твърдят, че тази земя никога не е била земеделска, тъй като тя винаги е била къща с двор и никой никога не е влизал с нея в ТКЗС. Сочат, че къщата 1 е на около 80 години, била е на техните баба и дядо, както и че там са живеели и техните родители. Посочват още, че къщата е в махалата заедно с други къщи, като нито една къща в махалата не е заснета и всички се водят земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Ищците посочват още, че двора е ограден с ограда, че имота никога не бил земеделска земя и не е заявяван за възстановяване като такава, владеят имота, както и че редовно заплащат данък „земя и сгради“ за процесния имот.

Молят да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде признато по отношение на Община Троян, че са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор *** /две, нула, три, нула, нула, точка, едно, три, нула, точка, две, шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Д., обл.Ловешка, одобрени със заповед №РД 18113/29.12.2008 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, находящ се на адрес: с.Д., общ.Троян обл.Ловеч, местност ***, с площ от 1268/хиляда двеста шестдесет и осем/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, предишни идентификатори: *** и ***, при съседи: имоти с идентификатори: ***,

*** и ***, застроен със сгради които попадат в имота: 1.

*** / две, нула, три, нула, нула, точка, едно, три, нула, точка, две, шест, точка, едно/: застроена площ 45 /четиридесет и пет/ кв.м., брой етажи 1 /един/, предназначение: жилищна сграда еднофамилна. 2. Сграда *** / две, нула, три, нула, нула, точка, едно, три, нула, точка, две, шест, точка, две/: застроена площ 28 /двадесет и осем/ кв.м., брой етажи 1 /един/, предназначение: Селскостопанска сграда.

Не претендират съдебно-деловодни разноски.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба, ответната Община Троян е представила писмен отговор, чрез пълномощника си юрисконсулт И.К., в който излага становище за допустимост на предявения иск.

В отговора е изложено, че с Протоколно решение на комисията по чл.

19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-12-10/16.01.2013 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - гр. Ловеч, процесният имот е предаден в собственост на община Троян, откъдето идва и записът в Кадастралната карта на с. Д., общ.Троян.

За установяване обстоятелствата по исковата претенция са ангажирани писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от адвокат П. Я. от ЛАК, който от името на доверителите си моли съда да уважи изцяло исковата им претенция, заедно със законните последици.

За ответната Община Троян не се явява представител в съдебно заседание.

От представените по делото доказателства: Разписка № 0400022301816559/10.06.2024 г. за платена вода; Удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО001050/29.03.2024 г., издадено от Община Троян; Молба декларация от Н. Ц. С.; Скица-проект № 15-167626 19.02.2024 г. за проектен имот с идентификатор ***, издадена от СГКК - Ловеч;

Удостоверение за наследници изх. № БЛ-ГС-05-10/22.03.2024 г., издадено от 2

Кметство с. Б.; Протоколно решение по чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ от 15.01.2013 г., одобрено със Заповед № РД-12-10/16.01.2013 г. на Директора на ОДЗ гр. Ловеч – 2 броя заверени копия и Копие на Болничен лист № Е20242840579/04.10.2024 г. на „МБАЛ – Троян“ ЕООД гр. Троян, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Установява се, че наследодателят на ищците М. К. С. - б.ж. на с. Б., община Троян, починал на 11.01.1985 г. е имал наследствена къща с двор в с.

Д., община Троян, местност ***, представляваща имот с проектен кадастрален № ***.

Установи се, че имота се е ползвал винаги, като дворно място от повече от петдесет години, същият е ограден, има партида за вода и две партиди за ток /монофазна и трифазна/ и винаги е бил обитаем.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

За да бъде уважен този иск, ищците следва да проведат пълно и главно доказване на юридическия факт, респ. фактическия състав, от който извеждат твърдяното право на собственост върху процесния недвижим имот. В случая се твърди, че процесният имот е собственост на техния наследодател М. К. С.б.ж. на с. Б., община Троян, починал на 11.01.1985 г. и ищците са придобили правото на собственост преди повече от 50 години върху процесния имот, от който момент досега имотът е владян явно, спокойно и без прекъсване от ищците и техния наследодател.

От своя страна ответникът, макар и формално да заявява, че не оспорва правото на собственост, твърди, че е надлежно проведена процедура по ЗСПЗЗ, приключила с включването на имота във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ.

При тези твърдения на страните, релевантен за изхода на очертания правен спор е въпросът, какъв е бил статута на процесния имот и поконкретно дали същият е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Възстановяването на собствеността по реда на посочения реституционен закон се извършва по отношение на посочените в чл.10 ЗСПЗЗ имоти, като всички хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била отнета /както е при одържавяването/ или без да е била отнета не е упражнявана в реални граници /както при включването на имотите в ТКЗС или други селскостопански организации, без значение дали реално са били обработвани от тях или не/. Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №216/61 г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били 3 фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Ако лицата, които владеят такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени.

При липса на доказателства, че имота е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, само фактът, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място не може да доведе до извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС на РБ, залегнала в Решение № 930 от 25.10.10 г. по гр. д. № 430/10 г. на I ГО; Решение № 883/14.12.2010 г. по гр. д. № 1432/09 г. на I ГО; Решение № 798 от 16.11.10 г. по гр. д. № 3303/08 г. на I ГО; Решение № 100 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 3426/08 г. на IV ГО;

Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/09 г. на II ГО; Решение № 249 от 04.07.11 г. по гр. д. № 621/10 г. на I ГО; Решение № 488 от 19.12.2011 г. по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК и мн.др.

Във връзка с твърдението в исковата молба в процеса са събрани гласни доказателства. От показанията на свид. М.А.Г. се установява, че познава ищците, знае имота за който се води делото. Твърди, че многократно е посещавал процесния имот, както и че „….Моят дядо и бабата на Н. са били брат и сестра, имали са общ имот, който са разделили и всеки един от тях си го е застроил. В имота на ищците има къща, плевня и двор, които са построени преди нашето раждане. Има ток, вода и има партиди за тях….

От показанията на свид. И.Х.Х. се установява, че знае имота, тъй като и той самия притежава имот в махала „Маргатина“ с.Б.. Заявява, че „Имотът представлява селски двор с къща и плевня. Има ток и вода. Имотът го знам от около 10 години. Къщата е стара, но е поддържана.

От показанията на свид.И.С.В. се установява, че знае имота от над 55 години, тъй като е отгледан там. Твърди, че откакто помни имота, в него се намира „….къща, плевня и пристройки. Имаше и сушилня, която падна….“.

Твърди, че никой не е оспорвал собствеността на имота, че винаги е знаел, че имотът е на Н. Ц. С. и е наследствен от неговите родители. Твърди, че бащата на ищците Н. и М. - Цвятко е поддържал и се е грижил за имота, заедно със своя син Н..

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като обективни, безпристрастни и непосредствени. Същите са непротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

От приложените от ответната Община Троян доказателства – Заповед РД-12-10/16.01.2013г. на Община Троян и Протоколно решение от 15.01.2013г. на Комисията по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ не може да се установи правното и 4 фактическо основание, по силата на което имотът е станал общинска собственост.

При така събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че процесният недвижим имот не е бил коопериран, одържавен или отнеман, поради което не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не е могъл да бъде включен във фонда по чл. 19 от същия закон, т.е. не е доказано наличието на това придобивно основание.

За пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, че разпоредбата на § 1 от Закон за допълнение на Закона за собствеността не намира приложение по отношение на процесиите имоти, съгласно която е наложен мораториум за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост до 31 декември 2022 г. , тъй като процесниято имот не е бил общинска собственост, поради което не съществува забрана същият да бъде придобит по давност.